Проф. Ива Апостолова: Учените са тези, които движат прогреса и благодарение на тях цивилизациите се развиват

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Ива Иванова Апостолова, защитих дисертация през 1991 г. и сега съм професор в Секция „Флора и растителност“, Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Започнах изследователската си дейност в Института по Ботаника при БАН веднага след завършване на висшето си образование. От първия ден на своята кариера, до сега работя с нестихващо удоволствие по разнообразни теми и задачи свързани с растителното разнообразие на страната. Работата е увлекателна, защото разкрива удивителния свят, който ни заобикаля съставен от разнообразни живи организми и природни закономерности. Растителните съобщества не са просто сбор от отделни видове, а сложна система, която се обуславя от абиотичните и биотични условия на средата, в която се развиват. Растенията се конкурират за ресурси и място за живот. Подобно на нашето общество, растителните съобщества се изграждат от доминанти и съпътстващи видове. Закономерностите в структурата и динамиката на растителността определят разнообразието от растителни съобщества. Тук е мястото да кажа, че България е една особено богата на биоразнообразие страна. Нейната растителност е повлияна от биоклиматични влияния свързани със степната, умерено-континенталната, медитеранската и понтийска биоклиматични области. Разнообразният релеф допълва това многообразие от фактори на средата и обуславя вертикална зоналност, в която растителните пояси имат сходни характеристики с растителността на географските ширини на север от България. Предвид всичко това, основният проект на моята работа е разкриването на разнообразието от растителни съобщества у нас и на Балканите. Познанието за това ми носи удовлетворение и от факта, че България е една от петте най-богати на различни растителни съобщества страни в Европа. В последните две години започнах един изключително интересен проект финансиран от Фонд Научни Изследвания, свързан с растителността, която се развива върху надгробните могили у нас. Страната ни е богата на тези археологически паметници. Много от тях са разположени в обработваеми земи и поради това съхраняват частици от полуестествената природна среда, там където човекът отдавна е трансформирал земята. Знанието за връзката между история и природа е завладяваща. Нищо на този свят не е вечно, всичко се променя и да се разберат причините и следствията на всяка промяна е много интересна задача. Ние искаме да запазим природната среда за следващите поколения, но това не става от само себе си. Трябват проучвания, натрупване на познания, тестване на хипотези, прилагане на практика наученото и тогава вярвам че ще можем устойчиво да оставим богатството на нашата природа на тези, които ще дойдат след нас.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Тъй като основната част на проучванията, в които съм участвала са свързани с разкриване на разнообразието на естествената и полуестествена растителност на България, резултатите са свързани с установяване на нови синтаксони за науката и страната ни. Синтаксоните са в същност номенклатурни класификационни единици за разнообразието от растителни съобщества. Подобно на видовете, които се разграничават чрез своята таксономична принадлежност, синтаксоните разграничават растителните съобщества като отделни структурно-функционални единици. Съавтор съм на 11 нови асоциации и 5 нови субасоциации за науката. Установени са 9 нови за страната ни съюза (синтаксони на високо йерархично ниво). Интересни резултати бяха получени от проучванията върху високопланинските пасища по отношение на ролята на интензивността на пашата и сукцесионните тенденции в картъловите пасища на Стара планина. Познанията за структурата и функциите на растителните съобщества предоставя възможност за създаване на прогнози за тяхното развитие при различни сценарии на промени на средата. Това е важно при управлението на пасищните ресурси, например. Растителността е в основата на съществуването на повечето живи организми на планетата. Познанията за растителните съобщества също така е ключово за характеристиката на природните местообитания, които са обект Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Мрежата Натура 2000 е създадена в резултат от изискванията на тази директива и опазването на природните местообитания и видове включени в тази мрежа е задължение на всички страни членки на Европейския съюз.
Детайлното проучване на флористичното разнообразие на растителните съобщества доведе до установяване на видове растения, за които до сега не е било известно, че са разпространени в България. Публикувани са 9 такива вида, а за други два, които са считани за изчезнали е установено, че обитават, макар и с малочислени популации специфичните за тях местообитания. Тези открития носят голямо удовлетворение и изследователски ентусиазъм. Но по-важно е, че те предоставят необходимите знания за опазване на биоразнообразието.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Винаги съм проявявала любопитство към света, който ни заобикаля. За мен ученият е човек, който непрекъснато си задава въпроси и търси отговори. Всеки ден носи нещо ново и интересно. Винаги съм мечтала да прекарвам дълго време сред природата и тази професия ми предостави възможност да реализирам тази мечта. Сега, като се замисля, почти няма кътче в страната, където да не съм била. Не искам да пропусна да подчертая, че професията на изследовател предоставя възможност за разпространение на знания сред хората. От древни времена онези, които са носили знанието са били най-светлата част от човечеството, без тях нямаше да бъдем това, което сме днес.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

За мен най-важният фактор за развитието ми като изследовател е бил екипът, с който работя. Имам щастието да работя с добри професионалисти, много от тях са чудесни млади хора, мотивирани и отговорни. Това е вдъхновяващо и едновременно изисква постоянно развитие, усъвършенстване и отговорност. Важен фактор имат контактите с колеги от чужбина, защото в науката няма граници. Винаги съм чувствала колегите от областта на фитоценологията и растителната екология като една общност, в която хората споделят, помагат си и вървят заедно напред.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Баналният отговор на този въпрос е, че недостатъчните финансови ресурси определят повечето от проблемите. За мен има още един проблем и това е слабата мотивация на младите хора да се занимават с наука. Светът, в който живеем е силно материализиран и професията на изследовател, която изисква голяма доза себеотдаване независимо от материалните стимули, не е привлекателна за много млади хора.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени отношението на хората към труда на учените. Учените са тези, които движат прогреса и благодарение на тях цивилизациите се развиват. Техният труд не винаги носи директно материализиране и ползи. Понякога ползата от едно научно откритие се осъзнава години след като то е направено. Без науката днес нямаше да имаме нито ваксини, нито високопродуктивни сортове жито, нито мобилни телефони, и нямаше кой да обясни, че тропическите гори са най-големия производител на така нужния ни кислород, нямаше да знаем какво голямо разнообразие от живи организми има на планетата и колко от тях изчезват заради ускореното унищожаване на техните естествени местообитания. Често у нас се гледа с недоверие към учените. Ето това първо трябва да се промени.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

О, да трябва да се говори за наука. Хората трябва непрекъснато да чуват и да разбират значението на работата на учените. Необходимо е повече хора да осъзнаят значимостта на знанията, защото само тези, които знаят има смисъл да предлагат решения. Знанието дава възможност за намаляване на рисковете във всички сфери на живота. Убедена съм, че колкото повече хора осъзнаят, че знанието е важно, толкова по-добър ще бъде техният живот.


Европейска нощ на учените 2022 г.: