Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Казвам се Стефка Фиданова. Родена съм през 1964 г. в гр. Стара Загора.
От 1971 до 1978 г. Съм учила в 6-то основно училище гр. Стара Загора.
През 1982 г. завърших математическа гимназия „Гео Милев“ гр. Стара Загора, а през 1988 г. – Факултета по математика и информатика на Софийски Университет „св. Климент Охридски“, блок Б сектор „Математическо моделиране“, специалност „Паралелни Алгоритми“.
През 1999 г. защитих дисертация на тема: „Синтез на систолически масиви“ по специалност „Информатика“ пред специализирания научен съвет по информатика и математическо моделиране към ВАК.
През 1999 г. бях една година на пост-докторска специализация в INRIA (Национален Изследователски Институт по Информатика и Автоматика), поделение София Антиполис, Франция. Бях член на екипа разработващ паралелен софтуер за изчисляването на движението на въздушни маси. Проектът беше финансиран от метеорологичната служба на Франция и Aerospecial (европейската самолетостроителна компания със седалище в Тулуза, Франция).
През 2000 г. Спечелих европейски проект по програма Мария Склодовска Кюри за вътрешно европейски обмен. С този проект работих 2 години в Свободния Университет на Брюксел със световно известния учен в областта на оптимизациите проф. Марко Дориго.
През 2004 спечелих европейски проект по програма Мария Склодовска Кюри за реинтеграция.
През 2005 се хабилитирах като доцент по специалност „Информатика“ в Института по паралелна обработка на информацията към Българска Академия на Науките.
През 2007 бях поканена, за 3 месеца, от проф. Енрике Алба от Университета в Малага, Испания като гост изследовател.
От 2016 г. съм професор по „Информатика“ в Института по информационни и комуникационни технологии (наследник на Института по паралелна обработка на информацията, Института по информационни технологии и Института по компютърни и комуникационни системи на БАН). Автор съм на над 160 статии и една книга. Редактор съм на 11 научни сборника. В областта на паралелните алгоритми, математическо то моделиране, метаевристични методи за оптимизация. Известни са ми над 900 цитирания на мои научни трудове, предимно от чуждестранни учени, работещи в горепосочените области.
През 2019 г. ми беше връчена наградата за научно развитие за 2018 на асоциацията „Мария Сколдовска Кюри“ към Европейска Комисия. Това е сдружение на учените печелили или участвали в проекти по програмата „Мария Сколдовска Кюри“. Всяка година участвам в организацията на международни научни форуми.
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)
Започнах работа в секция „Паралелни алгоритми“ като асистент през 1993. От 2016 съм професор в същата секция, а от август 2020 съм неин ръководител.
От дете обичах да наблюдавам природата и процесите в нея. Имах прекрасни учители по математика още от основното училище и това беше любимият ми предмет. Може би за това в момента се занимавам с моделиране и оптимизации използващи методи с идеи идващи от природата.
В края на магистратурата ми, ръководителят на дипломната ми работа ми предложи да продължа с докторантура. За съжаление, научният ми ръководител имаше тежки здравословни проблеми още в началото на докторантурата ми. Наложи ми се да работя и да напиша дисертацията си самостоятелно, което е изключително трудно за начинаещ в науката.
Това не ме отказа от пътя който бях поела, а може би ме научи да работя и преодолявам трудностите самостоятелно.
Проектът по програма Мария Склодовска Кюри беше като трамплин в научното ми развитие.
Беше една възможност да се запозная с нови съвременни методи за оптимизация, прилагани към задачи от индустрията и реалния живот.
Участвала съм в 16 международни проекта, като на 2 от тях съм била ръководител. Участвала съм и в 18 проекта с българско финансиране, на 2 от тях съм ръководител, а на 3 координатор за участниците от института в който работя. Всички проекти са в областта на моделирането и решаването на сложни от изчислителска гледна точка задачи.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Както споменах по-горе, основните научни направления в които работя са моделиране и оптимизации с приложение в реалния живот и индустрията. Работя с методи, вдъхновени от явления в природата. Като пример това е генетичния метод, имитиращ размножаването и мутациите в природата; методът на мравките, използващ груповия интелект на мравките и как те намират най-краткия път до източника на храна; други методи, основани на груповия интелект са метод на пчелите, метод на частиците; метод на прилепите. Използвам също метод вдъхновен от трептенето на молекулите при закаляване на метали и стъкло. Тези методи съм използвала за обхождане на GPS мрежа, построяване на безжична сензорна мрежа; моделиране на биореактор; разпределение на задания в многопроцесорна среда; решаване на задача за разпределение на бюджет; намиране на контурите на изображение с приложение при разпознаването на образи; симулиране на горски и полски пожари; моделиране на пътников поток при разнообразни видове транспорт; моделиране на структурата на белтък и нейните изменения при точкови мутации; наемане на работна сила; изрязване на фигури с неправилна форма с приложение в строителството; моделиране формата на крилете на самолет, моделиране наноструктурата на метални сплави и др.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Още от дете обичам да наблюдавам природата и нещата около мен и да експериментирам. Като докторантка осъзнах големите възможности, които дават съвременните компютри, комбинирани с подходящи математически метод. Тази професия ми дава възможност да контактувам с хора от различни националности и да виждам света през техните очи, което помага за възприемането на различията.
Какво допринесе за развитието ви като изследовател?
Още в училищна възраст съм имала късмет да попадна на прекрасни учители по математика, което ми е дало стабилна основа за бъдещото ми развитие. Имах шансът докторантурата ми да се проведе в един от водещите институти на БАН, а след това и да почна работа в него (Институт по паралелна обработка на информацията). Там попаднах в колектив от водещи български учени. Всичко това допринесе за цялостното ми изграждане като учен. Но може би най-голям принос имаха онези 2 години в Брюксел, когато имах шансът да работя в екип от млади учени от цяла Европа ръководен от проф. Марко Дориго, световно известен учен в областта на оптимизациите и автор на метода на мравките за решаване на сложни оптимизационни задачи. Опитът придобит там беше като трамплин в моята научна кариера.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Проблемите са основно финансови. Хората в областта на приложната математика и информатиката са едни от най-добре платените в индустрията в момента. Как да мотивираме младите хора да останат в науката със заплата под средната? Човек трябва да е голям ентусиаст. Допълнителен източник на средства са проектите. Международни проекти се печелят трудно, а и за да може един учен да спечели международен проект трябва първо да е натрупал опит на национално ниво. За съжаление средствата за национални научни проекти намаляват всяка година. Има и неразбиране на хората извън науката, защо е необходимо да се прави наука, дори и в по-малките държави. Все пак в последните няколко години нещата леко се промениха в положителна посока. Учените станахме малко по-видими. Добре е да се знае, че в България има учени на световно ниво.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Трябва да се разбере, че без наука няма прогрес. Трябва да се въведе диференцирано заплащане. Такива стъпи започнаха през последните 1-2 години, но сме още в началото. Трябва да има минимални прагове за отделните научни позиции и допълнително заплащане за научна продукция. Так учените ще бъдат стимулирани да дават най-доброто от себе си.
Трябва ли да се говори за наука и защо?
Както споменах, без наука няма прогрес. Ако се вгледаме в развитите държави, това са страни с икономика базирана на науката. Нека погледнем назад. През 60-те и началото на 70-те Япония не е била това което е днес, но тя залага на развитието на науката и виждаме резултата. По същия път тръгна Китай пред 20 години. В момента един от най-мощните суперкомпютри в света се намира в Китай и е изцяло китайска разработка.
Трябва да се говори за наука. Постиженията на българските учени трябва да достигат до всички хора. Обществото трябва да разбере, че България има учени на световно ниво.
