проф. Ради Романски – интервю

romanski.jpg

1. Моля представете се

Ради Романски

ü компютрен инженер със следдипломна специализация по приложна математика;

ü доктор по компютърно инженерство;


РЕКЛАМА:

***

ü професор по компютърни системи, комплекси и мрежи;

ü ръководител катедра „Електроника, компютърни системи и технологии“ на КЕЕ към ТУ-София;

ü член на Академичния съвет на ТУ-София;

ü заместник председател на Общото събрание на ТУ-София;

ü редактор и издател на списание “International Journal on Information Technologies and Security”;

ü председател на International Conference on Information Technologies.

 

2. Коя научнаа институция представлявате и с какво се занимава тя

Технически университет – София

Област „висше образование” с обучение за ОКС „бакалавър” и „магистър” и за ОНС „доктор” в различни области на техниката, математиката и стопанското управление.

 

3. Кое Ви запали към науката и кога се случитова

Обстоятелствата са виновни, не че няма исторически предпоставки – в моя род има няколко професори, акад. Стоян Романски също е от него. Но преди да постъпя на работа в Технически университет – София през есента на 1980 г. не съм си мислил за сериозна научна дейност. Започвайки работа като инженер-технолог в тогавашната катедра “Изчислителна техника” попаднах в една среда, която не може да не ти въздейства в посока научна дейност, освен ако сам не искаш това да се случи. И последователно преминах през задочна докторантура, нивата аситент/старши асистент/главен асистент, след това доцент (1996 г.) и професор (2010 г.).

 

4. В коя област на науката се занимавате в момента

Ако трябва с едно изречение – „Информатика и компютърни науки“ (представил съм дисертационен труд за “доктор на науките” в тази област).

При по-широко представяне мога да посоча следните ключови думи: Информационни технологии; Защита на персоналните данни; Разпределени системи и технологии; Компютърно моделиране; Компютърни архитектури.

 

5. С какво заглавие беше последната Ви публикация

Няколко са публикациите през второто полугодие на 2012 г., като ще посоча две от тях:

Romansky, R. A Formal Approach for Modelling and Evaluation in the Field of Computing. International Transaction on Electrical, Electronics & Communication Engineering (ISSN 2249-8923), UK, № 4 (vol. 2), July, 2012, pp.1-7.

Romansky, R. Cloud Services: Challenges for Personal Data Protection
International Journal on Information Technologies and Security (ISSN 1313-8251), No
3, 2012, pp.67-80 (ijits-bg.com).

 

6. Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие

Науката в България, споде мен, винаги е била на почит. Наистина, в миналото с по-високо уважение, но винаги е имала своето значимо място. Иска ми се да дам един пример. През 2012 г. се честваше 100 години от гимназията, която съм завършил. Официалното закриване на тържествата беше през ноември и бяха поканени бивши ученици, които са направили нещо по-различно. Радостното е, че там се срещнахме доценти, професори, един член кореспондент и други учени в различни области. Стана ми топло и гардо от това.

Дали науката има бъдеще в днешно време у нас? Отговорът ми е „Определено, да!“. Друг е вапросът кой, как и къде трябва да „прави наука“, но това вече е дъжавна политика. Не бива със стари приоми да се търси ефективност. Един доста тревожен пример в тази насока в момента е брожението на научната общност срещу процедурата по финансиране на проекти от фонд „Научни изследвания“. Истината е, че без финансиране трудно се прави наука. А иначе, как да стане това – отговор има в различни страни от Европа и в САЩ.

 

7. Как оценявате работата на екипа си

Екипът, с който от няколко години работя, е много отговорен и мотивиран. Факт са три успешни научно-изследователски проекти за периода след 2009 г. Непрекъснато генерират идеи, само да има време и сили за реализацията – се пак в катедрата се провежда доста напрегнат учебен процес.

 

8. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука

Да, има, колкото и да е чудно. Говоря за онези мотивирани млади хора, които наистина искат нещо да постигнат в науката, като знаят, че трябва и да дават (време, усилия и пр.). Това го заявявам отговорно, защото като координатор на 6 двустранни договори по програма Еразъм съм изпращал амбицирани магистри за дипломно разработване, както и млади докторанти за научна работа в университети в Холандия, Испания, Словакия и др.

 

9. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България

Науката не е лесно занимание и ако наистина искате да го правите трябва да сте напълно убедени в това. Нужно е време, известни лишения от светски живот, отговорности и умение да се работи в колектив. Всеки може да прецени дали може да даде това от себе си!

 

10. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България спрямо науката

Ще изброя няколко неща, за които се сещам „на първо четене”:
ü начините на финансиране;
ü разбирането, че само „мастити” учени могат да генерират наука;
ü методите за оценка на проекти, които не винаги са прозрачни;
. . . . (сигурно има и друго).

 

11. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа

· По принцип след завършване на висшето си образование съм се занимавал главно с преподаване и научна дейност. В този смисъл са и дейностите ми по организация на международната конференция InfoTech (вече 26 години), списването на списанието IJITS (от 2009 г.), участието в множество програмни комитети на международни конференции.

· През 2003-2004 г. съм имал ангажименти по електронното правителство в България:
ü Ръководител на колектив за разработване на „Идейна рамка за проектиране на Национална система за обмен на информация и данни между административните структури (техническа част)“
ü Член на работна група Приложни стандарти свързани с електронното правителство за разработване на Принципи за осъществяване на интегриране и интероперабилност на информационните системи на администрациите за нуждите на електронното правителство.

· За периода 2002-2007 г. имах честта да бъда избран от Народното събрание на Р. България за член на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), което ми даде уникалната възможност да използвам своята компетентност по приложението на информационните технологии, вкл. и като участник в Европейската конференция по ЗЛД, годишни срещи на страни от Централна и Източна Европа, форуми по ЗЛД и е-правителство в Австрия, Германия, Полша, Франция.

Като постоянен член участвах в работата на няколко международни работни групи по ЗЛД:
ü International Working Group on Data Protection in Telecommunications;
ü International Workshop on Case Handling;
ü Working Party on Police and Justice.

През 2007 г. за кратко бях и член на Комитета по жалбите на Общия надзорен орган на Европол.

· Имам и дейност като член на Управителни съвети:
ü Член на Управителен съвет на фондация „Център за мирни изследвания и политика за сигурност” (2009-2011 г.);
ü Член на управителен съвет на Съюз по Електротехника, Електроника и Съобщения към ФНТС (от 1998 до сега).

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: