Програма за следващия отчетен период, включваща цели и мерки за осъществяването им в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2030

Стратегическата цел на политиката за развитие на научния потенциал е превръщането на науката в България в основен фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности, изграждане на конкурентоспособна национална научна инфраструктура като елемент от Европейското изследователско пространство, засилване на интеграцията между елементите на „триъгълника на знанието” – образование, научни изследвания и иновации, както и модернизация на научните организации и повишаване статута на учения в обществото.

Визията за развитието на науката в България за периода 2019-2021 г. се свързва с повишаване на качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационната дейност. Акцентът се поставя върху финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагане на млади учени и осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличане на водещи учени от чужбина. Средствата ще се разпределят между научните звена и колективи въз основа на оценка на научната им дейност и резултатите от нея чрез механизъм за диференциран ръст на средствата.

Предвижда се да продължи изпълнението на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г., Оперативния план към нея за периода 2018-2022 година и Националната пътна карта за научна инфраструктура, като финансирането ще бъде осигурено чрез бюджета на Министерството на образованието и науката. За 2019 г. са предвидени над 20 млн. лв. за финансиране на следващия етап на изпълнение на обектите, включени в Националната пътна карта за научна инфраструктура.

Продължава изпълнението и на одобрените през 2018 г. 12 национални научни програми с финансиране на научни дейности с потенциално висока обществена възвръщаемост в областта на транспорта, околната среда, енергетиката, здравеопазването, културно-историческото наследство и др. Ще продължи да се изпълнява политиката за развитие на научния потенциал, като усилията ще бъдат насочени в посока изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси в системата на НИРД.

През 2019 г. ФНИ стартира конкурсите по националните програми „Петър Берон и НИЕ“ и „Вихрен“, приети с решение на Министерски съвет през 2018 г. Програмата „Петър Берон и НИЕ“ цели да ускори кариерното развитие в български висши училища и научни организации на учени с международно признати резултати, докато „Вихрен“ ще подкрепя водещи изследователи и учени с високи постижения, които са в процес на организиране на собствен независим изследователски екип или изследователска програма. И при двете програми се насърчават предложения от интердисциплинарен характер, както и изследвания, които въвеждат нетрадиционни и иновативни подходи и изобретения.


РЕКЛАМА:

***

През 2019 г. в МОН стартира работата по подготовка на препоръки за формиране на конкурентно заплащане на изследователите въз основа на резултати, включително стимули за въвеждане на диференцирано заплащане на учените, основано на атестация.

За периода 2019 – 2021 г. средствата по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“ ще са насочени главно към развитие на върхови и пазарноориентирани научни изследвания, укрепване на съществуващите и инвестиции в нови научни инфраструктури (Центрове за върхови постижения, Центрове за компетентност и Регионални научни центрове) с цел развитие на регионална интелигентна специализация и осигуряване на необходим достъп до европейски и международни научни инфраструктури.

Ще продължат усилията за повишаване нивото на научноизследователските институции и модернизация на оборудването за извършване на НИРД, но основен акцент ще бъде повишаването на ефективността на публичните разходи за НИРД, при стремеж за повишаване на експлоатацията и комерсиализацията на резултатите от изследователската дейност. Мерките, насочени към модернизация на научната инфраструктура, ще бъдат основно насочени към инфраструктурите от европейско значение и – в по-малка степен – към тези от национално значение. Ще бъде поставен акцент върху развитието на регионални и местни изпитателни лаборатории, насърчаване на предприемачеството в организации, които се занимават с публични научни изследвания, поддържане на успешни клъстери. В изпълнение на приоритета на Европейското научноизследователско пространство за свободен достъп до публикации и данни научните организации и висшите училища трябва да предприемат действия за изграждане на институционални хранилища за отворена наука, както и приемане на Етичен кодекс на учения.

Водеща цел до 2020 г. е създаване на благоприятна среда за върхови научни постижения. Чрез увеличаване на разходите на НИРД от БВП в размер на 0,5% до 2020 (общи разходи за НИРД 1,5% от БВП за 2020 г. и над 1,5 след 2021 г.) ще се постигне подобряване условията на труд по отношение възнаграждения и среда за извършване на научна дейност, възможност за повишаване на квалификацията и усъвършенстване на уменията на българските учени.

Очакваните резултати в дългосрочен план са:

Модернизиране и преструктуриране на академичните структури и подкрепа на направленията с растящ потенциал и потенциал за възпроизводство и привличане на учени;

Обновяване на съществуващата и изграждане на нова научноизследователска инфраструктура;

Надграждане и осигуряване на устойчивост на вече вложени в ЦВП и ЦК инвестиции;

Изпълнение на препоръките на PSF;

Реформа, насочена към по-фокусирани и приоритизирани стратегически проекти;

Синергия между инструментите и политиките, финансирани от ЕСИФ и РП „Хоризонт 2020“ и създаване на условия за увеличаване на участието и привлечените средства от международни проекти в Рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации;

Стимулиране на публично-частни партньорства в науката и иновациите – модернизиране на нормативната уредба, трансфер на знание и технологии към индустрията и увеличаване дела на стартиращи предприятия от академичните среди и на приложени нови решения, основани на научни резултати в икономиката;

Увеличаване на броя на заетите в сектор наука и иновации;

Увеличаване дела на докторанти и пост – докторанти от заетите в сектор наука и иновации (показател за брой защитили докторанти от Innovation Union Scoreboard (IUS);

Стимулиране на двустранното сътрудничество с учени от трети страни чрез конкурсно финансиране на институционално и национално ниво с цел повлияване на индикатора за брой публикации в съавторство (с автори от страни извън ЕС) в IUS;

Предстоящо сформиране на работна група за изготвяне на конкретни предложения за измененията и допълненията в ЗННИ;

Регламентиране на необходимостта от въвеждане на отворен достъп до научна информация и научни данни и разработването Български облак за отворена наука;

Въвеждане на нормативни изисквания към научните организации за предоставяне· на данни в Регистъра на научната дейност в Република България;

Регламентиране на правилата за определяне на възнагражденията на· изследователите, ангажирани с научна и преподавателска дейност;

Преразглеждане и осъвременяване на определените в § 1. от Допълнителните  разпоредби на ЗННИ дефиниции, във връзка с новите регламенти за държавни помощи;

Възстановяване на доверието в системата на управление на научноизследователската и иновационна дейност посредством принципите на откритост и прозрачност в съответствие с общоевропейските норми и добри практики.

Реформирането на държавните структури за управление и администриране на научните изследвания и иновациите чрез създаване на нова структура, която да управлява инструментите за насърчаване на научните изследвания и иновации, чрез приемственост и надграждане на вече постигнатото и планираното, съвместно с институциите имащи отношение към процеса на тази реформа.

Повече информация можете да откриете ТУК


Европейска нощ на учените 2022 г.: