Началото на официалните програми за осигуряване на заетост и храна за инвалидите било поставено в Китай в периода на Непримиримите държави (481 -221 г. пр. Хр.). На този ранен етап грижата за инвалидите не обхващала всички от тях и не действала постоянно. Конфуцианският философ Сун Цзъ, който защитавал каузата на инвалидите по онова време, очертал основните начала на националните програми, превърнати впоследствие в дело:
„По отношение на тези, които принадлежат към някоя от петте инвалидни групи, държавата трябва да ги събере, да се грижи за тях, да им даде някаква работа, която те са способни да вършат, да им осигури храна и облекло и да се погрижи никой да не бъде изоставен.“
„По отношение на тези, които принадлежат към някоя от петте инвалидни групи, държавата трябва да ги събере, да се грижи за тях, да им даде някаква работа, която те са способни да вършат, да им осигури храна и облекло и да се погрижи никой да не бъде изоставен.“
