ПРОМЕНИ В ЛИЧНОСТТА И СТРУКТУРАТА НА МИСЛЕНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ДИАГНОЗА РАК НА ГЪРДАТА

Накратко: Това научно проучване анализира структурните и съдържателните промени в мисленето и личността на жени с диагноза рак на гърдата. Изследването сравнява психологическото състояние на 40 пациентки с контролна група от 30 здрави лица, използвайки специализирани самооценъчни скали и статистически методи.

Автор: Елена Анзова – Клиничен психолог

Въведение                                                              

Ракът на гърдата заема първо място сред всички онкологични заболявания при жените в нашата страна. Ежегодно нараства заболеваемостта и смъртността. Всяка година в България от рак заболяват  30 000 души и 17 000 от тях умират с тази диагноза.

Световната здравна организация изчислява, че над 40% от всички случаи на рак, могат да се предотвратят чрез превенция.

Ракът на гътдата е на първо място по честота при жените и представлява 27, 3% от всички злокачествени заболявания при тях.

По данни на Националния Раков Регистър за 2014г. са регистрирани 4011 случаи.

Един от генералните проблеми за нашата страна е късната диагностика, а именно след втори стадий.

Цел

Целта на направеното от нас проучване е анализиране на структурните и съдържателните изменения в мисленето и личността на пациентите, страдащи от рак на гърдата.

Материал и методи

В самото изследване взеха участие жени, страдащи от рак на гърдата – 40 на брой: 29 омъжени, 5 разведени и 6 вдовици.

В голям възрастов диапазон от 32 до 82-годишна възраст.

Контролна група/здрави – 30 на брой , подбрани на случаен принцип.    Разделени съответно на омъжени, неомъжени, разведени и вдовици, в същия възрастов диапазон.

Самото изследване е проведено в периода 01.03. 2015 – 31.01. 2016 г. гр. София. Данните от контролната група/здрави, бяха събрани в същия период – гр. София от лица без клинична симптоматика.

Бяха използвани три методики:

Самооценъчна скала на Von Zerssen

Самооценъчен въпросник HADS ( Snaith&Zigmond, 1994)

Ревизирана скала на Хамилтан – постравматичен стрес.

Данните бяха обработени със статистическата програмата SPSS(19)Windows.

В изследването бяха използвани съответно следните статистически методи:

  • t-тест за независими извадки
  • Тест – ANOVA
  • Факторен анализ.

Прочетете цялата статия в оригинал в брой 93 на списание Българска Наука:

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.