Проф. Галя Ангелова – за развитието на изкуствения интелект и компютърната лингвистика в България

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Галя Ангелова и съм професор по информатика в БАН. Завърших математика в Софийския университет „Климент Охридски“, във Факултета по математика и механика (по онова време нямаше Факултет по информатика, а само специализации по различни компютърни дисциплини). Защитих кандидатска дисертация като задочен аспирант Института по автоматизация и изчислителна техника на Унгарската академия на науките. След защитата се насочих към изследвания по изкуствен интелект и автоматична обработка на естествения език. Започнах работа в тогавашния Координационен център по информатика и изчислителна техника (КЦИИТ) на БАН, в новосъздадената Лаборатория за лингвистично моделиране. Все още работя в института, наследил КЦИИТ – това е Институтът по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на БАН. От 1998 г. съм доцент, от 2012 – професор в този институт, а от 2018 съм директор. Основните ми научни интереси са свързани все още с изкуствения интелект и компютърната лингвистика. Тези области еволюираха за последните 40-50 години от научни полета, създадени от ентусиасти и мечтатели, до важни технологии с реални практически приложения. Например машинният превод по интернет е една революция в комуникациите и качеството му непрекъснато се подобрява. С интерес очаквам да видя по-нататъшното развитие на тези технологии в настъпващото десетилетие на изграждане на т.нар. дигитална Европа.

С какво се занимава един директор на институт?

Известно е, че времето на директорите е запълнено предимно с административна дейност. В активен институт като ИИКТ, където голяма част от дейността се извършва по проекти с външно финансиране, главното предизвикателство е обслужване на проектите включително провеждане на необходимите обществени поръчки. За щастие в института работят много опитни учени, които са ангажирани с изпълнение на отделните задачи и се грижат за получаване на резултати с необходимото научно качество. Успявам да отделя време и за някои научни изследвания, свързани с Националната научна програма еЗдраве. През последните месеци, използвайки изолацията поради епидемията от COVID-19, се посветих на разработка на предложение за национална Стратегия за развитието на изкуствения интелект в България за периода 2020-2030 като част от програмата „Цифрова България“. Документът беше изготвен от работна група на БАН с привлечени външни експерти, беше качен на сайта на БАН и предоставен на правителството. На негова основа с участието на експерти от Дирекция „Информационни технологии“ на МТИТС беше създаден проект на Концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г., който в момента е публикуван за обществено обсъждане. Очаквам в следващата версия на документа да се отразят получените коментари и предложения, след това да се разработи пътна карта с конкретни срокове и финансово подкрепени мерки, и така да посрещнем следващия програмен период 2021-2027 с ясен план за действие как технологиите на изкуствения интелект ще се развиват и прилагат в България. Участието ми в тази разработка е друг пример с какво се занимава един директор на институт – подпомага като експерт национални дейности, свързани с развитието на науката и висшето образование.

Може ли да разкажете накратко за историята на института?


РЕКЛАМА:

***

ИИКТ е създаден на 1 юли 2010 с решение на Общото събрание на БАН чрез сливане на Институтa по паралелна обработка на информацията (ИПОИ), Институтa по информационни технологии (ИИТ) и Институтa по компютърни и комуникационни системи (ИККС). Стратегическата цел при обединението е преодоляване на раздробеността на изследванията в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в БАН и превръщане на ИИКТ във важен национален фактор за развитието на модерните направления в областта на информационните и комуникационни технологии, чиято научноизследователска дейност е видима и значима в европейски мащаб. Институтът е наследник на две знакови за БАН организации в областта на информатиката и инженерните науки: КЦИИТ (Координационен център по информатика и изчислителна техника, основан през 1985 г.) и ИТКР (Институт по техническа кибернетика и роботика, основан през 1978 г.). Още от 90-те години на 20-ти век изграждането, развитието и ефективното използване на съвременна електронна инфраструктура е структуроопределящ приоритет за организациите-предшественици на днешния ИИКТ. След изместване на фокуса на научните изследванията в България върху ИКТ, постепенно инженерните задачи свързани със създаване на хардуер намаляват и днес ИИКТ е институт от направлението “Информационни и комуникационни науки и технологии” на БАН.

С какво би се похвалил институтът и защо това е важно за науката?

ИИКТ е водещ научен институт в страната, Център за върхови постижения по ИКТ и елитно научно звено според класацията на научните организации за 2016 г. на МОН. Утвърдените научни тематики на института са насочени към ключови области на ИКТ: суперкомпютърни изчисления; обработка на големи данни; изкуствен интелект (обработка на текст, реч, изображения, аудио, оптимизация и интелигентно управление), обработка на сензорна информация. ИИКТ има и значителна експертиза в областта на развитие на модели за ръководство и управление на информационни ресурси и киберустойчивост. Изследванията през последните няколко години се реализират в рамките на около 12-15 бюджетни теми, финансирани ежегодно чрез субсидията на БАН и стотици проекти с външно финансиране: проекти с МОН за финансиране на инфраструктури по Пътната карта за научни инфраструктури и Национални научни програми, Фонд „Научни изследвания” и Националния иновационен фонд, както и по Оперативните програми, договори с различни министерства и ведомства, и също така десетки договори за приложни изследвания, финансирани от български и чуждестранни фирми. Множество международни проекти, между които и AComIn – избран от Европейската комисия за най-добър български проект в Седма рамкова програма и най-добър иновативен проект на България през 2016 г. в конкурс, организиран от Съвета за иновации и развитие на технологиите при БТПП и БАН – подпомагат както фундаменталните изследвания, така и разработването на значими приложения през изминалите десет години. Освен провеждането на научни изследвания, ИИКТ и неговите учени имат значителна учебна, иновационна и експертна дейност. Годишно в института се обучават около 30 докторанти.

ИИКТ разполага с най-модерната научна инфраструктура за обработка на данни у нас. От август 2018 институтът координира проект за изграждане на Център за върхови постижения по Информатика и ИКТ по ОП НОИР, в рамките на който ще се изгради нова инфраструктура, включваща Център за данни, Лаборатория за тримерна дигитализация, както и нов суперкомпютър през втората половина на проекта. Друга възможност за обновяване на научната инфраструктура за инженерни изследвания е участието на ИИКТ в Центъра за компетентност по Мехатроника и чисти технологии MIRACle (Mechatronics, Innovation, Robotics, Automation, Clean technologies), финансиран също по ОП НОИР.

Учените от ИИКТ ежегодно публикуват 250–300 научни публикации. Над 60% от тях се реферират и индексират в световната система за рефериране и индексиране, и около 1/3 от тях се отпечатват в издания с импакт фактор на Clarivate Analytics (IF) или импакт ранк (SJR) на Scopus. Публикациите на автори от ИИКТ имат над 1000 цитирания годишно. Обемът на международно разпознаваемата научна продукция на ИИКТ постоянно нараства. 

Как да обясним на обществото, че вашата наука е важна?

Според мен специално за областта ИКТ никой не се съмнява, че имаме нужда от многобройни подготвени кадри, от знания за водещите технологии и умения да ги прилагаме на практика. Престижът на професията „информатик“ е висок и заплащането в ИТ индустрията е измежду най-високите в страната. А науката ни е необходима, за да сме в състояние да създаваме оригинални идеи за развитие на собствени български продукти и услуги. Друга полза от науката е разработването на прототипи и демонстратори на сложни системи, които интегрират съвременни хардуерни и софтуерни решения. Например представете си интелигентна ферма, в която автоматизацията на непривлекателния труд е допълнена с функционалности за обработка на информация, събирана чрез сензори и предавана по интернет в облачни структури. Обикновено в Европа демонстраторите на такива системи се появяват в резултат на научно-приложни изследвания.

Този отговор важи ли за политиците или бихте добавили нещо и за тях – защо трябва да се увеличат средствата за наука?

Развитите страни базират икономиките си на високи технологии, които най-често възникват в резултат на научни изследвания. Тези технологии създават високо качество на живот за по-голяма част от населението. Ако искаме да живеем в просперираща държава, би трябвало да се стремим към развитието на науката и постигането на качествено образование.

Може ли да опишете типичния научен работник в института?

В ИИКТ има различни категории учени, затова нека опиша типичния ръководител на проект: около 45-годишен, активен, всеотдаен, неуморно търсещ млади сътрудници, успяващ.

Има ли бъдеще науката в България?

Този въпрос звучи малко абсурдно в държава от Европейския съюз, към която има определени очаквания и изисквания за високи стандарти. Но ние постоянно го задаваме поради дългия период на недофинансиране на науката и неблагоприятните демографски тенденции, които доведоха до загуба на експертизата в някои научни области. Мисля, че като цяло би трябвало да сме оптимисти – българите имат респект към науката, освен това вече се чувства положителния ефект на увеличаване на отделяните за наука средства (в ИИКТ идват все повече докторанти, включително на платено обучение от фирми). Бих казала, че младите българи имат бъдеще в науката. 


Европейска нощ на учените 2022 г.: