Проф. Даниела Кирилова: Необходимо е учените да бъдат чути

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Даниела Петрова Кирилова, дфзн, професор, Институт по Астрономия с НАО, БАН.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания…


РЕКЛАМА:

***

Основно дейността ми представлява научни изследвания в областта на космологията, физиката на елементарните частици, неутринната физика. Дейностите ми включват изработване на теоретични модели, сравнителен анализ на предсказанията на теорията и наблюдателните и експериментални данни, установяване на физичните параметри на разглежданите обекти или процеси. Т.е. теория и феноменология, основно свързани с физични процеси в ранната Вселена, а именно процеси протичащи при високи плътности и високи енергии. Обикновенно провеждам аналитично и числено моделиране, но най-голямата част от деня ми е посветена на проследяване на новопостъпващите статии в интересните за мен области.
През годините, в които има магистри във Физическия факултет на Софийския университет, желаещи да слушат курса ми по космология, се занимавам и с преподавателска дейност. Работя и като ръководител на бакалавърски и магистърски тези, ръководила съм и докторанти. За съжаление в момента броя на докторантите и на младите учени в нашата научна област е много малък, поради незавидното финансово състояние на учените в БАН.
Участвувам в научни семинари и конференции, т.е. част от времето ми също е посветено на подготовка на презентации на научните ми резултати.
Работя и по проекти, касаещи съответните области, в които съм специалист.
Неотменна част от моето ежедневие е и работата ми като главен редактор на Българския астрономичен журнал, който е най-реномирания научен журнал в областта на астрономията и астрофизиката в България. Той се реферира от най-сериозните международни бази данни като Web of Science, Scopus, ADS и др.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

До момента имам над 100 научни публикации в международни научни журнали и в доклади от конференции, всяка от които представя мой принос в науката. Приносите ми са в областта на фундаменталната наука – физика, астрофизика, неутринна физика и космология. За това колко полезни са резултатите от моите изследвания може да се съди и по цитируемостта на публикациите ми – цитатите са над 1000. Доколкото науката е задължителна основа и компонент на развитото общество и икономиката, то ползата от научната дейност е безспорна.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

В ученическите си години се раздвоявах между очарованието от науката, изкуството и литературата. Очевидно заниманията ми с математика и физика постепенно започнаха да надделяват над заниманията ми с музика, рисуване и поезия. Потепенно осъзнах, че човек трябва да направи избор и любопитство ми относно обектите и процесите, касаещи нашата Вселена, техните физични свойства и тяхната еволюция надделя. Винаги най-интересно за мен е било да търся и откривам законите, описващи природата и физичната реалност.
Днес вече трудно намирам време не само сама да се занимавам с музика или поезия, но дори време за посещение на музикални, художествени и литературни събития, уви.
Очарованието на техническата литература в областта на космологията и астрофизиката в момента е непреодолимо – обичам синтезираното във вид на формули и закони знание.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

На първо място интересите ми в областта на физиката, доброто ми владеене на математичния апарат, някогашните отлични учебници по физика. Моята огромна работоспособност и упоритост и желание да се развивам като учен, след като завърших ФзФ на СУ в София и бях разпределена да работя в Софийската астрономическа обсерватория. Тогава осъзнах, че преподавателската дейност не ми носи достатъчно удоволетворение и кандидатствах за стипендия за аспирантура в Москва, където през 80-те работеха най-известните космолози в света. Като аспирант имах щастието да слушам великолепни курсове, водени от известни учени във Московския университет, както и научни семинари в ГАИШ и да работя под ръководството на професор Александър Долгов, който освен известен учен е и прекрасен човек. Разбира се, многобройните ми позиции за работа и стипендии в чужбина след приключването на докторантурата ми също бяха от значение .

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Недостатъчно финансиране на първо място, на второ място – ограбване на времето на учените с никому ненужни административни и отчетни дейности, свързани както с проектите, така и с отчети относно пътуванията на конференции и симпозиуми.
Специфично за физиката в България – малко на брой учени, следователно и малък кръг на работещите по определена научна тематика, което налага необходимостта от обучение в чужбина за младшия състав и необходимост от международни контакти и колаборации, за които не винаги финансиране е предвидено.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението към труда на учения, към достиженията на българската наука както и финансирането, което е крайно недостатъчно и на практика води до унищожаване на българската академична наука. Без нея не можем да говорим в бъдеще и за приложна наука, технологичен растеж, както и за стойностно висше и средно образование.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, но това не е достатъчно, необходимо е учените да бъдат чути, знанията им и достиженията на съвременната наука да бъдат прилагани!
В днешния 21 век за съжаление в обществото ни присъстват невежество, псевдонаука, шарлатанство, злоупотреби с лековерието на младите хора и на по-възрастните от страна на медиите и в полза на капитала, уви.


Европейска нощ на учените 2022 г.: