Казвам се Васил Кавърджиков и съм директор на Института по механика. Преди много години завърших физика и се ориентирах към приложната механика, и по-точно уредостроене за нуждите на механиката. Сега, след доста години труд в тази област, съм директор на Института по механика. Продължавам да се занимавам с интересни неща, заедно с колегите си от различните направления на съвременната механика. Такива са механиката на твърдото деформируемо тяло, механика на флуидите, мехатрониката и др.
Моето направление е да разработвам и прилагам лазерно-оптични методи за измерване на деформации, премествания в областта на различните клонове на механиката: твърдо тяло, флуиди и други. С моите колеги разработваме много интересни неща, свързани с приложенията на механиката в различните области на индустрията, например създаването на нови подходи за моделиране на различни процеси и обекти, свързани с инженерните науки, в областта на материалознанието, в областта на мехатрониката, в областта на механиката на флуидите и в други интересни области, свързани с индустрията и приложението на знанията по механика.
Институтът по механика и биомеханика е създаден преди около 37 години от обединяването на секциите по механика при института по математика и механика към БАН и Централната лаборатория по биомеханика. По-късно, през 1993 година, този институт беше преименуван в Институт по механика (ИМех) и досега носи същото име. Днес тук работят специалисти с различно базово образование: математици, механици, физици, инженер-химици, инженери по строителство, машинни инженери, биомеханици, IT инженери, електро инженери и други. Този интердисциплинарен екип е в състояние да решава редица сложни задачи, свързани със съвременната проектна дейност в областта на фундаменталните изследвания по механика и приложенията на механиката в индустрията, в икономиката.
Научните и научно-приложни изследвания на ИМех са организирани в шест секции, които съответстват на основните съвременни научни направления: Мехатроника, Механика на деформируемото твърдо тяло, Механика на флуидите, Биомеханика, Физикохимична механика и Приложение на математическите методи и численото моделиране във всички гореизброени области. В ИМех има също така шест лаборатории. По-интересните от тях са Лазерно-оптичната лаборатория, Лаборатория за роботизирани средства за мониторинг, наноманипулации и микрофлуидика, Отворената лаборатория по експериментална механика, Лабораторията по безразрушителен контрол, по изследване механичните характеристики на материали и изделия за нуждите на различни индустриални приложения и други.
Общо в института работят 87 учени и изследователи, от които 15 професори, 44 доценти, 11 главни асистенти и 17 асистенти. Също така се обучават 21 докторанти по 9 сертифицирани специалности, свързани с механиката. В последните 5 години учените-изследователи от института са създали 20 монографични труда и над 110 научни публикации, много от които са реферирани в световните бази данни, а 15 учени имат поне по 5 публикации, цитирани 5 пъти. Общият брой на цитиранията е около 3500. Учените и изследователите създават също така патенти. През последните години са създадени 20 патента и 11 полезни модела. Направени са и 5 допълнителни заявки за патенти. Работим и по 9 проекта по Седма рамкова програма, по КОСТ, 7 проекта по Фонд научни изследвания, 7 проекта по Националния иновационен фонд, 1 проект, свързан с Оперативна програма за развитие на човешките ресурси. Имаме и редица преки договори с български фирми.
В ИМех са започнали своята работа, и продължават да работят, 3 стартиращи фирми: Нанотехлаб, Микрона и Холобул. Тяхната работа се основава върху идеи и разработки, направени от учените в ИМех и те имат за задача да развият и приложат тези разработки на пазара, в практиката. Институтът участва и в две интернационални европейски мрежи от институти. Едната от тях е институтът КММВИМ, който е свързан с разработване на нови материали за нуждите на енергетиката, транспорта и медицината. Другата е европейската компютърна мрежа ГРИД проект, която обединява компютърните ресурси на няколко европейски страни, за да могат да се правят изчисления с по-голяма скорост и по-голям обем от данни. Това е необходимо за математическо моделиране.
Защо някой млад човек трябва да се занимава с наука в България?
Науката и творческият процес сам по себе си e стимул и основа за щастие. Затова много млади хора, независимо че сега в България заплащането за научни изследвания не е много голямо, се насочват към занимания с наука. Виждам го и в нашия институт. Когато идват докторанти, виждам техните блеснали очи: как влизат в лабораториите и как с интерес и желание усвояват нови неща, надграждайки това, което са учили в университетите.
Винаги науката ще бъде притегателна сила за светлите умове, за креативно мислещите млади хора. Мисля, че това е основната причина, поради която винаги ще има хора занимаващи се с наука. Много голямо удовлетворение получава човек, когато научи нова истина – неизвестна досега; като създаде нов апарат – служещ за нещо, което досега не е могло да бъде направено; като получи ново знание, свързано с възможността да се лекуват хора; или пък като получи допълнително ново знание чрез този апарат. Всичко това е много привлекателно за младите хора и този, който се изкуши да влезе в полето на науката, след време не съжалява. Аз самият се занимавам вече повече от 35 години с наука и не съжалявам: чувствам се облагороден от своите занимания и от контактите си с колеги по света и в България, които са запалени по това да правят научни изследвания, да получават ново знание и нови умения, да учат младите хора на това, което те са научили.
След време и тук ще имаме по-добро заплащане. В света относително учените не получават много пари. Въпреки всичко хората, които се занимават с наука са креативни, щастливи, мислят оптимистично. Бизнесът и науката са творчески процес, защото човек се реализира на попрището, което е избрал. И едното – и другото носи удовлетворение. Когато такива хора – от бизнеса и науката – се срещнат, които креативно гледат на заниманията си, тогава стават хубавите неща. Те се разбират, правят хубави неща, обществото и икономиката вървят напред. При нас това вероятно това отношение дълго още ще го възпитаваме. Не знам дали ще се получи в такава степен, в каквато го има в развитите страни. Моето мнение е, че човек трябва да мисли креативно – независимо с какво се занимава. Трябва да е вдъхновен от това, което прави. Науката прави патенти, ново знание, но бизнесът ги вкарва в употреба. Искам младите хора – на което и поприще да се намират, да мислят по този начин. Така ми се иска и така възпитаваме нашите докторанти и младите хора, които идват тук при нас.
