Проф. Стефка Фиданова: Работя с методи, вдъхновени от явления в природата

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Стефка Фиданова. Родена съм през 1964 г. в гр. Стара Загора.
От 1971 до 1978 г. Съм учила в 6-то основно училище гр. Стара Загора.
През 1982 г. завърших математическа гимназия „Гео Милев“ гр. Стара Загора, а през 1988 г. – Факултета по математика и информатика на Софийски Университет „св. Климент Охридски“, блок Б сектор „Математическо моделиране“, специалност „Паралелни Алгоритми“.
През 1999 г. защитих дисертация на тема: „Синтез на систолически масиви“ по специалност „Информатика“ пред специализирания научен съвет по информатика и математическо моделиране към ВАК.
През 1999 г. бях една година на пост-докторска специализация в INRIA (Национален Изследователски Институт по Информатика и Автоматика), поделение София Антиполис, Франция. Бях член на екипа разработващ паралелен софтуер за изчисляването на движението на въздушни маси. Проектът беше финансиран от метеорологичната служба на Франция и Aerospecial (европейската самолетостроителна компания със седалище в Тулуза, Франция).
През 2000 г. Спечелих европейски проект по програма Мария Склодовска Кюри за вътрешно европейски обмен. С този проект работих 2 години в Свободния Университет на Брюксел със световно известния учен в областта на оптимизациите проф. Марко Дориго.
През 2004 спечелих европейски проект по програма Мария Склодовска Кюри за реинтеграция.
През 2005 се хабилитирах като доцент по специалност „Информатика“ в Института по паралелна обработка на информацията към Българска Академия на Науките.
През 2007 бях поканена, за 3 месеца, от проф. Енрике Алба от Университета в Малага, Испания като гост изследовател.
От 2016 г. съм професор по „Информатика“ в Института по информационни и комуникационни технологии (наследник на Института по паралелна обработка на информацията, Института по информационни технологии и Института по компютърни и комуникационни системи на БАН). Автор съм на над 160 статии и една книга. Редактор съм на 11 научни сборника. В областта на паралелните алгоритми, математическо то моделиране, метаевристични методи за оптимизация. Известни са ми над 900 цитирания на мои научни трудове, предимно от чуждестранни учени, работещи в горепосочените области.
През 2019 г. ми беше връчена наградата за научно развитие за 2018 на асоциацията „Мария Сколдовска Кюри“ към Европейска Комисия. Това е сдружение на учените печелили или участвали в проекти по програмата „Мария Сколдовска Кюри“. Всяка година участвам в организацията на международни научни форуми.


С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)

Започнах работа в секция „Паралелни алгоритми“ като асистент през 1993. От 2016 съм професор в същата секция, а от август 2020 съм неин ръководител.
От дете обичах да наблюдавам природата и процесите в нея. Имах прекрасни учители по математика още от основното училище и това беше любимият ми предмет. Може би за това в момента се занимавам с моделиране и оптимизации използващи методи с идеи идващи от природата.
В края на магистратурата ми, ръководителят на дипломната ми работа ми предложи да продължа с докторантура. За съжаление, научният ми ръководител имаше тежки здравословни проблеми още в началото на докторантурата ми. Наложи ми се да работя и да напиша дисертацията си самостоятелно, което е изключително трудно за начинаещ в науката.
Това не ме отказа от пътя който бях поела, а може би ме научи да работя и преодолявам трудностите самостоятелно.
Проектът по програма Мария Склодовска Кюри беше като трамплин в научното ми развитие.
Беше една възможност да се запозная с нови съвременни методи за оптимизация, прилагани към задачи от индустрията и реалния живот.
Участвала съм в 16 международни проекта, като на 2 от тях съм била ръководител. Участвала съм и в 18 проекта с българско финансиране, на 2 от тях съм ръководител, а на 3 координатор за участниците от института в който работя. Всички проекти са в областта на моделирането и решаването на сложни от изчислителска гледна точка задачи.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Както споменах по-горе, основните научни направления в които работя са моделиране и оптимизации с приложение в реалния живот и индустрията. Работя с методи, вдъхновени от явления в природата. Като пример това е генетичния метод, имитиращ размножаването и мутациите в природата; методът на мравките, използващ груповия интелект на мравките и как те намират най-краткия път до източника на храна; други методи, основани на груповия интелект са метод на пчелите, метод на частиците; метод на прилепите. Използвам също метод вдъхновен от трептенето на молекулите при закаляване на метали и стъкло. Тези методи съм използвала за обхождане на GPS мрежа, построяване на безжична сензорна мрежа; моделиране на биореактор; разпределение на задания в многопроцесорна среда; решаване на задача за разпределение на бюджет; намиране на контурите на изображение с приложение при разпознаването на образи; симулиране на горски и полски пожари; моделиране на пътников поток при разнообразни видове транспорт; моделиране на структурата на белтък и нейните изменения при точкови мутации; наемане на работна сила; изрязване на фигури с неправилна форма с приложение в строителството; моделиране формата на крилете на самолет, моделиране наноструктурата на метални сплави и др.


РЕКЛАМА:

***

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Още от дете обичам да наблюдавам природата и нещата около мен и да експериментирам. Като докторантка осъзнах големите възможности, които дават съвременните компютри, комбинирани с подходящи математически метод. Тази професия ми дава възможност да контактувам с хора от различни националности и да виждам света през техните очи, което помага за възприемането на различията.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател?

Още в училищна възраст съм имала късмет да попадна на прекрасни учители по математика, което ми е дало стабилна основа за бъдещото ми развитие. Имах шансът докторантурата ми да се проведе в един от водещите институти на БАН, а след това и да почна работа в него (Институт по паралелна обработка на информацията). Там попаднах в колектив от водещи български учени. Всичко това допринесе за цялостното ми изграждане като учен. Но може би най-голям принос имаха онези 2 години в Брюксел, когато имах шансът да работя в екип от млади учени от цяла Европа ръководен от проф. Марко Дориго, световно известен учен в областта на оптимизациите и автор на метода на мравките за решаване на сложни оптимизационни задачи. Опитът придобит там беше като трамплин в моята научна кариера.


Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите са основно финансови. Хората в областта на приложната математика и информатиката са едни от най-добре платените в индустрията в момента. Как да мотивираме младите хора да останат в науката със заплата под средната? Човек трябва да е голям ентусиаст. Допълнителен източник на средства са проектите. Международни проекти се печелят трудно, а и за да може един учен да спечели международен проект трябва първо да е натрупал опит на национално ниво. За съжаление средствата за национални научни проекти намаляват всяка година. Има и неразбиране на хората извън науката, защо е необходимо да се прави наука, дори и в по-малките държави. Все пак в последните няколко години нещата леко се промениха в положителна посока. Учените станахме малко по-видими. Добре е да се знае, че в България има учени на световно ниво.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се разбере, че без наука няма прогрес. Трябва да се въведе диференцирано заплащане. Такива стъпи започнаха през последните 1-2 години, но сме още в началото. Трябва да има минимални прагове за отделните научни позиции и допълнително заплащане за научна продукция. Так учените ще бъдат стимулирани да дават най-доброто от себе си.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Както споменах, без наука няма прогрес. Ако се вгледаме в развитите държави, това са страни с икономика базирана на науката. Нека погледнем назад. През 60-те и началото на 70-те Япония не е била това което е днес, но тя залага на развитието на науката и виждаме резултата. По същия път тръгна Китай пред 20 години. В момента един от най-мощните суперкомпютри в света се намира в Китай и е изцяло китайска разработка.
Трябва да се говори за наука. Постиженията на българските учени трябва да достигат до всички хора. Обществото трябва да разбере, че България има учени на световно ниво.


Европейска нощ на учените 2022 г.: