Направи дарение на училище!

Милен Георгиев е професор в Института по микробиология – БАН и е ръководител на лабораторията по метаболомика към същия институт.

В класацията на Станфорд, на най-добрите 2% от учените в света, попаднаха и българи, вие сте един от тях. Можете ли да разкажете повече за тази статистика и как попаднахте там?

Това е един доста интересен подход, който са опитали колегите от Станфорд. Един от параметрите, по които учените се оценяват, е тяхната влиятелност, или по-скоро влиятелността на техните резултати, която се оценява с цитируемостта. Тоест колкото по-голям брой цитирания има даден учен това евентуално означава, че той е по-влиятелен в съответната научна област. Всяка една от големите бази данни го има този показател, който допълнително наукометрията е доразвила под формата на индекс, на хирш и др. Така че това не е нищо ново, има няколко световни организации, които следят цитируемостта на учените и всяка година правят една класация.
Тази класация е интересна с това, че в нея има и известен брой учени от България. Освен това в нея колегите се опитват да подходят по-отдалечэкато разделят отделните научни области на допълнителни подобласти, както и допълнителни критерии като например броя години, за които са постигнати резултатите. Нека да вземем един пример за един човек, който работи върху научни изследвания 30 години и е да речем със средна цитируемост и в същото време – един човек, който е в науката от 10 години и е с два пъти по-висока цитируемост от първия. Колегите са се опитали да вземат и това в предвид.
Аз влизам в тази статистика и за мен интересното беше освен кои точно колеги от България фигурират в нея и колко от тях са евентуално под 45-50 годишни. Не успях да видя много колеги, които са под тази възраст, като изключа себе си.

Как ще коментирате наскоро излязлата информация, че само 24% от българските учители биха искали да се ваксинират против ковид? Защо е толкова малка вярата дори на учителите в науката?

Ами вижте, човек трябва да използва информацията и знанията, които придобива по какъвто и да е канал, по един критичен начин, защото именно това отличава хората от съществата с не толкова развит мозък. Какво имам предвид? Ние получаваме голям обем от информация, обаче когато човек е образован и с едни прилични знания, би трябвало по един критичен начин да я отсява тази информация.
Учителите са интелигенцията на държавата и аз смятам, че този процент е доста нисък и до известна степен неприемлив. Ако един човек си направи труда да погледне какви ваксини сме получавали да кажем през 60-те или 70-те години, тогава те са включвали доста по-широка палитра от вредни молекули, но въпреки това сме оживяли. Така че от тази гледна точка не виждам защо ваксинацията трябва да е такъв голям проблем. Разбира се то е въпрос на личен избор, а и материята е по-сложна, нов тип ваксини, съвсем нов подход. Но на всички тези хора, които се съмняват в прогреса в тази област, бих препоръчал да изчакат, след няколко месеца ще пристигнат ваксините, базирани на аденовирусите със стандартните технологии. При всички случаи обаче решението за справяне с пандемията може да стане по два начина. Първият начин е “дивия”, т.е. всички или 70% от популацията да премине през вируса, другия е чрез ваксиналната терапия. И ако някой не се чувства добре с тези стъпки напред и назад, с постоянни отваряния и затваряния на цели държави, трябва да си даде сметка, че решението е ваксиналната терапия. В противен случай по “дивия” начин, при приблизително 7 милиона население ако имаме по 500-1000 заразени на ден, смятайте колко години ще ни отнеме докато достигнем 70%.
Така че пак казвам – човек трябва малко по-критично да отсява информацията. Сега, нашите медии, в желанието си да дават свобода или да представят всички гледни точки, в някои случаи дават подиум за изявление на хора, за които тази материя може и да е хоби, но със сигурност го няма в CV-тата им. Климатолози коментират вируса, математици коментират епидемиология и в целия този поток от информация и допълнителния стрес от това, че постоянно се увеличават случаите на ковид, появяват се нови щамове, води до един такъв пълен хаос, поради което е разбираем този страх. Но човек трябва да седне и критично да помисли в тази насока, а не само да слуша една информация, която много често е пречупена през собствената призма на човека. Ние като държава сме минавали през национални катастрофи и то не преди много векове, само около 100 години ни делят от тоталната национална катастрофа през 1918 г. Но дори и в най-тежките моменти училищата не са затваряли, защото хората са имали ясна визия кое ще изведе България от тежката ситуация и къде е бъдещето. А ние сега водим една дискусия да се връщат ли децата в училище, при какъв режим и условия. Така цялата тази дискусия до известна степен се профанизира, дава се гласност на хора, за които не е много сигурно, че са специалисти в тази област и оттам идва цялото объркване и незнание, но това е част от съвременния начин на живот. Което не означава, че се случва нещо необикновено – и преди е имало пандемии, и преди е имало градски идиоти, те обикновено са се изявявали на площада, където са имали някаква трибуна и хора, които са ги слушали, сега разликата е в това, че имат свободата да пишат в интернет, голяма част са анонимни. Но пак казвам, че това което ни отличава от животните е, че човек може да направи една критична оценка на базата на това, което има като познания. Хората на моята възраст са получавали многократно ваксини, хубаво е и да се поинтересуват от това как са разработени ваксините преди време, какво са съдържали, какво са използвали за стабилизирането им и да преценят по какъв начин ние се справяме. Ние няма как да се справим без помощта на науката и за мен никога не е съществувала тази дискусия за или против ваксините. Защото това е едно от големите постижения на човечеството и това, че сега сме свидетели на новата генерация ваксини на базата на иРНК, е като да се строи една сграда, в която всеки един работещ в тази област е поставил една тухла. И колегите от BioNTech или тези от Moderna успяха да накрая да завършат покрива, но те стъпват на основите на една гигантска работа и е несериозно да се твърди, че тази ваксина била разработена само за няколко месеца и щяла да ни причини какво ли не. Вдъхнових се дори да събирам всички конспиративни бисери, които съм чувал от началото и накрая да ги издам в едно многотомно издание.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какво може да се направи за да се спре конспиративната дезинформация, може би трябва българските научни организации по-често да излизат със становища и малко повече да говорят пред обществото? Какво мислите вие по този въпрос?

Това, което казвате е напълно вярно – трябва специалистите в конкретната област да излезнат и да се опитат на един достъпен език да го обяснят. Аз смятам, че това е част от комуникационната стратегия, която в момента разработват и че нашите власти и специалистите в областта на микробиологията и вирусологията имат идеята да го направят и смятам, че е въпрос на няколко седмици да започне една такава по-масова кампания.
Важно е обаче да не се подценява нашата народопсихология. Когато започне много да се говори за нещо и колко важно и необходимо ни е то, ние често реагираме точно наобратно. Може би това се дължи на дългите години, в които България не е съществувала като държава и ние като народ сме работели против официалните власти, правели сме всичко срещу тях и това е част от тези унаследени гени, които имаме. Аз разбирам и журналистите и медиите, които са четвъртата власт в държавата, при тях е малко по-трудно да отсеят експертното говорене от чисто популисткото или конюнктурно говорене. От цялата истерия и желанието да се показват всички гледни точки се допускат някои грешки.
Все пак хубаво е, че мерките и рестрикциите у нас не са толкова строги колкото на запад, но дават ефект, случаите намаляват и което е най-важно натоварването върху здравната система намалява. Може би е хубаво някои от често изказващите се по темата неспециалисти е хубаво да минат през ковид отделенията и тогава може би ще си променят своето конюнктурно мнение по темата.
При всички положения изхода от кризата е ваксината. Разбира се за хората, които вече са преболедували ковид, не виждам причина да се подлагат на ваксинална терапия.

Дали сме си взели поука от всичко, което се случи през изминалата година?

Ами надявам се, че се учим от грешките си, да се надяваме, че следващите генерации на нашите деца няма да се налага да минават през такива пандемии, но най-важното е, че трупаме доста сериозни познания и памет. За съжаление има много малко свидетели, преболедували испанския грип отпреди столетие, които могат да разкажат за него и така се губи паметта за отминалите пандемии. Но ние трябва да осъзнаем, че не сме единствен доминиращ вид, а има едни микроорганизми и вируси, които могат да са много по-адаптивни от нас и да ни създават доста сериозни здравословни проблеми. Това е една много сериозна област и аз се надявам, че хората, на които им се чува мнението, ще ревизират до известна степен отношението им във връзка с вирусологията. Вирусологията си е отделна наука, която трябва да бъде отделена от микробиологията за да може по-добре да се развива и евентуално да може за следващата статистика на Станфорд да влизат и много вирусолози, да се надяваме и още повече българсски специалисти да влязат там.

Какво ще е бъдещето ни? Голяма част от учените смятат, че това често ще се случва и занапред, глобалният свят ще бъде обхващан периодично от пандемии, вие какво мислите?

Това беше един много звучен шамар от природата по отношение на нашите претенции, че сме доминиращ вид на планетата. Ние имахме един бум (специалистите не го оценяват като пандемия) от коронавирус през 2003 г., който пак тръгна от Китай, мисля че от района на Гуанджоу, също един от китайските мегаполиси. Обаче тогава както се появи коронавирусът така и изчезна, естествено засегна един определен брой от хора, но той беше ограничен до известна степен. Сега 17 години по-късно се появява сходен до него коронавирус, който обаче предизвика световна пандемия. Това е интересната част, показваща ни, че ние няма как повече да се държим като щрауси с глава в пясъка и да очакваме, че опасността просто ще ни отмине. Може и да звучи клиширано, но светът вече е едно глобално село. При епидемията от предишния коронавирус през 2003 г., китайците все още не пътуваха свободно по света и виждате до какви разлики води това 17 години по-късно. Сега до Китай може да се стигне с полет за няколко часа и такива инфекциозни болести се разпространяват много по-лесно из целия свят. Отделно имаме и непрекъснато нарастващо население на Земята, в момента сме близо 8 милиарда и голяма част от хората живеят в условия на калориен дефицит. Особено в гъсто населените райони като тези в Китай, хората са си намерили начин да усвояват всеки един източник на протеин, който намерят. Така че бих препоръчал на всички тези любители на конспирацията, смятащи че ковид е изкуствено създаден, да отидат, или хайде сега не могат да отидат до Ухан, но да видят клипове в интернет какво е положението на животинския пазар там. Когато има такова близко струпване на най-различни животински видове, липса на хигиена и на термична обработка, е много лесно това прескачане на вируси между видовете. На този фон, това което се случва е една съвсем очаквана закономерност, появяват се и генетични вариации, разпространяващи се доста по-лесно. Хубавата новина е, че с това голямо разпространение се очаква леталитетът на вируса да намалее.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!