Проф. Орлин Събев: Държавата все още не си дава сметка, че в науката трябва да се инвестира достатъчно и систематично

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Орлин Събев, професор, доктор на науките, Институт за балканистика с Център по тракология при БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Изследванията ми са свързани с културна и социална история на Балканите през османския период. Основната ми дейност се състои в издирване на архивни материали и извори по конкретните теми, по които работя – в момента проучвам съдбата на книжните колекции на османските библиотеки след като различните балкански държави постигат независимост от Османската империя. Понастоящем голяма част от тези колекции се съхраняват в съответните национални архиви или библиотеки. Конкретно за България много османски ръкописи и печатни книги се съхраняват в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, както и в други библиотеки и архиви в страната и в чужбина (Турция и Русия).

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Имам няколко публикувани книги и над сто студии и статии както в България, така и в чужбина (САЩ, Турция и др.). Приносите и публикациите ми могат да бъдат групирани в няколко теми, а именно:

1) история на османското учебно дело и библиотеки (Османски училища в българските земи, XV–XVIII век, София, 2001; Книгата и нейният храм: история на османските библиотеки в България, София, 2017);

2) история на османското книгопечатане (Първото османско пътешествие в света на печатната книга (1726–1746). Нов поглед, София, 2004; İbrahim Müteferrika ya da İlk Osmanlı Matbaa Serüveni (1726–1746). Yeniden Değerlendirme, İstanbul, 2006; Waiting for Müteferrika. Glimpses of Ottoman Print Culture, Boston, 2018);

3) просопографски изследвания на българите, учили в различни учебни заведения в Цариград (Spiritus Roberti: Shaping New Minds and Robert College in Late Ottoman Society (1863–1923), Istanbul, 2014; Робърт колеж и българите, София, 2015; Просветени на Изток с лъчите на Запада: българската ученическа колония в Цариград (XIX–XX век), София, 2019);

4) преводи и анализ на османски документи за българската история (По следите на Левски и БРЦК: нови османски документи, София, 2020).

Посочените публикации не само обогатяват фундаменталното научно познание по въпросните теми, но допринасят и за развиването на по-осведомена и толерантна обществена среда. От друга страна, конкретните изследвания за българи, учили в престижни учебни заведения в Цариград като Робърт колеж, лицея „Галатасарай“ и др., дават ценна информация за биографията на тези българи, която е полезна не са само за учените, но и за техните родственици и наследници в наше време. Преводите на новоиздирени документи за Васил Левски и БРЦК обогатяват и в известна степен коригират познанието ни за този важен етап в борбата за национална еманципация на българския народ през XIX век.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Основен мотив за избора ми да стана изследовател е наличието на богати архиви както в България, така и в чужбина, голяма част от които все още са слабо проучени или изобщо са непроучени. Досегът с извори, които разкриват неизвестни досега факти и процеси от миналото, е вълнуващ за изследователя, а това вълнение неминуемо се предава и на читателя чрез публикуваните впоследствие книги и проучвания. Във връзка с това изследователят се явява важно звено между криещите тайни архиви и петимното за нови знания общество, така че чрез целия този процес изследователят се чувства полезен за останалите и удовлетворен от постигнатото.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Важен фактор за развитието ми като изследовател бяха стипендиите, благодарение на които осъществих специализации и проучвателска работа в архиви и библиотеки в Кеймбридж (2001), Принстън (2006), Ню Йорк (2010), Истанбул (2007, 2012, 2014). Държа да отбележа, че многобройните стипендии, които съм спечелил чрез кандидатстване с проекти, са от чуждестранни фондации и изследователски фондове. Кандидатствал съм и пред български такива, но за съжаление без успех.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите на българските учени са свързани главно с липсата на достатъчно източници за финансиране на проучванията. В България възможностите за финансиране са сведени основно до програмите на Фонда за научни изследвания, но тези възможности са изключително ограничени и недостатъчни.

От друга страна се наблюдава тревожна тенденция за „доброволно“ снижаване на научните критерии сред част от академичната общност. Тази негативна тенденция се дължи на недомислици в сега действащия Закон за развитието на академичния състав, на понижаване нивото на завършващите български университети студенти, на липсата на достатъчен интерес изобщо сред младите към научни занимания. Мисля обаче, че самата професионална гилдия трябва да се придържа към високите академични стандарти, повечето от които не са разписани в закони и правилници, а са резултат от дълголетна научна традиция, заслужено придобила обществен авторитет в страната и в чужбина.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Не само според мен, но и според цялата научна гилдия в България трябва коренно да се промени неглижиращото отношение към науката както като обществен статус, така и като размер на финансирането. Пандемията от Ковид-19 показа колко важна е науката не само в областта на общественото здраве, но и за всички обществени сфери.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, определено трябва да се говори за важната роля, която науката не само днес, но и изобщо в историята на човечеството е играла, играла и ще играе в бъдеще. Като ремарка да отбележа, че във връзка с пандемията от Ковид-19 през последната половин година обществото се осведомяваше чрез медиите за този проблем именно от учени изследователи в областта на медицината и микробиологията (работещи в медицинските университети и в БАН).

На този етап обаче държавата като че ли все още не си дава сметка, че в науката трябва да се инвестира достатъчно и систематично, за да се поддържа определено високо ниво на изследванията и научното познание, което да бъде в полза на обществото именно в такива кризисни периоди. Това може да се сравни с финансирането на широко коментирания в последно време студен резерв, който влиза в употреба в моменти на недостиг на електроенергия. Но докато за студен резерв правителството плаща милиони на определени „подходящи“ икономически субекти, то същото не може да се каже за науката, дори и при настоящата пандемия. За съжаление, не съм и голям оптимист, че това ще се промени в обозримо бъдеще.


Европейска нощ на учените 2022 г.: