Автор: Красимир Григоров – завеждащ отдел „Възраждане”- Р И М – Враца

Цикъл: Враца – в търсене на възрожденските си корени

Статия 4: Проф. Димитър Йоцов – кавалерът на Великия офицерски орден

Осем политически речи на Адолф Хитлер, произнесени от март до септември 1933 г., с кратък предговор от Йозеф Гьобелс, са преведени на български език през 1934 г. Издават се през 2018 г. от издателство „Хелиопол“, мотото на което е „Следвай сърцето си“. Парадоксалното е, че автор на превода е врачанина Димитър Йоцов. За изследователите Димитър Йоцов (1875 – 1969) е добре известен, но за широката аудитория, името не е дотам популярно. А заслужава подобаващо внимание, защото се касае за един  много голям патриот. Патриот „от врачански сой“, а заможните му роднини, майка  му Йонка Печенякова и баща му – хаджи Ангел Йоцов член на Първото привременно управително тяло, мирови съдия, адвокат и народен представител на Княжеството, отдавна са  сплели имената си с местния революционен комитет. Трайно свързва името си с Ботев, Сорбоната, превода на романа „Под игото“, с рискованите си участия във войни и мисии, с дипломатическата си кариера в Германия и научноизследователската дейност /1919 г. – 1945 г./. Завръща се като професор във Военната академия. Превратните събития от 1944 г.- 1945 г. го подминават и той умира блажен на 94 г. обграден от липса на признание приживе. Няма нужда да си активен борец срещу „робството“, за да разбереш, че социалната несигурност и объркване пораждат настроения и нагласи на ума, които приемат насилието за естествено решение на противоречията и конфликтите.  А щом е насилие, то спирачката за него е трудна като възприятие. Като  един от „Строителите на следосвобожденска България” – проф. Димитър Йоцов се утвърждава като историк, дипломат и политик от европейски мащаб, който ще умре непризнат. Младостта е времето, когато се гонят мечтите. А те се простират далеч напред, защото след завършеното основно образование във Враца и гимназиално – в Русе, през 1895 г. постъпва във Висшата политическа школа в Париж. Изучава история и дипломация в Сорбоната. Свободното владеене на езика му позволява да направи безупречен превод на Вазовия роман „Под игото”. Междувременно младият абсолвент е член и на редакционната колегия на сп.”Летописи” в близкото обкръжение на цяла плеяда бъдещи класици като Иван  Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Антон Страшимиров, Михалаки Георгиев и др. В търсене на достойната си реализация, сменя попрището с пост във Външното Министерство. Младежът се оказва първият български шпионин интелектуалец на дипломатично равнище, след стълкновение с главния секретар на министерството и след застъпничеството на  Борис Сарафов. Близостта с борбата за освобождението на поробените ни български сънародници в Куманово, Скопие и Тетово  в Македония и Одринско се превръща в негова и всеобща национална кауза.

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.”Българска наука”.

Виж повече за Абонамента тук.