Прусия ( XVII – XVIII в.)

1640—1688 г.
Фридрих Вилхелм от династията на Хохенцолерните, курфюрст, истинският създател на пруската държава, онаследява Бранденбург (от 1415 г. под господството на Хохенцолерннте). През 1614 г. бранденбургският електор (курфюрст) получава Марк, Клеве и Равенсберг на Везер; през 1618 г. получава бившите земи на Тевтонския орден (пруското херцогство) и става васал на Полша; по силата на Вестфалския мир получава Източна Померания, както и секуларизираните земи на епископствата в Халдерщад, Камини и Минден, и архиепископството в Магдебург. Пруската държава се превръща в опасен съперник на Хабсбургите.

1657 г.
По силата на велавско-бидгошките договори, Пруското херцогство престава да бъде васално на Полша; според мира в Олива (1660 г.) то окончателно е присъединено към Бранденбург — Прусия.

1672—1678 г.
По време на войната на Луи XIV с Холандия, шведите, като съюзници на Франция, нападат Бранденбург, но претърпяват поражение в битката при Фербелин (1675 г.). Фридрих Вилхелм завладява цялото шведско Поморие (Поме-рания), а в 1677 г. завзема Шчечин. Под натиска на Луи XIV, съгласно мирния договор в Нимвеген (1678 г.) е принуден да върне шведските владения.

1658 г.
След отменяне на Нантския едикт във Франция, Фридрих Вилхелм обявява Бранденбург за убежище на френските емигранти-хугеноти. До 1703 г. в Бранденбург се заселват около 25 хиляди френски хугеноти и около 13 хиляди протестанти от други страни (Испанска Нидерландия, Швейцария, Чехия и др.). Това са предимно високо квалифицирани занаятчии и търговци. Със своя капитал и професионалната си квалификация те допринасят за подобряване на икономическото състояние на Прусия.

1701 г.
Бранденбургскнят курфюрст и пруски херцог Фридрих II (приемник на „великия курфюрст“ Фридрих Вилхелм (1688—1713 г.) използува избухзането на Северната война (1700—1721 г.) и напрежението, предизвикано от спора за испанското наследство (1701 —1714 г.) и се коронясва за пруски крал под името Фридрих I.


РЕКЛАМА:

***

1713—1740 г.
Управление на крал Фридрих Вилхелм I — начало на пруското могъщество. Той реорганизира (централизира) държавната администрация. Създава силна армия, чиято численост достига 90 хил, души (по онова време цялата държава има население от 2,5 млн. души).

1720 г.
Възползвайки се от поражението на Швеция в Северната война, Фридрих Вилхелм I присъединява към своята държава Шчечин и устието на р. Одер.

1740—1786 г.
Управление на Фридрих II Велики. Провежда редица сполучливи реформи (създава голяма и силна армия, уеднаквява правото в цялата държава, намалява наказанията, премахва изтезанията, въвежда задължително училищно образование.

1740—1742 г.
Война за Силезия. Използвайки ангажираността на Австрия във войната за австрийското наследство. Фридрих II нахлува в Силезия и за няколко седмици завзема Долна Силезия и значителна част от Горна Силезия (1740 г.). Австрийската армия е победена при Молвиц (1741 г.). Войната завършва с мир във Вроцлав (1742 г.), с който Австрия се отказва, в полза на Прусия, от Долна Силезия и от значителна част на Горна Силезия.

1744—1745 г.
Втора война за Силезия. Фридрих II напада Саксония и Чехия. Австрийската императрица Мария Терезия, която в същото време воюва с Франция и Испания, е принудена да сключи в Дрезден (1745 г.) мир с Прусия, потвърждаващ условията на вроцлавския мирен договор.

1756 г.
Пруско-английско споразумение в Уайтхол и австрийско-френско — във Версай. Последното става основа за голяма антипруска коалиция с участието на Русия, Саксония и Швеция.

1756—1763 г.

Седемгодишна война срещу Прусия и Англия, срещу които воюват Австрия, Франция, Русия и Швеция. Войната е започната от Фридрих II, който нахлува в Саксония (VIII, 1756 г.). Завзема Дрезден, разбива австрийската армия при Лайден (1757 г.), а саксонската край Пирна (X, 1757 г.), навлиза дори в Чехия, но с победата си при Колин (1757 г.) го отхвърлят в Саксония. В същото време руснаците завземат Пруското херцогство (1757—1758 г.) и навлизат в Бранденбург. През 1759 г. те разгромяват пруската армия при Кунерсдорф, й през 1760 г. влизат временно в Берлин. През 1761 г. австрийците завземат важната крепост Шзайдкиц (в Силезия), а русите завладяват Колобжег. Прусия се оказва в тежко положение, защото Англия (постигнала своите цели, вземайки Канада от Франция) се противопоставя на продължаването на войната, в Европа. Прусия е спасена от Русия която прекратява участието си във войната и въз основа на мира от 1762 г. връща на Прусия всички военни териториални завоевания, както и от Франция, сключила примирие с Англия във Версай. Останала сама, Австрия сключва мир с Прусия (в Хубертсбург, 1763 г.) и в съответствие с него Прусия задържа Силезия — в границите, установени с вроцлавския мирен договор (1742 г.) и дрезденския мир (1745 г.). Седемгодишната война окончателно утвърждава Прусия като велика сила в Европа. Особено нараства значението на Прусия на територията на Немския райх, където нейното влияние все по-отчетливо съперници на австрийското влияние.

1772 г.
Прусия участва в първата подялба на Полша, завземайки Поморието (Померания), без Гданск и Торун, както и част от Куява и Великополша.

1786—1797 г.
Управление на Фридрих Вилхелм II

1793 г.
Прусия участва във втората подялба на Полша, завземайки познанското, гнезнелското, калишкото, шерадзкото, нпо-вроцлавското, бжеско-куявското, част от райското воеводства и закречимската земя на десния бряг на Висла, Гданск и Торун.

1795 г.
Прусия участвува в третата подялба на Полша, завземайки земите северно от Долна Пилица и Долен Бут (с Варшава),както и линията между Източна Прусия и Неман.


Европейска нощ на учените 2022 г.: