Проф. Светозар Маргенов: КРАСОТАТА НА НАУЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПОДХРАНВА НЕУТОЛИМАТА ЖАЖДА ЗА НОВИ ЗНАНИЯ

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Светозар Маргенов, чл.-кор. на БАН, проф. дмн, Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ-БАН) 

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Научните изследвания, работата с младите колеги, разнообразните дейности свързани с приложения на получените резултати са неотменна част от ежедневието. Мащабните  проекти се изпълняват в рамките на големи интердисциплинарни колективи при активно използване на най-съвременна научна инфраструктура. Съвместната работа е свързана с ежедневни срещи, постоянни комуникации, обмен на резултати от изчислителни експерименти, онлайн конференции и дискусии. С годините, се увеличават и научно-административните ангажименти. От 2018 г., неотменна част от ежедневието ми са задачите, свързани с ръководството на Центъра за върхови постижения по Информатика и ИКТ, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. В рамките на Центъра се изгражда най-съвременна електронна инфраструктура, включваща наследник на действащия в ИИКТ-БАН суперкомпютър Авитохол, както и уникална Лаборатория за 3D дигитализация и микроструктурен анализ.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Джон Атанасов създава компютъра ABC, мотивиран от приложна задача в областта на електропроводимостта изискваща решаването на система от 29 линейни алгебрични уравнения. Днес, съвременните компютърни модели водят до системи със стотици милиони (и дори повече) неизвестни. Решаването на такива задачи е възможно само с помощта на числени методи с оптимална изчислителна сложност. В този контекст бих отбелязал приносите в областта на оптималните многонивови итерационни методи. През последните години  получихме принципно нови резултати за числено решаване на задачи с нелокална (дробна) дифузия, като разработените алгоритми имат отново оптимална изчислителна сложност. Този тип резултати са с определяща важност за широк клас високотехнологични приложения, включващи компютърно (в т.ч. суперкомпютърно) моделиране на процеси в материалознанието, екологията, метеорологията, биомедицинското инженерство и много други.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

В началото бе творческият дух на обучение в Националната математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“. Във Факултета по математика и механика на СУ, курсовите по числени методи ми четоха професорите Бл. Сендов и В. Попов, които запалиха искрата на интереса към научни изследвания. Особено важна роля за укрепване и развитие на този интерес има вдъхновяващият  пример на научния ми ръководител проф. Райчо Лазаров (по-късно професор в университета TA&MU, САЩ), с когото имам изключителната привилегия на дългогодишна плодотворна съвместна работа, която продължава и днес. През годините винаги съм се вълнувал от възможността за работа с моите студенти, докторанти и колеги от секция „Научни пресмятания“ на ИИКТ-БАН.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Професионалното ми развитие започна в Центъра по транспортна кибернетика и автоматизация, където създавахме компютърни модели и програми, които се прилагаха при проектиране на едни от най-големите транспортни съоръжения в страната. От този период остава интересът ми към инженерните приложения, които днес са определяща част на индустриалната математика. През следващите 35 години развитието ми като учен и изследовател е свързано с ИИКТ-БАН. Създаването и развитието на секция „Научни пресмятания“, която от дълги години ръководя, са пряко свързани с  активното ми партньорство и работа по съвместни проекти с водещи учени Европа и Америка. Без опит за пълнота и при спазване на известна хронология бих отбелязал плодотворното сътрудничество с такива изключителни учени, като проф. Ю. Кузнецов (Русия, днес изтъкнат професор в университета на Хюстън – САЩ), проф. У. Акселсон (Холандия, един от създателите на оптималните итерационни методи), проф. Р. Юинг (САЩ, вицепрезидент на университета TA&MU и директор на Института по научни пресмятани), проф. Й. Краус (Германия, университет на Дуйсбург-Есен, с когото написахме монографията по робастни многонивови методи). Без никакво съмнение, постигнатите през годините резултати нямаше да бъдат възможни без сплотения колектив на ИИКТ-БАН и в частност без дръзновението, упоритостта и таланта екипа на секция „Научни пресмятания“.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Информационните и комуникационни науки и технологии имат пряко въздействие върху икономиката и всички сфери на обществения живот. Изключително големи са  отговорностите на работещите в тази област учени и обществените очаквания към техните резултати. В тези условия, един от най-сериозните проблеми в България е привличането на талантливи млади хора, които са готови да се посветят в дългосрочен план на научна карирера. Решаването на този проблем е трудно постижимо при сегашната рамка на финансиране на науката.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Науката е сложна инерциална система. Тя не може и не трябва да се променя коренно. В противен случай има опасност да бъде разрушена. Просто трябва  последователно и целенасочено да се прилага правилна система за комплексна оценка на резултатите от научните изследвания. Критериите не могат да бъдат различни от международно приетите. И те са различни за фундаменталните изследвания, приложните изследвания и иновациите. 

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Учените е добре да участват активно в дискусията по важни за обществото въпроси, свързани с науката. Ето някои от тях. Какво отличава фундаменталните от приложните изследвания? Какви са ползите за обществото от научните изследвания? Защо фундаменталните изследвания са необходими? Каква е разликата между приложни изследвания и иновации?  Какви са политиките за подкрепа на трансфера на академични изследвания в индустриални иновации?


Европейска нощ на учените 2022 г.: