Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров – завеждащ отдел „Възраждане”- Р И М – Враца

Цикъл: Враца – в търсене на възрожденските си корени

Статия 4: Проф. Димитър Йоцов – кавалерът на Великия офицерски орден

Осем политически речи на Адолф Хитлер, произнесени от март до септември 1933 г., с кратък предговор от Йозеф Гьобелс, са преведени на български език през 1934 г. Издават се през 2018 г. от издателство „Хелиопол“, мотото на което е „Следвай сърцето си“. Парадоксалното е, че автор на превода е врачанина Димитър Йоцов. За изследователите Димитър Йоцов (1875 – 1969) е добре известен, но за широката аудитория, името не е дотам популярно. А заслужава подобаващо внимание, защото се касае за един  много голям патриот. Патриот „от врачански сой“, а заможните му роднини, майка  му Йонка Печенякова и баща му – хаджи Ангел Йоцов член на Първото привременно управително тяло, мирови съдия, адвокат и народен представител на Княжеството, отдавна са  сплели имената си с местния революционен комитет. Трайно свързва името си с Ботев, Сорбоната, превода на романа „Под игото“, с рискованите си участия във войни и мисии, с дипломатическата си кариера в Германия и научноизследователската дейност /1919 г. – 1945 г./. Завръща се като професор във Военната академия. Превратните събития от 1944 г.- 1945 г. го подминават и той умира блажен на 94 г. обграден от липса на признание приживе. Няма нужда да си активен борец срещу „робството“, за да разбереш, че социалната несигурност и объркване пораждат настроения и нагласи на ума, които приемат насилието за естествено решение на противоречията и конфликтите.  А щом е насилие, то спирачката за него е трудна като възприятие. Като  един от „Строителите на следосвобожденска България” – проф. Димитър Йоцов се утвърждава като историк, дипломат и политик от европейски мащаб, който ще умре непризнат. Младостта е времето, когато се гонят мечтите. А те се простират далеч напред, защото след завършеното основно образование във Враца и гимназиално – в Русе, през 1895 г. постъпва във Висшата политическа школа в Париж. Изучава история и дипломация в Сорбоната. Свободното владеене на езика му позволява да направи безупречен превод на Вазовия роман „Под игото”. Междувременно младият абсолвент е член и на редакционната колегия на сп.”Летописи” в близкото обкръжение на цяла плеяда бъдещи класици като Иван  Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Антон Страшимиров, Михалаки Георгиев и др. В търсене на достойната си реализация, сменя попрището с пост във Външното Министерство. Младежът се оказва първият български шпионин интелектуалец на дипломатично равнище, след стълкновение с главния секретар на министерството и след застъпничеството на  Борис Сарафов. Близостта с борбата за освобождението на поробените ни български сънародници в Куманово, Скопие и Тетово  в Македония и Одринско се превръща в негова и всеобща национална кауза.
Длъжността – секретар, която Димитър Йоцов заема в Екзархията в Цариград му дава възможност да разтвори по-ценни материали за оная епоха и да си състави ясна картина за борбата, която се развива глухо между Екзарха и Фердинанд, които стоят на противоположни разбирания по нашия национален въпрос в Македония и Тракия. През 1908 г. заедно с други интелектуалци, основава вестник „Балканска трибуна” в София, а през 1909 г. заминава за Русия, за да проучи личните архиви на граф Игнатиев. Става известен с научните си трудове, между които е „Граф Игнатиев и нашето Освобождение”. Подпредседател е на комитета „Народен бранител” и е един от основателите на дружеството на българските публицисти и писатели.
1911-1912 г. е врачански народен представител в Петото велико народно събрание, а от 1912 г. започва дипломатическата му кариера. Заема длъжността генерален консул на Царство България в Италия, Гърция и Германия. Това е неговото истинско поприще и той се влага максимално, разгръщайки  целия си потенциал докрай. Инициативите, които подема са разнопосочни, но истински потребни.
Помощите за българските ранени войници през Балканската война от Италия, му осигуряват приза Дружествен кръст, с който е отличен.
Опасната мисия в Гърция по време на Първата световна война, при която прониква през фронта на французи и англичани и се добира до Солун по време на боевете при Дойранското езеро. Достигайки до Атина, след серия от трагични приключения, преминава Преспанското езеро и се озовава в щаба на Първа българска армия в Битоля, от където изпраща шифрована информация за състоянието в гръцката столица. За тази си мисия на военен куриер е награден с престижната награда на Великия офицерски орден, втора степен.
След мисия в Швейцария с тайни преговори за сепаративен мир, през 1917 г. Димитър Йоцов като генерален консул, акредитиран при хамбургския сенат, разкрива пред българското правителство поверителни разпоредби на Германската главна квартира за участта на Добруджа и подготвителните етапи на германската експанзия на Балканите. Взима участие и в Брест-Литовските преговори за мир. През 1919 г. Димитър Йоцов се установява да живее със семейството си в Берлин. Бурните младежки години на известния врачанин са отминали. В зрялата си възраст проф. Йоцов продължава публицистичната си дейност, като остава верен на своя роден град, написвайки двутомната “Културно-политическа история на Враца”, която представлява един от малкото писмени документи за града и неговите видни личности през вековете.Сред неговите книги заслужава да се посочат още биографията на граф Н. П. Игнатиев, книгата му за д-р Константин Стоилов, за Българската екзархия, книгите му по тракийския и македонския въпрос. Всичко написано от него е резултат на дълги  издирвания  в архиви и библиотеки. библиотеки.

По моему Проф. Димитър Йоцов е една от малкото политически личности, която е дала най-детайлни подробности около истинската същност на Фердинанд Сакскобургготски -Лисицата, управлявал България в продължение на 31 години. Авантюристичното му управление довежда страната ни до две национални катастрофи, в резултат на които народът ни е обезкръвен и извън държавните граници остават огромни български територии, населявани от над 2 000 000 българи. Побягналият монарх замъква със себе си в изгнание богатства, ценности и архиви, на голяма част от които следите им се губят. В Централния държавен архив постъпи незначителна част от замъкнатите от Фердинанд документи, представляваща част от архивите на Тайната канцелария на двореца, Интендантството, Министерство на външните работи, Министерство на войната и т.н. Установено е че едни от най-важните документи от външнополитически споразумения и договори, които е трябвало да бъдат на съхранение в държавните ни учреждения са заминали с Фердинандовата плячка. Тук са били вероятно и тайните договори и споразумения, които монархът е получил правото да сключва без да се отчита пред когото и да било след промяната на Търновската конституция и според изменения след Независимостта на България член 17.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки заслугите си, той не е на особена почит до 70 те г. на миналия век., а името му не е тиражирано приживе. Проф. Димитър Йоцов умира в София на 7 август 1969 г., не успявайки да издаде може би най-важния си научноизследователски труд, посветен на Фердинанд  Сакскобургготски Признателните поколения ще го запомнят с чест затова, че зад гърба си остави един активен живот, отдаден в полза на Отечеството.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!