Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Проф. дфн Невена Маркова
Институт по Астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория
Българска Академия на Науките

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Определям себе си като късметлия, защото имам рядко срещаното щастие да прекарвам ежедневието си, занимавайки се с неща, които ми доставят удоволствие, а именно научни изследвания в областта на астрономията. Работя основно по проекти, но в последните няколко години отделям време и за популяризиране на астрономията сред деца на възраст от 3 до 12 години. Оказа се, че директните срещи с младото поколение на България ми носят огромно удоволствие и удовлетворение.
Участвала съм в реализирането на десетки проекти както национални (т.е такива, в които си партнирам с колеги от ИА-НАО, СУ “Кл Охридски и ШУ “Епископ К. Преславски” и чието финансиране е осигурено на конкурсен принцип от български източници – основно БАН и НФНИ към МОН), така и международни – с участието на учени от Европа и САЩ и финансирани от външни за България източници като например NATO, UNESCO, DAAD и DFG (Германия), the Royal Society (Великобритания), the National Research Council (Италия), Le Centre National de la Recherche Scientifique (Франция). Особено ценя онези международни проекти, които са създадени по моя инициатива и са реализирани с моето основно участие, защото именно те са моята визитка като астроном-изследовател живеещ и работещ в България.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Според наукометрията постиженията на един изследовател се определят от три числа: брой статии в списания с висок импакт фактор; общ брой цитирания на неговите работи в специализирани издания и т.н фактор на Хирш, посредством който се оценяват едновременно продуктивността и значимостта на публикациите. Моите показатели са: 100, 2095 и 22. За България тези показатели са високи, в световен мащаб обаче са около средните.
Що се отнася до личната ми преценка, първата ми публикация в най-реномираното европейско списание “Astronomy and Astrophysics” през далечната 1986 г. е истинско постижение, защото се оказа, че това е първата статия от български автор публикувана в това списание.
Високо ценя и резултатите получени в рамките на два международни проекта, реализирани под мое ръководство и със спечелено от NATO-CLG и от НФНИ МОН финансиране: серия от четири статии под общото заглавие “Bright OB stars in the Galacy”, които до момента са събрали над 500 цитирания. Скъпи ми са и наградите „ за постигнати съществени резултати при разработване на научно-изследователски проект“ присъдени от НФНИ на ръководените от мен колективи (проект Ф-813 и Ф-1407).
Що се отнася до научни постижения с най-широк обществен и медиен отзвук, класацията водят две открития с фундаментално за астрономията значение: откритието на най-бързо въртящата се звезда в наблюдаваната Bселена, публикувано през 2011 г. в американското списание The Astrophysical Journal Letters и откритието за раждането на по-голям брой масивни звезди от смятаното до сега, публикувано през 2018 г. в Science. И двата резултата са получени в рамките на проекта VLT Flame – Tarantula, в който участвам като специалист по моделиране на атмосфери и спектри на масивни звезди.
Относно ползата от моята работа, мисля, че всеки, който работи честно и дава най доброто от себе си – независимо от сферата, в която се изявява – е полезен за обществото. Разбира се ще се намерят хора да възразят, че трудът, който създава принадена стойност е по-ценен от този на астронома – изследовятел. На тези хора ще отговоря с цитат от Анри Поанкаре
Астрономията е полезна, защото ни възвишава над самите нас. Именно тя ни показва колко е нищожен човек телом и колко е велик духом, понеже умът му е в състояние да обхване тези сияйни бездни, в които тялото му е само една незабележима тъмна точка. Само така осъзнаваме своята мощ. И тук никаква цена не може да бъде прекалено висока, защото това съзнание ни прави по-силни!“

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Любопитството към света и желанието да търся сама отговори на въпросите, които ме интересуват са основните двигатели в живота ми.
Когато бях дете често задавах на баща си въпроси, на които той не можеше да отговори. Един от тези въпроси звучеше приблизително така “Ако някой от далечния Космос реши да ми пише на какъв адрес трябва да изпрати писмото : планета Земя, Слънчева система, галактика Млечен път … а после, какво има после, тате?” На което той неизменно отговаряше: “Когато пораснеш стани астроном и ще си отговориш на всички въпроси сама.” Е, аз послушах баща си и нито за минута не съм съжалявала за това.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

За добрата реализация на един изследовател от съществено значение са неговите лични качества като например аналитичен ум, интелигентност, любопитство, честност, отдаденост, търпение и желание на всяка цена да си докаже, че може да се справи независимо от обстоятелствата. Иска се обаче и късмет.
При мен късметът сработи с пускането в действие на НАО – Рожен през 1980 г.; срещата ми с д-р Лууд, международно изявен учен от Естонската Академия на Науките, който ми стана консултант по дисертацията за научната степен “доктор”; либерализирането на режима със задграничните пътувания след 1989 г.; нарастване на ролята на проектното финансиране и масовото навлизане на компютрите и интернет услугите след 2000 г.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Да се прави наука и то фундаментална наука като астрономията е скъпо занимание не само за малка страна като България, но и за държави с много по-голям финансов ресурс. Хубавата новина обаче е, че въпреки всички трудности все още се намират млади хора, които се взират в звездното небе и мечтаят да открият тайните му. На тези мечтатели ще кажа: “Превърнете мечтите си в цел и ако астрономията е вашият път, не се страхувайте да го следвате независимо от обстоятелствата.”

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Науката няма национални граници. Ако приравним нашите условия за правене на наука с тези в напредналите Европейски държави и следваме техните критерии за оценка на качеството на научните изследвания, всичко ще си дойде на мястото.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Науката е резултат от желанието на човека да опознае и контролира света, в който живее. Дори и да не говорим за наука в България, в световен мащаб науката ще продължава да съществува и да се развива, защото от край време е известно че “онези, които знаят и могат, ще властват над онези, които не знаят и не могат”.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!