Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

ПРОФ. ДИАНА ПЕТКОВА, Д.Б.Н., Институт по биофизика и биомедицинско инженерство – БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Основните ми изследвания са свързани с изучаване структурата на клетъчните мембрани и взаимодействие на главните структурни елементи в мембранната структура. Клетъчните мембрани са основните субклетъчни мембрани, на които се извършват метаболитни процеси важни за нормалното съществуване на клетките. Едни от най-важните структури са мембранните липиди и холестерола. Физикохимичните характеристики на тези химични съединения показват голямо сродство по между им.Това води до създаване на домени, отговорни за поддържане на жизнено важни функции на клетките като имунологичен отговор, транспорт на вещества и йони, мускулно съкращение. Промени в структурата на мембранните елементи водят до редица патологични процеси в клетките и оттам в целия организъм.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Главните резултати, получени от тези изследвания, са свързани с метаболизма на холестерола и сфингомиелина (липид, за които се смяташе, че няма особено значение за състоянието на клетъчната функционалност) в клетъчните структури. Мембраните на сърдечните клетки не натрупват холестерол в клетъчните мембрани. Доказано е, че причината за внезапна смърт при пациенти с повишен холестерол се дължи на образуване на холестеролови кристали в цитозола на клетките. Установено е, че холестеролът и сфингомиелинът имат не само физикохимично сродство, но и техните метаболитни ензими са зависими едни от други. Това позволява изясняване на причините на някои важни за човека патологии като холестеролемия, алцхаймер, бъбречни заболявания. Лечението на някои заболявания като онкологични патологии изисква използване на медикаменти, които за съжаление увреждат не само раковите клетки, но и здравите клетки в човешкия организъм. От голямо значение за медицината е създаването на лекарствени форми, които се насочват и действат само върху раковите клетки. За тази цел са създадени носители на радиофармацевтици, които насочено се натрупват в белия дроб с цел диагностика на белодробни заболявания свързани с патологични промени в белодробната тъкан.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Още в университета попаднах на научни ръководители, които много допринесоха за формирането ми като изследовател и ми показаха какво е значението на научните изследвания за подобряване качеството на живот на човечеството. Изследването на молекулните механизми на патологичните процеси позволява създаването на медикаменти, които специфично да атакуват съответните патологични промени в клетките.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Аз имах голям късмет още от университета, където ми преподаваха световно известни учени като чл.-кор. Калчо Марков, проф. д.б.н. Тодор Николов. Изследванията, свързани с тезите при завършване на висшето ми образование и следдипломната ми специализация по биофизика, бяха проведени в колективи на световноизвестни учени като чл.-кор Калчо Марков и акад. Борис Тенчов. Като докторантка в Москва бях в лабораторията на един от най-известните липидолози в света – чл.-кор. Лев Давидович Бергелсон. След завръщането ми в България постъпих в Института по биофизика съм БАН, където попаднах в групата на акад. Камен Куманов. Всичко това допринесе много за бъдещото ми развитие като учен и за любовта ми към науката. Специализациите, на които съм била в Израел, Финландия, Германия, САЩ, също ме срещнаха с имена в нашата област. Аз наистина имах късмет да срещна велики и известни имена в световната наука, което определи желанието ми и интереса към научните изследвания.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

За съжаление, учените срещат много проблеми не само в нашата област. Нашите изследвания изискват скъпа апаратура и скъпи химикали. Парите, които отпуска правителството, не са достатъчни за тези изследвания и благодарение на наши колеги в чужбина получаваме необходимите химикали. Сега правителството повиши субсидиите за изследвания. Но има някои причини, които забавят използването им. Едно от тях е Законът за обществените поръчки. Според мен, за апаратура трябва да се прилага този закон, но за нашите скъпи химикали това води до забавяне на изследвания.
Много пъти в комисии чувам, че трябвало да кандидатстваме по европейски програми. Съгласна съм с това, но за да се включиш в международен научен колектив, трябва да представиш, статии публикувани в известни международни списания, което изисква съответните методи за изследвания и съответната апаратура

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен отношението на правителството към научните изследвания, а и на цялата българска общественост, трябва да се промени. Трябва да се разбере, че прогресът се води само от науката. Разбира се, че има изследвания, които много бързо могат да покажат своите резултати. Биохимията, биофизиката и молекулярната биология не могат да покажат бързо своите резултати. Но те са в основата на създаването на нови по-ефективни лекарствени форми и ваксини, които изискват много време, което включва разкриване на: причините на молекулярно ниво за дадена патология; установяване на веществата, които спират патологичния процес; създаване на лекарствени форми за инхибиране на процеса; доказване че тази форма е безопасна за човека. Всичко това показва, че нашата наука изисква понякога десетки години и много средства за да докаже ползата от тези изследвания.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Един от начините, обществото да разбере ползата от науката за всички области на живота, е нейната популяризация. Като председател на Съюза на учените в България подкрепям участието ни в прояви, свързани с комуникацията на науката (Европейска нощ на учените, Софийски фестивал на науката, Национален фестивал „Наука на сцената“, Лаборатория за слава и др.под.), както и отразяването им в нашия съюзен орган – сп. „Наука“ – традиция, наследена от дългогодишното председателство на Съюза на акад. Дамян Дамянов.

Автор: Пенка Лазарова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!