Проф. Цветалина Танкова: Призванието ми на лекар е да помагам на хората

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Проф. Цветалина Иванова Танкова, дмн Ръководител на Катедра по ендокринология, Медицински Факултет, Медицински Университет – София. Заместник-Ректор по международно сътрудничество и проектно финансиране, Медицински Университет – София. Началник на Клиника по диабетология, Университетска болница по ендокринология, София

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Ежедневието ми е доста натоварено, тъй като се налага да съчетавам различни дейности. Началник съм на Клиниката по диабетология в Университетската болница по ендокринология в София, в която се консултират и лекуват пациенти със захарен диабет от цялата страна. Призванието ми на лекар е да помагам на хората, поради което се стремя всеки пациент, който е потърсил помощ, да я получи. Активно участвам в преподаване на български и чуждестранни студенти по медицина в пети курс, на стажант лекари, на специализиращи лекари и специалисти по ендокринология. Участвам като лектор в курсове за следдипломно обучение на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) в различни страни, както и в национални и международни обучителни платформи. И, разбира се, научната дейност, която е от изключителна важност за мен, заема голяма част от ежедневието ми. Заедно с екипа ми от истински професионалисти и прекрасни изследователи провеждаме научни изследвания в различни области на захарния диабет и предиабет, работим по национални и международни научни проекти. Получените резултати представяме на престижни национални и международни научни форуми. Ръководител съм на седем докторанти, трима от които вече успешно защитиха дисертационен труд. Част от ежедневието ми е свързана с експертна дейност към национални здравни институции и международни организации; участвам в международни експертни групи, разработваме препоръки, практически насоки в областта на захарния диабет за Централна и Източна Европа. Има и още …  

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Основните ми научни постижения и приноси са в областта на захарния диабет и предиабетните състояния. Разработихме програма за скрининг за захарен диабет при хора с наличие на рискови фактори за заболяването, като при изследване на над 6000 лица с утвърдени рискови фактори установихме, че почти половината от тях имат отклонения в глюкозния толеранс – 17.6% захарен диабет и 30.9% – предиабет. Тези резултати позволяват предприемане на мерки за превенция на захарен диабет при лицата с предиабет, както и адекватно лечение на новодиагностицираните пациенти със захарен диабет с цел постигане на добър гликемичен контрол и предпазване от развитие на усложнения на заболяването.


РЕКЛАМА:

***

От над 15 години провеждаме задълбочени изследвания при предиабетните състояния – нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс. 

Изучаваме наличието на микросъдови (ретинопатия, невропатия, нефропатия) и макросъдови усложнения, характерни за захарен диабет, при лица с предиабет, на базата на което разработихме подход за ранно лечение и контрол на тези усложнения. Установихме висока честота на автономна и сетивна нервна дисфункция при предиабет и анализирахме рисковите фактори за увреждане на автономната и соматична нервна система. С помощта на системи за продължително глюкозно мониториране анализирахме показателите на глюкозна вариабилност като рисков фактор за сърдечно-съдови и микросъдови усложнения при предиабет. Установихме отклонения в няколко от тези показатели, което показва повишена глюкозна вариабилност и налага оценка на този допълнителен показател на глюкозната хомеостаза дори в тези начални етапи на дисгликемия. На базата на тези резултати е възможно да се определят лицата с предиабет, при които е необходимо включване на адекватен терапевтичен подход с цел намаляване или ограничаване на прогресията от предиабет в захарен диабет – промяна в начина на живот, медикаменти. 

Наблюдавахме дефицит на витамин Д при 40% от лицата с предиабет, в резултат на което препоръчваме прием на витамин Д при различни отклонения в глюкозния толеранс преди изявата на захарен диабет. 

Въведохме съвременно лечение с продължителна подкожна инсулинова инфузия (инсулинови помпи) при захарен диабет тип 1, като понастоящем лекуваме и проследяваме над 200 пациенти. Отчетохме значимо подобрение на контрола на кръвната захар, както и качеството на живот на пациентите. За първи път анализирахме антитела към цинков транспортер 8 (ZnT8), и установихме, че наличието им е важен и независим диагностичен маркер, втори по важност след GAD65 антителата при поставяне на диагноза автоимунен захарен диабет тип 1. Наблюдавахме наличие на автоимунно тиреоидно заболяване при една трета от пациентите със захарен диабет тип 1, с оглед на което препоръчваме провеждане на редовен скрининг за автоимунно тиреоидно заболяване при тези пациенти. Установихме наличие на метаболитни отклонения, характерни за захарен диабет тип 2, и при пациенти със захарен диабет тип 1, което налага комплексен подход с контрол на допълнителните рискови фактори и при тази група пациенти.

Провеждаме изследвания при гестационен захарен диабет и диабет по време на бременност. Установихме рискови фактори за изява на гестационен захарен диабет, и разработихме стратегия за масов скрининг при бременни жени. Много интензивно изследваме и наблюдаваме жени с гестационния захарен диабет и проследяваме изхода на бременността за майката и плода, както и глюкозния толеранс след раждането. 

При захарен диабет тип 2 основен научен интерес представляват усложненията на заболяването – периферна и автономна диабетна невропатия, диабетна нефропатия, диабетна ретинопатия, макроангиопатия. Установихме отклонения в нивото на витамин Д при диабетна невропатия и диабетно стъпало, което налага адекватен терапевтичен подход при тези усложнения, включващ и суплементация с витамин Д.   

Съвместно с колеги, специалисти по генетика, провеждаме изследвания и поставяме адекватна диагноза при редки форми на захарен диабет – MODY, липоатрофичен диабет, което определя и терапевтичния подход при тези пациенти. 

На базата на цялостната оценка на постиженията в областта на захарния диабет, Катедрата по ендокринология, МФ, МУ-София, която ръководя, е определена за Център за върхови постижения и Център за обучение по захарен диабет на Международната диабетна федерация от 2017г. По линия на този център през последните години проведохме множество активности – училище за диабет със студенти, курсове по актуални проблеми на захарния диабет за обучение на специалисти, научно-изследователска дейност при усложнения на захарния диабет. 

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Аз съм избрала професията на лекар, и не бих сменила тази професия с никоя друга, тъй като ми позволява да съчетавам работата си на лекар, преподавател и изследовател. Научните търсения са двигател на съвременното познание. Заедно с моя екип генерираме различни идеи, насочени към обогатяване на знанията в областта на захарния диабет и предиабетните състояния, и се стремим да ги реализираме. Голяма част от резултатите от тези изследвания намират приложение и в ежедневната ни клинична дейност. А мотивацията ми да се занимавам с научно-изследователска работа дойде скоро след завършване на Медицинска Академия, София, когато след спечелване на конкурс започнах като редовен докторант в Научния институт по ендокринология и геронтология, понастоящем Катедра по ендокринология. Така професионалният ми път започна с изследвания по една много интересна тема – инсулинови рецептори при захарен диабет. След защитата на дисертационния ми труд и придобиването на ОНС „доктор“, взех решение, че ще се занимавам с клинична работа и че научно-изследователската дейност ще бъде неизменна част от ежедневието ми. И така до днес …

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …) 

За развитието ми като изследовател допринесе много академичната атмосфера и научен дух в Катедрата по ендокринология, която е  една от водещите академични структури на Медицински Факултет при МУ-София, и е наследник на Клиничния център по ендокринология и геронтология и на Научния Институт по ендокринология и геронтология, в който бях редовен докторант от 1987 до 1990 г. Бяха трудни времена, но ентусиазмът и мотивацията ми бяха големи и успях да навляза в областта на науката. След това последователно преминах през асистент, старши асистент, главен асистент, доцент и професор. В качеството ми на Заместник-Декан по научната дейност на Медицински Факултет при МУ-София имах възможност да следя научните изследвания и постижения в различни области на медицината. 

Важна роля за развитието ми като изследовател оказа специализацията ми в Университетската болница в Женева, Швейцария, след спечелване на стипендия към Женевския Университет. Там в Центъра на СЗО по захарен диабет придобих не само практически умения в областта на обучението и лечението на пациенти със захарен диабет, но се включих и в сериозни научни изследвания. С екипа, в който участвах, още през 1993г. реализирахме публикация във водещо американско списание в съавторство с един от световните експерти в областта на захарния диабет и метаболитния синдром Проф. Gerald Reaven от САЩ. Специализирала съм и в други водещи европейски центрове – Оксфорд, Кеймбридж, Лондон, което също допринесе за развитието ми като учен. Участието ми в колективи по международни научни проекти в годините също оказа сериозно влияние върху изграждането ми като изследовател. 

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)? 

Лично за мен от изключителна важност за професионалното развитие на всеки учен се оказва възможността за работа, специализация, съвместна дейност с екипи от утвърдени международни центрове, чрез които човек се изгражда като специалист и изследовател. През годините съм използвала всяка възможност за колаборация с водещи експерти, което определено е дало отражения върху развитието ми. Поради това стимулирам младите ми колеги и помагам с каквото мога за осъществяване на контакти с водещи международни структури и експерти, и това вече е факт за почти всички от тях.  

При реализирането на научни изследвания, обаче, са важни не само компетентността и подготовката на изследователя, но и обезпечеността с материали, реактиви, апаратура, и обичайно това са проблемите, които срещаме. Имаме идеи за конкретни изследвания, но нямаме на разположение съответните технологични средства. Възможността за кандидатстване и осигуряване на финансиране по научни проекти до голяма степен ни помага да преодолеем някои от тези проблеми. С годините възможностите ни за работа на европейско ниво значително се увеличават.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Би трябвало да се стимулира работата в екипи от различни организации, университети, лаборатории, за да може да се използва компетентността на различни експерти, както и материалната база на отделните звена. В тази насоки мисля, че има какво да се направи в България. 

Най-сериозната оценка за научната дейност, с която се занимаваме, е крайният продукт – публикуването на научните резултати в престижни списания с импакт фактор. И именно по импакт фактора на тези списания трябва да се съди за нивото на проведеното научното изследване. В Медицински Университет – София, водещото висше медицинско училище в страната, публикуването на научни статии в списания с импакт фактор е задължителен критерий за развитието на академичния състав. И така трябва да бъде. 

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Да, определено трябва да се говори за наука. Науката е в основата на познанието ни, и това важи особено много за областта на медицината, тъй като много от постиженията на медицинските науки намират директно приложение в ежедневната клинична работа. Кризата, в която се намираме, е сериозно доказателство за това. Много научни колективи по света, включително и в България, работят за създаване на ваксина, за разработване на лекарство, което да ни помогне да се справим с този неочакван и невидим враг. 

Науката е двигател на прогреса и всеки изследовател е част от този процес. 


Европейска нощ на учените 2022 г.: