Направи дарение на училище!
Автор: Николай Миленов Кисьов, Факултет ,,Национална сигурност и отбрана” на Военна академия ,,Георги Стойков Раковски”
nikolaywaracademy@gmail.com
Анотация
Тази статия цели да обясни основните геополитиочески, геостратегически и геоикономически тенденции в разглеждания регион. Основните методи на изследване са ситуационният, системният и синтезът. Ще бъде разгледано поведението на вътрешно-регионалните играчи, както и влиянията на другите глобални играчи върху протичащите процеси.
Ключови думи: геополитика, въспиране, стратегически център.
Историко-цивилизационни предпоставки за разглеждания процес
Най-важният фактор, който влияе на развитието на “Кримската пролет” е специфичния геополитически код на региона. Тук се сблъскват огромно количество интереси и ценностни системи, култури и религии. Това предопределя важната роля на Крим като важен стратегически център за международната търговия, военните отношения и геополитическото присъствие на страните, притежавали геополитически контрол върху него.
През Древността Крим е част от великите империи – Рим, Византия, Хазария. Именно този период ще предопределя и характерния за полуострова цивилизационен код, специфичен с богатството на културите, многообразието на народностната памет на изграждащите го етноси и сложното му историческо минало.
През епохата на Късното Средновековие полуостровът е доминиран от извънрегионлния играч – Отоманската империя, чрез установената зависимост и подчиненост на Кримско-Татарското ханство – наследник на Златната Орда, като това марионетно политическо образувание стриктно изпълнява и осъществява интересите на мюсюлманската империя за векове наред.
Аспирациите на Rzechpospolita Polszka (Полша през XVI-XVIII век) към полуострова нарстват значително след превръщането ѝ във велика регионална сила, доминирала в Източна Европа в епохата на Късното просвещение. В началото на индустриализацията на Русия Крим е включен в състава на зараждащата се в Москва Царска Империя, като тук се съсредоточават основните стратегически усилия на дворянската държава по изграждането на силен търговски, военен, охранителен флот и ранно-индустриалния комплекс, характерен както за Крим, така и за земите на Източна Украйна. Тези процеси започват при управлението на императрица Екатерина Велика и се задълбочават като икономически напредък по времето на голямото геополитическо противопоставяне между Турция и Русия за господство в Югоизточна Европа и Черноморието.
Полуостровът изиграва централно значение за отстояването на руските позиции в региона, превръща се в главна геополитическа опора на руското влияние и основен икономически излаз към световна търговия. Кримската война донася на Руската империя убеждението, че са необходими сериозни промени в стратегическата култура и вътрешното управление на страната, ако тя иска да остане важен регионален играч и фактор в регионалните отношения.
Цялата статия вижте в брой 145 на БГ Наука
Броя го предоставяме безплатно като част от Европейската нощ на учените.
Подаряваме ти брой 145 тук (безплатно) >> https://link.nauka.bg/YQBc