Проф. Христо Белоев: Науката черпи вдъхновение от живота и се стреми да го направи по-пълноценен и вдъхновяващ

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев – ректор на Русенски университет „Ангел Кънчев“ в настоящия момент, както и два мандата в периода 2007 – 2015 г. Автор на повече от 300 научни публикации, патенти и полезни модели. Един от водещите български учени, включени в Златен фонд на българската наука през 2011 г. Доктор хонорис кауза на редица чуждестранни университети, сред които Университет Мендел в Бърно, Чехия, Аграрния университет в Нитра, Словакия, Военноморската академия в Констанца, Румъния, Казахския национален аграрен университет в Алма Ата, Казахстан и др. Носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен за висок принос за развитието на българското образование и наука, както и на много други национални и международни отличия.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)– проекти, изследвания, …

Ежедневието на един учен, особено ако той изпълнява и административни функции, е изключително натоварено. Независимо от останалите ангажименти, ученият трябва да отдели време за своето основно призвание – да се развива като изследовател, да намира отговорите на научни проблеми, да се изправя пред научни предизвикателства и най-важното – да оставя последователи, млади хора, у които е успял да запали искрата на научното вдъхновение и творчеството. В моето ежедневие винаги намирам време за общуване с моите студенти и докторанти. Техните научни проекти от областта на техническите науки винаги са реално свързани с практиката и това ме задължава да следя научните публикации у нас и в чужбина, да се интересувам от най-актуалните патенти и иновации и да насърчавам младите хора за новаторство в науката с приложен ефект.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Самият аз имам повече от 300 публикации в наши и чуждестранни издания, повечето от които са индексирани от световно признати бази данни. Също така съм автор на 30 патента в областта на земеделската техника и технологии, които са доказали своя иновативен практически ефект. Мога да кажа, че съм получил своето признание като учен, но това, което ми носи най-голяма радост и удовлетворение, са постиженията на моите над 30 докторанти, от които 15 са от Виетнам, Казахстан, Русия и други страни. Повечето от тези млади хора имат успешна академична кариера или заемат високи позиции в индустриални предприятия и в публичния сектор. Това доказва, че науката служи по най-добрия начин на развитието на икономиката, че ученият не остава изолиран в света на своите научни занимания, а е на първа линия, когато обществото има нужда от него. Това не са красиви думи, а реални факти от живота и Русенският университет ги потвърждава непрекъснато с иновации в науката. За пример ще посоча представеното съвсем наскоро изобретение на филтър на маска за лице, която е в състояние да деактивира патогени и вируси и може да намери актуално приложение в производството на защитни облекла за медици, работещи в силно заразна среда, както и във въздушния и автобусния транспорт. Изобретението е дело на учени от Русенския университет, Софийския университет и Технически университет-София и в условията на пандемията от COVID 19 показва, че науката работи в полза на обществото и реагира адекватно на обществените потребности.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Личната ми мотивация да избера кариерата на университетски преподавател и учен вероятно съвпада с мотивацията на всеки български или чуждестранен учен – да бъде полезен за развитието на образованието и науката. Ученият не се интересува от материални облаги. Те и без това в България не са стимул. Самият творчески процес мотивира един изследовател, който, „потънал“ в безбрежния океан на научните предизвикателства, не усеща кога нощта се е превърнала в ден след безброй прочетени или изписани страници. Ако един учен съумее да запали последователи с този творчески пламък, тогава може да бъде удовлетворен, че е изпълнил мисията си.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Целият ми професионален и творчески път е свързан с Русенския университет – от студентската скамейка до позицията на професор в Аграрно-индустриалния факултет. Това, което съм постигнал, го дължа на моите учители и на моите колеги, с които работим в екип. Като ректор на университета вече 3 мандата осъзнавам, че успешната наука се прави в екип и по всякакъв начин се стремя да отстоявам екипния принцип в научните проекти. Най-истинската радост за учения е споделеното удовлетворение от успеха. Гордея се с това, че моят университет си е извоювал заслужено признание в областта на иновативните добри практики в образованието и науката и благодаря на колегите си, с които заедно сме постигнали това.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Всички учени в България са изправени пред еднакви проблеми, най-същественият от които е финансирането на науката и недооценката на труда на учения. Последното се проявява най-видимо, когато изпълняваме проекти с чуждестранни партньори и за един и същи труд българските учени получават в пъти по-малко заплащане поради обвързване на ставките за възнаграждения със средната работна заплата в страната. Но това не ни е спряло да инициираме и изпълняваме проекти, тъй като в това е пътят за развитие на науката – в научното общуване и равнопоставения творчески диалог с партньори от близо и далеч.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Българската наука не отстъпва по нищо на науката в световен мащаб. Не е нужно да изброявам българските научни открития или приноса на български учени в световни научни екипи. Това, което може да се направи, е още по-доброто целево финансиране на мащабни научни проекти. С изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентности по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ са направени стъпки в правилната посока от българското правителство и се радваме, че Русенският университет е част от тези перспективни научни проекти. Надяваме се следващият програмен период 2021-2027 година да бъде още по-плодотворен за българската наука и ще се стремим да оползотворим максимално научния потенциал на Русенския университет в иновативни научни проекти.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

За науката в България трябва да се говори. По този начин тя се доближава до битието на обикновения човек и той осъзнава смисъла на научните открития и научното творчество. Проектът за Европейска нощ на учените в България прави именно това – говори за наука, демонстрира наука и прави наука с гражданите, с учениците и с най-малките, за да покаже, че науката е до нас и във всеки от нас. Изключително съм удовлетворен от факта, че Русенският университет още от 2006 г. е част от консорциума от университети и научни организации, които организират Европейската нощ на учените в София, Пловдив, Варна, Русе и Стара Загора и които осъществяват истински празници на науката на територията на цялата страна. Макар и при по-необичайни условия, Европейската нощ на учените ще се състои и през 2020 г. и Русенският университет отново ще покаже, че ежедневният живот и науката са неотделими и че науката черпи вдъхновение от живота и се стреми да го направи по-пълноценен и вдъхновяващ.

Автор: Юлиана Попова


Европейска нощ на учените 2022 г.: