Проф. Евдокия Сотирова: Науката е в основата на всичко

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Евдокия Николаева Сотирова, професор по Информатика, доктор по Информатика, зам. декан на Факултет по Обществено здраве и здравни грижи към Университет „Проф. д-р Асен Златаров”-Бургас (БТУ), член на Лабораторията по „Интелигентни системи“.
Работи в Университета от 1995 г. като асистент, гл.ас., доцент и професор от декември 2017 г. 8 години (2008-2016) е ръководител на катедра “Компютърни и информационни технологии”. От 2014 г. е зам. декан на Факултет по Обществено здраве и здравни грижи (ФОЗЗГ) и двигател за бързото му развитие.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания…

Ежедневието ми е наситено с разнородни дейности. Основното ми време е запълнено с организационни и административни задължения, с учебна работа – воденето на лекции изисква сериозна подготовка.
Въпреки това всеки ден се опитвам да отделя време за развитието на научната ми работа, най-често в извънработно време. Като учен се занимавам с изследвания, основно в областта на моделиране и оценяване на информационни и здравни процеси, изследване и приложение на интелигентни инструменти и системи в различни области, напр. в образованието и общественото здраве.
Някои от големите проекти, по които работя в Университета са:
Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе) за изграждане и развитие на Център за върхови постижения в Информатика и ИКТ, ОП НОИР, в който аз заемам позиция „главен експерт по Информатика“. Идеята на проекта е да подпомогне координирането на научните и образователни дейности в областта на компютърните науки;
Център по компетентност в областта на мехатроника и чисти технологии, посветен на роботизирани системи а управление, в който изпълнявам функция „признат учен“;
Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността (ИКТвНОС)”, по която съм ръководител за университета. Целта тук изграждане на е-инфраструктури за предоставяне отворен достъп до научни резултати и отворена наука;
Редица научни проекти към Фонд „Научни изследвания“, МОН: Теоретични изследвания и приложения на интеркритериалния анализ (ТИПИКA), „Нови инструменти за извличане на знания от данни и тяхното моделиране“.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Към момента имам над 200 научни публикации и доклади на научни конференции и събития, над 80 от които са в т.нар. „световни бази от данни“, няколко монографии, три от които в чужбина, 2 в издателството на Българска академия на науките „Проф. Марин Дринов“.
Основен акцент в научната ми работата е моделирането на различни реални, паралелно протичащи във времето процеси и оценяването им с интелигентни инструменти. Това позволява сложните обекти и системи от света около нас да се изследват, анализират, оптимизират без да се правят техни прототипи.
Например преди почти 20 години започнахме с колеги от различни държави (Англия, Австралия, Белгия, Гърция, Мароко, Полша, Словакия, Португалия, Турция и др.) да изучаваме процесите, протичащи в университетите в които работим – обучение, оценяване, академично развитие, административни и информационни дейности и създадохме над 100 различни модела, с които можем да правим сравнения между тях.
От 5 години пък работя с много интересни хора, свързани със системата на здравеопазването, сред тях и декана на Факултета по обществено здраве и здравни грижи проф. Христо Бозов, който е и управител на Комплексния онкологичен център в Бургас. Те ми разкриха нови хоризонти в научно отношение, свързани с медицински изследвания, част от които извършваме в лабораторията по „Интелигентни системи“ в университета.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Може би на първо място семейството – първо баща ми доц. Николай Ралев, после съпругът ми проф. Сотир Сотиров. Най-силна мотивация в научното ми развитие обаче ми оказа чл.кор. проф. дмн дтн Красимир Атанасов, който сега работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство, БАН. Той ми показа колко вълнуващ е животът, когато се ровиш из дебрите на науката, колко интересни хора можеш да срещнеш там, творци, можещи да променят света.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Завърших най-силната в тогавашно време гимназия в Бургас, даваща ми направление към инженерните науки – Математическа гимназия „Акад.Н.Обрешков“. Бях приета в първия випуск на специалност „Компютърни системи и технологии“ в Технически университет София (тогавашното ВМЕИ) – това разбира се ти показва, че ще правиш нещо по-различно, ново, и вълнуващо. Там се срещнах с много качествени преподаватели, които провокираха научните ми интереси. Много са хората, които по пътя ми са ми подавали ръка. С голяма част от колегите, с които работим в България и в чужбина по проекти, научни изследвания станахме приятели, помагаме си, измисляме и реализираме различни инициативи. Не за първи път ще го кажа, но аз имам късмета да общувам и работя с истински личности – и в началото на кариерата ми, и сега! Не мога да изброя всички, но държа да спомена проф. Януш Кацпржик от Полша, проф. Антони Шенон от Австралия.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Във всяка област има проблеми. Въпреки, че ще прозвучи тривиално, в моята може би основният е финансовият. Имам предвид ниското финансиране за развитието на научни изследвания, въпреки че в последно време политиките започнаха да се променят към по-добро. Много е трудно да се създаде работен екип. За съжаление докторантите ни защитават дисертационните си трудове, което никак не лесна задача, и отиват да работят на други места, включително и като учители, поради по-високото заплащане. Възможността за работа по проекти в някаква степен ни подпомага. Но въпреки това е трудно да се обезпечат условия за качествена наука. Трудно се намират специалисти, поради което се занимаваме и с различни необичайни за професията ни дейности – обществени поръчки, юридически казуси, счетоводни въпроси.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението на обществото в страната ни към учените и научните изследвания не е на необходимото ниво. Ние имаме значими учени, направили много за развитието на световната наука. Често в България не сме чували за тях. Трябва да се работи по създаване на условия, на благоприятна среда, в която науката да е в помощ на обществото, да се създава в унисон с бизнеса, да подпомага развитието му.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Задължително, защото това е бъдещето. Науката е в основата на всичко. Всяка новост, която се създава около нас е свързана с някакво по леко или пък много задълбочено изследване. Но за да говорим за наука, трябва да променим нагласите си и това е двустранен процес – учените трябва да се обърнат към обществото, а то трябва да ги приеме.


Европейска нощ на учените 2022 г.: