Търсене
Close this search box.

Проф. Йорданка Иванова за механиката на твърдото деформируемо тяло

Проф. Йорданка Иванова за механиката на твърдото деформируемо тяло

Проф. Йорданка Иванова за механиката на твърдото деформируемо тяло

Проф. Йорданка Иванова за механиката на твърдото деформируемо тяло


Направи дарение на училище!



***

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Имам удоволствието да Ви се представя – проф. дн. Йорданка Александрова Иванова. Завършила съм Харковски Държавен Университет (1967, Украйна), Факултет по математика и механика със специализация Механика. Същата година ме приеха на работа в Института по математика и механика, БАН. През 1976 г. защитих кандидатска дисертация (Харков), а през 1999 голяма докторска дисертация (София, Институт по математика и информатика, доктор на науките). Публикувала съм една монография: J. Ivanova, F. Pastrone, Geometric method for stability of nonlinear elastic thin shells, Kluwer Academic Publishers, Hardbound, ISBN 0-7923-7524-6, p. 244, (2002) и над 100 научни статии и доклади в наши и международни списания, както и в списания с импакт фактор. Била съм през 1994-2013 – член на НС на Института по механика, БАН, 1996–2010 – секретар и заместник-председател на НС, 2004-2010 – ръководител на секция „Механика на твърдото деформируемо тяло, 2004-2008 – член на комисията по математика към ВАК, 2016 – член на Академичния съвет към ЕПУ. Научните ми интереси са в областта на приложението на математиката в механиката: глобална устойчивост на тънки нееластични черупки, композитни материали, динамика и отслояване на двуслойни конструкции. Чела съм лекции на семинарите на University of Torino, Torino, Italy (1990-2004), Institute of fundamental technological research, Warsaw, PAN, Poland (2003-2005), Technical University of Darmstadt, Darmstadt, Germany, 2010 -. Пенсионирана съм през 2013 г. в Института по механика, БАН.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Институтът по механика на БАН интензивно и успешно работи в областта на мехатрониката, механиката на твърдото деформируемо тяло, механиката на течности и физико-химичната механика, математичното моделиране и числените симулации и биомеханиката. Научният състав е разнообразен – математици, физици, строителни и машинни инженери, биолози, инженерни химици, което до голяма степен се предопределя от интердисциплинарността на науката механика.

Снимка: Институт по механика
Снимка: Институт по механика

Понастоящем съм професор към Европейски Политехнически Университет (Перник), който е част от Pegaso (Италия) и преподавам теоретична механика на студентите от Строително инженерство. По принцип обучението в ЕПУ е конвенционално, но бидейки част от Pegaso (най-големия университет по дистанционно обучение в Италия) за някои от катедрите обучението се предвижда да бъде дистанционно.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Темата на дипломната ми работа (1967). Тя беше в областта на механиката на твърдото деформируемо тяло, която остана моя любима тематика.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Не съм подавала проект за последната сесия на ФНИ, но участвам в колектива на един проект. Ползата в живота не е за обикновения човек, а за участниците в проекта – това е истинската ситуация в момента. Дали има полза за науката – това ще се оцени по броя на независимите цитати на публикациите по проекта.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

От 2011 г. ръководя проекти с Дармщадския Университет (Германия), финансирани от DFG. Последната публикация е E. Kirilova1, T. Petrova, W. Becker, J.Ivanova, Influence of the geometry and the frequency range on the interface delamination in smart patch/layer structures under combined dynamic loading. ZAMM · Z. Angew. Math. Mech. 1–11 (2017) / DOI 10.1002/zamm.201600273.

Така наречените „умни“ двуслойни конструкции са приложими практически навсякъде – като се почне от соларни батерии, рамки на прозорци, самолетни панели и т.н. и са обект на изследване и важна тематика в световната литература. Тук е интересен едномерният аналитичен метод, който дава възможност за детайлно изследване на обекта и бърза и ефективна прогноза за намиране на положението и развитието на дефекти по границата на два различни материала, подложени на комбинирано въздействие на електричен и динамичен товар при влияние на околната среда.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Да, ако се вдигне драстично субсидията за наука (в момента е просто жалка). Ако правителството не уважава своите учени, кой да ги уважава тогава? Смятам, че децата на България са талантливи и не бива да се пилее таланта им. Необходима е интензивна кооперация с другите европейски държави и мога да отбележа, че това вече се прави. Зависи от нас, нашата активност и лобиране.

Как оценявате работата на екипа си?

Отлична и качествена работа на екипа.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Много малко. Причината е известна – слабо и обидно заплащане и като резултат – изтичане на мозъци.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Не се колебайте да се занимавате с наука – това е творчество. Дали в България – трудно ми е да Ви дам съвет. Въпреки това в БАН има достатъчно успели институти със стабилни и високи научни постижения и европейско финансиране. Опитайте!

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Финансирането на първо място! Да се създаде Регистър към БАН, в който всяка по-голяма фирма и предприятие да поставя въпроси относно срещани трудности (технологични, биологични, химични и пр.) със съответно финансиране, подлежащи на изследване от страна на учените от институтите на БАН. Част от предложеното финансиране да стимулира млади учени и докторанти (разбира се и техните ръководители). Наред с задължителната и редовна медийна реклама на постиженията на учените в БАН е необходимо създаването на училища към институтите и допълнително обучение на интересуващите се ученици. Вече има такива примери – Института по математика и информатика.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Да, обичам да чета, да пътувам в непознати за мен градове и държави, а най-много обичам да пиша детски фантастични приказки. Обичам да философствам с внучката и внуците на различни теми и откровено казано съм удивена от техните знания и рационалност.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.