Проф. Спартак Керемидчиев: Ако необходимостта от науката не се проумява, деградацията е неизбежна

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Спартак Керемидчиев, професор, доктор по икономика, Институт за икономически изследвания на БАН

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието ми е безкрайно интересно, защото е свързано с постоянни новости и общуване в приятна професионална среда. Заниманията са ми свързани с подготовката и изпълнението на проекти, които се занимават с интересни социални и икономически проблеми.
Успоредно с това участвам в експертни групи, където практически прилагам резултати от работата си и разпространявам и адаптирам нови методи за управление.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Големият шанс на моето поколение беше преходът към пазарна икономика, който доведе до уникални предизвикателства. Лех Валенса използва изключителна метафора за преходите между капитализъм и социализъм. За него преходът към социализъм е да направиш от един аквариум рибена супа. Обратният преход е да направиш от рибената супа аквариум. Аз имах възможността да участвам в тази невъзможна мисия. Ще ви дам две примера.
В началото на научните си изследвания се занимавах с проблемите на приватизацията. Проучвах и публикувах изследвания за опита на другите страни, защитавах позицията, че е необходима бърза смяна на собствеността, като основа на пазарната икономика. Участвах в експертни групи и подпомагах създаването на нормативната основа на приватизацията. Едновременно с това провеждах изследвания на приватизацията у нас. Писах за нелегалната и „скрита“ приватизация, изкривяванията на масовата приватизация, приватизацията чрез работническо-мениджърски дружества, изолирането на чуждестранните инвеститори от нея, загубите от преференциите. Изследвах и сравнявах ефектите върху функционирането на първите приватизирани дружества у нас с други страни в преход.
След приватизацията започнах да се занимавам с проблемите на корпоративното управление на предприятията. Тогава, а и все още, доста икономисти и управленци не правеха разлика между него и „обикновеното“ управление. Последните ми изследвания са относно прилагането на принципите на корпоративно управление в държавните предприятия. Картината показва много проблеми. Средното равнище на прилагане на тези принципи за 2016-18 г. е около 40%. Министерствата много слабо изпълняват ролята си на принципал на държавните предприятия. Диагностиката, която направихме изведе основните проблеми, допълнително формулирахме конструктивни решения за тяхното преодоляване. Създадохме и апарат за мониторинг на тези реформи. Полезността на тези изследвания са в пряка връзка с подобряване функционирането на държавните предприятия, засилване на контрола върху тях, намаляване на политическата опека и подобряване на финансовото им представяне. През 2019 г. бе приет Закон за публичните предприятия, а после и Правилник, където наши препоръки бяха отразени. Подобряването на корпоративното управление на държавните предприятия беше едно от основните изисквания за приемането ни в „чакалнята“ на еврозоната, което вече се случи през юли т.г.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

След завършване на университета исках да се занимавам с интересни и неординарни проблеми, които да подобрят икономическата система. Исках да попадна и работя в динамична среда с мислещи и търсещи новото колеги.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Първият фактор бе обучението ми в университета. Въпреки строгия идеологически контрол в моята специалност – Икономика и управление на промишлеността се изучаваха много практични методи за управление на предприятията като стратегическо планиране, маркетинг, имаше елементи от управление на проекти, методи на организация на производствения процес. Това беше сравнително добра основа в късните години на социализма.
След това попаднах на много критичната, откровена и пряка система на комуникация и общуване на Икономическия институт на БАН.
Безспорно специализациите в чужбина, които направих в Университета Париж I – Сорбона за подготовка на дисертация и в Университета Куин Мери – Университет на Лондон – следдокторска специализация бяха мощен лост за професионалната ми развитие.
Най-важният фактор за развитие на всеки изследовател е участието в проекти. Няма друга сила, която повече да усъвършенства учените от участието им в проекти.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

През годините тези проблеми са различни. През последно време най-големият проблем е липсата на вътрешен пазар за такива продукти. Доколкото той съществува, състоянието му е плачевно. Финансовите ресурси са оскъдни и се разпределят неефективно, подкрепя се дребнотемие, проектите са с малки бюджети и дълги срокове за изпълнение, няма условия за интердисциплинарни изследвания, няма връзка с потребителите на резултатите. Що се отнася до практическите нужди на държавните институции там търсенето минава през обществени поръчки, които са компрометирани като начин на възлагане и изпълнение. По мои наблюдения над 85% от тези поръчки са с предварително определен изпълнител и участието в тях може да става само по мазохистични подбуди.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Преди всичко самото отношение към науката. Науката има видима и невидима страна. Видимата част се състои от конкретни постижения, които могат количествено да се покажат. Не по-малко важна е скритата част от науката, която служи за спойка между различните социални системи. Без нея обществото не може да функционира нормално. Представете си дали може да съществува една държава без език, история, географска идентичност, налични екосистеми, политически, правен и икономически ред, образователна и здравна система, публични услуги, национална сигурност. За създаването, развитието и функционирането на тези социални системи е необходима наука. Ако това не се проумява, деградацията е неизбежна.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Научното общуване в професионалните среди не е преставало, защото е най-важното условие за създаване и разпространение на научни знания и постижения. А също така и за получаване признание на учения.
Що се отнася до масовата комуникация, говоренето за наука е полезно за широкото разпространение на научни продукти, като например ваксините. Освен като маркетингово средство, обществените дискусии за науката и проблемите ѝ са полезни при формирането на научната политика. Не на последно място, проблемните и атрактивни представяния на постиженията и проблемите на научното дирене пораждат любопитство и заинтересованост сред активните личности. За някои от тях това става основно жизнено призвание.


Европейска нощ на учените 2022 г.: