Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Лучия Антонова-Василева. Работя в Института за български език при Българската академия на науките от 1980. Специалист съм по българска диалектология. Понастоящем съм професор и директор на Института за български език.
С какво се занимава един директор на институт?
Директорът на института има трудната задача да организира научната и административната дейност, като спазва всички закони и правилниците за прилагането на законите и не нарушава установения ред за демократично управление на науката.
Директорът трябва да се съобразява и да подпомага работата на отделните секции за насоките на развитие на тяхната дейност, защото в тях е съсредоточена експертизата в отделните области; директорът трябва да се съобразява и да синхронизира работата си с решенията на Научния съвет на института, защото в него се утвърждават всички решения, свързани с научноизследователската дейност; директорът трябва да синхронизира работата си с решенията на Общото събрание на учените в института, защото то утвърждава основните насоки в управлението на института – напр. приемането на плановете, отчетите, критериите за атестация на персонала и др. Разбира се не на последно място директорът трябва да се съобразява и с решенията на ръководните органи от БАН на различни равнища. Освен това директорът на един научен институт не трябва да изостава в научната си и в публикационната си дейност.
Може ли да разкажете накратко за историята на института?
Институтът за български език е едно от най-старите самостоятелни научни звена в БАН. Той се учредява първоначално като „Речнишка комисия“, чиято основна цел е изработването на Български тълковен речник с оглед към народните говори. На 15 май 1942 г. се създава Служба за български речник, която по-късно е преименувана на Институт за български речник, а през 1949 г. прераства в Институт за български език. От 2004 г. Институтът носи името на един от най-големите български езиковеди и негов дългогодишен директор – проф. Любомир Андрейчин.
Постепенно изследователската работа в Института се разширява и днес обхваща различни области на езикознанието: съвременен български език, езикова култура, история на новобългарския книжовен език, диалектология, етнолингвистика, история на българския език, лексикология и лексикография, общо и съпоставително езикознание, етимология, ономастика, терминология и терминография, компютърна лингвистика и др.
По инициатива на проф. Любомир Андрейчин през 1953 г. се създава Службата за езикови справки и консултации, която предоставя на граждани, институции, организации, медии и др. компетентна информация по всички въпроси, свързани с българския език. Службата за езикови справки разполага с богат архив и дигитална база данни, които подпомагат изследванията върху динамиката на книжовноезиковите норми, както и тяхната кодификация.
През 1951 г. започва да се издава списание „Български език“, научен орган на Института за български език, а в периода 1951–1985 г. излизат „Известия на Института за български език“, наследени от поредицата „Българско езикознание“ (1995–2004). От 2014 г. издаването на Известията е възобновено.
През 1959 г. започва да излиза списание „Балканско езикознание“, в което се публикуват проучвания за българския език и балканските езици.
Една от основните задачи на Института за български език е описанието и кодифицирането на книжовноезиковите норми. Правописните правила и нормативно установеният правопис на думите се регламентират в академичните правописни речници, най-новият от които е „Официален правописен речник“ (2012). През 1982–1983 г. е издадена тритомната „Граматика на съвременния български език“, а през 2013 г. излиза тритомното издание „Българска лексикология и фразеология“. Това са най-авторитетните теоретични трудове в съответните области.
С какво би се похвалил институтът и защо това е важно за науката?
През последните години във всички дейности на института се прилагат съвременните технологии на дигитално разпространение на научните данни, така че те да бъдат все по-широко и все по-лесно достъпни за всички членове на обществото. Това е важно, защото тук се извършват проучванията и дейностите за кодификация на нашия роден език, които непременно трябва да намерят широк достъп до обществеността. Така например дейностите за разпространение на езиковата култура са ясно забележими на интернет-страницата на Института – срв. ресурсите:
Езикови игри
Езикови справки
Консултации в интернет, на имейл адрес ezikovispravki@ibl.bas.bg и по телефона (от 9:00 до 12:00 и от 14:00 до 17:00 на тел.: 0879 66 83 63) със специалистите от Служба „Езикови справки“.
В помощ на учителите по български език
Как да направим обучението по български език привлекателно за учениците и да помогнем на българските учители, като споделим изследователски практики?
Материали за обучение
Материали за обучение по български език, предоставени от Института за български език. Споделяйте собствени материали!
Изследователски подходи в обучението
Специализирани семинари за учители по български език, които се организират и провеждат от Института за български език.
Езикови ресурси – различни научни трудове:
Речник на българския език
Над 120 000 заглавни думи от А до Я.
Българският уърднет
Над 250 000 синонима на български и техните преводи на английски.
Синоними, антоними, фразеологизми и нови думи
Над 30 000 заглавни думи, бързо и удобно търсене.
Речници на Института за български език
Единен достъп до речници: тълковен, граматичен, синоними, антоними, нови думи, фразеологизми.
Електронна библиотека „Българско езикознание“
„Старобългарски речник“ 1 и 2 том; „Общославянски лингвистичен атлас – български материали“.
Български национален корпус
Търсене в български текстове, съдържащи над 1 200 000 000 думи.
Карта на диалектите на българския език
Представя българските диалекти, съдържа кратка информация за тях и автентични записи.
Как да обясним на обществото, че Вашата наука е важна?
Българският език е нашето основно национално богатство. Той е носителят на националната ни култура. Чрез него ние изграждаме и споделяме познанието за всичко българско и за света. Знанието за родния език е знание за рода, ключът към съхранението на българското и за неговото бъдеще.
Този отговор важи ли за политиците или бихте добавили нещо и за тях – защо трябва да се увеличат средствата за наука?
Политиците са част от нашето общество и за тях важат същите правила, каквито важат за всеки един българин. Но отговорностите, които сами са изявили готовност да поемат, са повече от тези на обикновените български граждани. Тъй като въпросът за средствата за наука и култура до голяма степен зависи от политиците, то те трябва да обърнат внимание на факта, че липсата на средства за култура и наука е като липсата на слънцето и въздуха за всяко живо същество. Недостигът на финансиране в културата и в науката много бързо се отразява навсякъде – включително и в икономическия и политически живот. Затова нямаме отговорни и компетентни работници, здрави пътища, екологични градове и домове, защото не инвестираме достатъчно в културата и в науката. Когато народът не разполага със средства за култура и наука той се лумпенизира – грижи се преди всичко за материалното си оцеляване, което издига в култ. Останалото е хляб и зрелища, но то не е култура. Много хора възприемат подобни възгледи като празни лозунги, но те са просто доказателство за безотказното действие на правилото, че без наука няма сполука. Не случайно употребявам в това свое изказване няколко популярни лозунга. Те доказват, че българският народ винаги е оценявал ползата от просветата, културата и науката, стремял се е инстинктивно към тях и е постигал чудеса чрез тях. Българският език е основното средство, чрез което тази цел се постига. Затова той трябва да се изучава задълбочено във всичките му форми и стилистични разновидности, предназначени за различни сфери на употреба.
Може ли да опишете типичния научен работник в института?
Той е учен, пристрастен да издирва, записва и изследва различни образци от българския език – текстове на старинни паметници, записани на камък, пергамент или античен лист; записи на диалектни текстове; записи на различни езикови прояви в сферата на общуването; записи на различни думи – местни названия, лични имена и мн. др.; текстове на стари речници и граматики, всякакви наши и чужди теории и учения за българския език, за сродните му езици, за съседните му езици и езикознанието въобще. Може да го наречем „буквоед“ или „книжен червей“. Работата му е бавна и не особено благодарна, но той я извършва старателно, в съгласие с традициите на българските учители от епохата на Възраждането и след Освобождението, обзет ако не от страст, то поне от непреодолим инат. Този човек разкрива неизвестното, в това, което всички смятаме, че си знаем пот рождение.
За него българското слово е всеобхватна вселена с непреодолимо притегляне.
Има ли бъдеще науката в България?
Този въпрос е равносилен на въпроса „Има ли бъдеще България?“. Според мен науката в България има бъдеще и вродените инстинкти на нашия народ непременно ще го извоюват. Въпросът е дали това ще стане с помощта на държавните институции или въпреки тях. Вторият вариант, разбира се, не трябва да се допуска, защото той ще ни забави, ще отнеме от нашите сили, ще ограби нашето бъдеще. В тази връзка не трябва да се допускат такива съвременни феномени в управлението като разделението между университетската наука и науката, която се развива в БАН, например. Подобни опити периодично се прокарват в държавните институции с цел уж да се икономисат средства за най-ефективната форма на наука, а всъщност, за да се икономиса самата наука. Университетите и институтите на БАН и другите академични институции трябва да работят в синхрон и при равни условия на финансиране. Не трябва да се допуска и преиначаването на въпроса за недостатъчното стимулиране на младите в науката, защото, ако напредъкът при научните кадри като цяло е задоволителен, то младите ще се насочват към нея и без допълнителни стимули. Иначе при съвременния хроничен недостиг на средства опитът за допълнително материално насърчаване на младите води до разрушаване на скалата на научното израстване, което от своя страна възпрепятства и израстването на младите. За да има прогрес в науката и изобщо в държавата приоритетно трябва да се насърчават не по-младите, а по-добрите.
