Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Елена Пенева Пенева-Златкова, професор д-р инж., декан на Геодезически факултет при Университет по архитектура, строителство и геодезия.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

На работното си място в момента като декан, имам доста административни задължения, но въпреки това като преподавател в катедра „Висша геодезия“ има непрекъснато нови предизвикателства. Радвам се, че проектите и изследванията в които участвам са в областта на интересите ми и лекционните курсове, които водя, а именно физическа геодезия, гравиметрия, определяне на геоида, референтни системи и реализации. Всеки ден е различен, но на първо място е воденето на лекции и упражнения и успоредно с тях изследователската дейност по проекти, работата със студенти и докторанти.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Професионална и научна област Геодезия е значима и незаменима за обществото и икономиката на страната. Тя е бързоразвиваща се, високотехнологична област. Геодезията е уникална наука и регулирана професия, която има приложение и водещо значение в локалното, регионалното и глобалното изучаване на планетата Земя и протичащите процеси и явления. В областта на геодезията е и изучаването на повърхността и външните гравитационни полета на небесните тела (лунна геодезия и планетарна геодезия), което става в сътрудничество с други науки. Без Геодезия е немислимо създаването и поддържането на геодезическата основа на страната; създаването и поддържането на кадастъра; набирането, достъпът и услугите с пространствени данни; проектирането, строителството и експлоатацията на инфраструктурни обекти. Неотменна част на Геодезията е и обезпечаването с картографски продукти и материали на национално и местно ниво.
Държавното и административното управление на страната се нуждае неимоверно от работещи по предназначението си геоинформационни системи и обектно ориентирани бази данни, както и разработване на оптимални концепции за пространствено развитие, планиране и устройство на териториите. Именно проектирането на геоинформационни системи и обектно ориентирани бази данни, както и разработване на концепции за пространствено развитие, планиране и устройство на териториите са вменени като част от компетентностите на завършилите специалността Геодезия в Геодезически факултет при Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Моята професия е преподавател в университет, но започна с докторската ми дисертация в университета. Харесва ми областта Висша геодезия, в която работя, свързана е с глобално изучаване на Земята от математически и физически аспект, ориентирането й в пространството и времето, с цел моделиране на физическата земна повърхност и гравитационното поле на Земята в единна координатна система, отчитайки вариациите им във времето. Проектите са свързани с решаване на задачи с регионално и национално значение, набиране и систематизиране на данни от различни източници, като класическите геодезически измервания все повече отстъпват място на спътниковите технологии и данните от тях. Приятна ми е работата и с младите хора – студенти и докторанти, вдъхновяващо и удовлетворяващо е да видиш как се увличат в професията и допринасят за развитието ѝ в България.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Първо допринесе колективът, средата, в която постъпих като докторант, после асистент и до момента. Имах честта да постъпя в катедра Висша геодезия, когато все още преподаваха знакови личности в областта на Геодезията, като най-важният от тях е проф. Владимир Стойнов, който е ръководител на дисертацията ми и дълги години работихме заедно до неговата кончина. Проф. Стойнов е уважаван учен у нас и в чужбина особено Русия. През годините колективът се подмлади и се радвам, че са все така стойностни хора, учени и преподаватели. Проектите по които имах късметът да работя също са изключително вдъхновяващи и полезни, като имам предвид, че е късмет, защото са в област, която е специфична дейност, свързана с измерване със скъпоструваща апаратура (неналична в България) и със задачи от национално значение. Проектите, които са допринесли много за развитието ми са Унифициране на гравиметричните системи за страните от централна и източна Европа (абсолютни и релативни гравиметрични измервания на територията на България и обработката им); моделиране на квазигеоида за територията на България; установяване на първокласна гравиметрична мрежа на територията на Република Северна Македония (релативни гравиметрични измервания, обработка и оценка на точността); установяване на второкласна гравиметрична мрежа на територията на Република Северна Македония (релативни гравиметрични измервания, обработка и оценка на точността); установяване на еталонна калибрационна линия за България; трансгранични нивелачни и гравиметрични връзки между България и Македония (измервания, обработка и оценка на точността); анализ и осъвременяване на Държавната нивелачна мрежа на България. Всички проекти са свързани основно с държавното планиране и управление в областта на геодезията и картографията. България има традиции и е била водеща в областта на геодезията и картографията, но за съжаление в последните десетилетия значително изоставаме, например в сравнение на Македония, които през същото време изградиха изцяло нова геодезическа основа (ГНСС мрежа, нивелачна и гравиметрична мрежи) отговарящи на съвременните изисквания за точност и представителност. Успехите на Република Северна Македония се дължат на правилно планирана и последователно провеждана политика в областта на геодезията и картографията. Освен традиционно отличните ни връзки с руски геодезисти, които винаги са били и са на много високо ниво в геодезическата наука и практика, много полезна за мен беше и специализацията в Университета по геодезия в Хановер, който е водещ в областта на висшата геодезия.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите в научната и професионална област на Геодезията, са в следствие на тяхното състояние в държавата. В областта на геодезията, картографията и кадастъра има направено много, но има и много какво да се желае, за изпълнението на европейските и световните стандарти и изисквания в областта. През годините, като институция обучаваща най-много бъдещите специалисти в областта на геодезията, картографията и кадастъра, с моите колеги многократно сме предлагали нашата компетентност за формиране на насоки за развитие и за подпомагане на държавното планиране, както и конкретно по отделните належащи области, в които изоставаме – осъвременяване на Държавната гравиметрична мрежа, осъвременяване на Държавната нивелачна мрежа, създаване на геоинформационна система за нуждите на геодезията и кадастъра; моделиране на квазигеоида; и др.
Професионалното развитие в областта на геодезията, картографията и кадастъра страда от неуредиците в държавната нормативна база и/или неприлагането й. За съжаление това пряко рефлектира върху икономическото развитие на страната – проблеми и неуредици при инфраструктурни обекти, проблеми със собствеността на недвижими имоти обект на кадастъра, недобре структурирана и неединна информация за пространствените данни и обекти за нуждите на стопанството и икономиката на страната във всички сфери, включително електронно управление, фискална политика, благоустройство, земеделие и др.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Ако искаме страната ни да се развива и да подобрим икономическата обстановка е необходимо да се обърнем целенасочено и с внимателно планиране към развитие на науката и практическото й прилагане и подпомагане на всички сфери. Подпомагането на развитието на науката не може да е самоцел, а трябва да се започне от всички нива на образованието, предучилищно, училищно, университетско, след университетско образование и основно при него се полагат основите на бъдещите научни изследователи. Недобрата политика и практики в образованието, трудно ще доведат до качествена научно-приложна дейност. Водещите световни лидери САЩ, Русия, Германия и др. традиционно подпомагат и развиват науката, а новите световни лидери Китай, Япония, Южна Корея и др. са издигнали науката и образованието на водещо ниво и цел в държавната си политика. Особено важно е да се прави наука на световно ниво и която има наистина видимо и реално значение за обществото.
Един голям недостатък в държавата е, че когато се говори за наука, когато има субсидиране и измерими фактори за научните проекти, да се говори само и предимно за Българската академия на науките, а се пренебрегва и не се подпомага развитието на науката в университетите в същия мащаб. Научните изследователи в БАН не са ангажирани с преподавателска дейност, а само с научните си изследвания, докато преподавателите в университетите имат норматив от часове, които трябва да провеждат и работа със студенти, а същевременно се изисква научна дейност наравно с учените от БАН и другите изследователски институти. Също така наукометричните данни и изисквания за академично израстване са съобразени отново и насочени преобладаващо към научните работници в БАН и в другите институти. За да могат да се развиват университетите като качество на преподаване и научно-приложна дейност е необходимо да има адекватно и целенасочено финансово подпомагане или възможности за такова от бизнеса за апаратура, софтуер участие в иновативни проекти и задачи.
Интерес представлява новосъздадената Държавна агенция за научни изследвания ще успее ли наистина реално да подпомогне научната дейност в България в приоритетни области, ще се поинтересува ли някой от нашето мнение или ще е поредният административен орган, обслужващ целите на определен кръг от хора.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, че трябва да се говори за науката тя вече е неизменна и видима част от нашето съществуване с цялата цифровизация на обществото, бързите темпове на развитие на технологиите. Например в геодезията с навлизането в т.нар. космическа ера с първите изкуствени спътници на Земята през 60-те години и последвалите до момента космически програми, развитието на технологиите в областта на физиката и механиката, коренно се преобърнаха методите за измерване и наблюдение за набиране на данни и апаратурата, която се ползва, превес вземат дистанционните изследвания и методи като ГНСС измерванията, обработката на спътникови измервания и данни за прецизно позициониране и за елементи на гравитационното поле на Земята, различни видове сканиращи системи, безпилотни летателни апарати. ГНСС позиционирането става част от ежедневието ни, ползват се интерактивни карти, навлизат модели с добавена реалност за ползването на тези технологии е необходима коректна геодезическа основа и информационни системи за пространствените обекти и данни, с които да се ползват тези технологии.
Трябва да се говори за наука и образование и да се интересуваме всички от развитието им и да се издигнат в култ, ако искаме да сме развито съвременно и икономически стабилно общество.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!