Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Казвам се Илиан Христов Илиев, професор в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, доктор на физическите науки.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Така и не можах да се науча да се занимавам с астрономия сутрин от девет до пет следобед. Благодарение на съвременните технологии може да се каже, че нося работното си място със себе си. В архивите си разполагам с планини от числа. В края на краищата обработката на цифрови изображения и численото моделиране на сложни процеси се появиха на бял свят и със специалното участие на нас, астрономите. Чета много. Нови публикации, стари публикации, наши публикации. Пиша текстове, редактирам написаното, отговарям на рецензии и пиша рецензии. Анонимните рецензенти са единственото, което сме успели да измислим, за да се предпазим от неособено смислените неща, които понякога се опитваме да публикуваме. Свободното ми време е изключително разтегливо и доста относително понятие.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Главна тема на моите научни изследвания са физическите процеси и явления, които определят и контролират химическия състав на звездните атмосфери. Няма пряка връзка с индустрията. Стига ми само да знам, че всичко, което индустрията произвежда, извлича, преработва и пренася е било създадено някога в недрата на звездите. Всичко, до последния атом.
Когато става дума за приноси, трябва имаме предвид, че съвременната наука е изключително колективно начинание. В този смисъл списъкът на хората, допринесли за достигането на определен научен резултат, съвсем не се изчерпва с имената на съавторите. Ние изследвахме влиянието на четири фактора върху наблюдаваните особености в химическия състав на звездните атмосфери. На първо място това са силните магнитни полета. Те променят съществено строежа на звездните атмосфери, което, от своя страна, води до появата на аномалии в химическия състав. Следва бавното околосно въртене на звездите, то също променя структурата на атмосферата. Установихме, че наличието на магнитно поле може да предизвика забавяне на въртенето, докато само по себе си по-бавното въртене не създава силно магнитно поле. На трето място това са приливните взаимодействия. Работата е там, че когато си влияят една на друга гравитационно, звездите се държат по-скоро като капки течност, отколкото като твърди тела и в техните атмосфери се случват приливи и отливи, подобни на тези, които имаме в земните океани. Само за пример, средната плътност на Слънцето е малко по-голяма от плътността на водата. Оказа се, че атмосферите на звезди, в които приливите са по-чести, но по-слаби, имат различен химически състав от атмосферите на звезди, при които приливите са по-редки, но по-силни. А сега си представете система от четири гравитационно свързани звезди, които се въртят хем около оста си, хем една около друга, хем всичките заедно около общия център на маса. Най-накрая, един външен за звездите фактор – междузвездната среда. Нашите изследвания показаха, че когато една звезда преминава с невисока скорост през по-плътен облак междузвезден газ и прах, нейната атмосфера за кратко, за десетина милиона години, придобива химическия състав на междузвездната среда. За дадена звезда подобни епизоди могат да се случват и многократно.
И понеже стана дума за магнитните полета, ето нещо интересно, прочетено наскоро в една нова публикация. От известно време знаем за съществуването на мостове, нишки слабо светещ газ, които свързват отделните галактики и групите от галактики помежду им. Най-близката аналогия е с невроните в мозъчната кора. Главният резултат от прочетената публикация е, че междугалактичните магнитни полета са отговорни за формирането и поддържането на споменатите нишковидни структури. Ха, рекох си аз, Вселената настина има магнитна душа, и седнах да попълвам отговорите на тази анкета.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Имах прекрасни учители, не само по физика и математика и още като ученик знаех, че ще се занимавам с наука. По-късно, в Университета – завършил съм физика в СУ, астрономията измести всичко останало. То е и разбираемо, точно в юношеските си години станах свидетел как най-напред полетяхме в Космоса, а след това кацнахме и на Луната.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Всичко изброено, всяко за себе си и в различна степен. Като поглеждам назад във времето, виждам, че съм имал невероятния късмет да работя заедно с колеги от доста краища на планетата. Заедно опитахме и все още опитваме и от меда, и от жилото на наблюдателната астрономия. Заедно се учихме да задаваме разбираемо нашите въпроси и после дълго да разсъждаваме над получените отговори. Както обичаше да се шегува моят научен ръководител – Вселена е това – мълчи, мълчи, пък като проговори… Мислете!

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите не се различават от проблемите на цялата ни научна общност. Казано само с няколко думи – те се изразяват в ниския социален статус на учените у нас. Вкарването на наукометрични показатели в оценката, която обществото ни дава, създава много повече проблеми, отколкото решава и поражда сериозни деформации. Ударното събиране на точки от статии и цитирания води до това, че редица научни проблеми и задачи просто биват изоставяни, защото решаването им не носи бързи публикации и светкавични цитати. Докарани до крайност нещата с академичното развитие могат да изглеждат и така – вие попълвате редовно постиженията си в съответната база от данни и в един прекрасен момент получавате съобщение – честито, покрихте норматива, вие вече сте доцент! За съжаление това е не само наш, това е световен проблем.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Няколко пъти годишно пеем „Напред, науката е слънце!“, убедени сме, че в нея са „светлите бъднини“. Имаме и телескоп на банкнотата от десет лева. Откъм символи всичко е наред. На практика, обаче, е не съвсем. Въпросът далеч не опира само до парите. Обществото ни все още трудно свиква с представата, че науката, и фундаменталната, и приложната, е нашия единствен инструмент, с помощта на който можем да осигурим по-добро бъдеще – и за самите нас, и за поколенията след нас. Трябва да извървим пътя до разбирането, че инвестициите в научни изследвания са едни от най-дългосрочните инвестиции – резултатът се вижда след време. След много време. Продължаваме да се сблъскваме с мнения като „нали получихте сега едни пари, до два-три, ама най-много до четири месеца, да сте на печалба – иначе сте за закриване“. Според мен проектното финансиране е движение в правилна посока. Заедно с колеги от Института участвам в два големи проекта, насочени пряко към астрономията у нас. Вторият от тях, проектът РАЦИО (Регионален Астрономически Център за Изследвания и Образование), е елемент на Националната пътна карта за развитие на научната инфраструктура.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Естествено – да! Въпросът е кой, как и какво говори. Ние, хората, непрекъснато говорим за наука. Вслушайте се по-внимателно в който и да е случаен разговор. Науката е неотделима от устоите на нашата цивилизация. Защо? Защото не разполагаме с друг начин за добиване на опит и знание. В това отношение много важна е ролята на учените. На достъпен и в същото време точен език да обясним с какво конкретно се занимаваме и защо е необходимо то сега. Астрономите имаме неоспоримото предимство, че всичко, което изучаваме, е на небето, пред очите на хората.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!