Проф. Николай Витанов: Обществото не осъзнава, че науката е полезна, докато това не му бъде показано

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Николай Колев Витанов и съм професор в Института по механика – БАН. От гледна точка на научните степени съм доктор на математическите науки и доктор по физика (все от времената на ВАК), както и доктор на естествените науки на университета в Байройт, Бавария, Германия. Последната степен ценя особено много, защото това е от старите германски докторски степени (преди въвеждането на бакалавъро-магистърската система в Германия), които са били много ценени например в САЩ след Втората световна война.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Заниманията се ми доста и времето почти никога не ми е в излишък. Основното занимание ми е с механиката на флуидите – теории на турбулентността и нелинейни вълни във флуиди. Развихме наш си метод за получаване на точни решения на нелинейни частни диференциални уравнения (с каквито е пълна механиката на флуидите), показахме, че този метод съдържа като частен случай прочутия метод на Хирота и е добре свързан и с метода на обратната задача на разсейването и в момента работим по приложения и по разширение на обхвата на тази методология. Още работим по теорията на потоците в мрежови системи. Започнахме това във връзка с миграционните потоци към Европа преди няколко години и с течение на времето се оказа, че приложенията са много повече.
Напоследък отделям много време на практически приложения на изследванията ни по популационна динамика и математическа теория на идеологическата борба – оказа се, че тези изследвания са много полезни за анализи и прогнози във връзка с пандемията от COVID-19 по света и у нас. Ще кажете – но как така, коронавирус и идеологическа борба. Ами много важно за развитието на пандемията е какви идеи има в главите на хората, от това следва едно или друго поведение, а поведението е важно за вероятността за заразяване. Други наши изследвания, които са интересни във връзка с тази пандемия са изследванията ни по анализ на времеви редове. Това е интересно не само във връзка с вероятността за резки скокове на броя заразени в дадена област, но и с вероятността за наводнения например при големи реки. Досега направихме изследвания на реки в Германия, Китай, Индия, Пакистан и Бангладеш. Трябва да знаете, че България е много добро място за живеене – няма опасност да ви залее нещо като Жълтата река, Брахмапутра или Ганг. Отделям време и на популяризацията на науката – в момента пиша една серия статии за историята на Китай от гледна точка на нелинейната динамика и теорията на сложните системи. Така, че – задачи все интересни, де да имах два живота и денонощието да беше 48 часа.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Тук нямам никакви притеснения. Някога, докато бях в Германия, развихме метод за предсказване на силни пориви на вятъра, който намери много добро приложение при системите за защита на витлата на ветровите генератори на електроенергия от такива силни пориви, които ги чупеха (а да се смени едно такова витло не е евтина задача). Може да ви се стори смешно, но с японски колеги показахме успеха на политиката на японското правителство на пазарна интервенция с цел стабилизация на цените на селскостопанските стоки (приложение на анализа на времеви редове). Резултатите ни по мрежова теория на миграцията намериха добро приложение за предсказване и последващ контрал на мигрантските потоци към Европа. И сега – пред очите на целия народ, извършваме анализи и прогнози за пандемията от COVID-19 за да може тя да бъде контролирана и да не довежда до проблеми за здравната система. Смятаме, че добре си вършим работата и сме дали на държавата и обществото много повече, отколкото те са ни дали като заплати и друго. Занимавам се и с фундаментална наука, но не дължа нищо на държавата – напротив, направил съм много за нея.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Учителите ми по физика (Георги Василев) и по математика (Иван Иванов) в Математическата гимназия във Велико Търново. И още – престоят ми в Германия, където имах удоволствието да работя по фундаментални изследвания с пряко практическо приложение и да се уча от големи специалисти. Имах късмет – учителите ми бяха майстори в занаята си и покрай тях и аз прихванах нещичко.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Несъмнено основният принос е на германския ми наставник – професор Фридрих Бусе – върхов(ият) специалист по механика на флуидите в Германия. Наричахме го китайският император – заради многото докторанти и специализанти. Шегата беше, че ако всеки докторант е като автомобил, то на двигателите на докторантите на Бусе пише BMW (Busse Mechanik Werke) и разбира се, с такъв двигател, движението па магистралата на науката е много бързо. Бусе ни учеше и на наука и на писане на статии и на това, как се избират перспективни теми за работа и на много други неща. Той ме изпрати в Дрезден при големия майстор на организацията на германската наука – професор Фулде и при професор Канц – автора на класическата книга за анализ на нелинейни времеви редове, където попълних знанията си по този тип анализи и тези знания много ми помагат сега, когато трябва да решавам задачи, свързани с коронакризата. Помни – казваха ми Бусе и Канц – анализът на времеви редове има две задачи – предсказване на поведението на системата и контрол на това поведение. И ето ви ги тези знания в действие.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите са много. В работата си много от тях не са ръководени добре, докато са млади, не са насочвани към перспективни теми, нямат и условия за научна дейност – нито информация, нито материална част, да не говорим за заплати. И докато това е така, българската наука няма да прокопса.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Аз никога не съм вярвал (както е казал поета) че калугер ще спаси раята. С конфуциански прийоми няма да се промени ситуацията. Те са опитвани от десетки години у нас и резултат – никакъв. Какво да се направи – друг подход е нужен тук. Когато вместо за Конфуций говоря за Шан Ян, доста от запознатите леко подскачат (първо от удивление, че познавам идеите, а после и от нещо друго, което ще осъзнаете, като прочете книгата му). Това е истинският път и ще спра дотук. Подробности на друго място.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, че трябва да се говори. Освен книгата на Шан Ян, под възглавницата ми е и тази на Сун Дзъ. Някои си мислят, че могат да се човъркат нещо там в кулата от слонова кост и обществото е длъжно да ги следи какво правят, да ги оценява и богато възнаграждава. Няма такова нещо. Ако правите така, обществото ще ви обяви за безполезни и ще ви маргинализира. Затова по-добре в устата на хората, отколкото в краката им. Обществото не осъзнава, че науката е полезна, докато това не му бъде показано. Затворени като в крепост в пределите на съзнанието, повечето хора се интересуват от пари, жени (мъже) и власт. Със скимтене, че сте пренебрегнати, няма да стане – никой не чува скимтенето на тези, които са вън от крепостта. Действайте по Сун Дзъ – превземете крепостта на съзнанието на хората. Само тогава ще имате успех.


Европейска нощ на учените 2022 г.: