Направи дарение на училище!
Бихте ли се представили на нашите читатели?
Аз съм класически филолог, професор по латински език и римска литература в Софийския университет. Публикувал съм няколко книги и статии за антична и средновековна литература и за произхода на основните политически идеи в този период. От 2015 г. съм ректор на Университета.
Каква е основната функция на ректора?
Често се шегувам, че задълженията на ректора обединяват функциите на министър-председателя и на президента – от една страна те включват оперативното ръководство на университета, което в случая означава на най-голямата публична организация в страната, а от друга страна, не остава време за тези важни задължения заради представителната функция на ректора – откриване или участие в няколко тържествени събития всеки ден.
Може ли да разкажете накратко за историята на университета?
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старият български университет, открит през 1888 г., когато само 15% от българите са грамотни, със седем преподаватели, възпитаници и доктори на престижни университети в Лайпциг, Женева, Виена, Йена и Париж. Това става възможно, благодарение на дарителите Христо и Евлогий Георгиеви, които даряват място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на висшето училище.
Днес Софийският университет е най-големият и престижен изследователски университет в страната, който обхваща 16 факултета и три департамента, музеи, втората по големина библиотека след Националната, стотици лаборатории, центрове и звена.
Известните възпитаници на Университета са много – от Йордан Йовков и Димчо Дебелянов до Цветан Тодоров, Борис Христов и президентите Стоянов и Първанов. Наши почетни доктори са личности като Иван Вазов, Никола Тесла, Фредерик и Ирен Жолио-Кюри, Дмитрий Лихачов, Умберто Еко, Пол Рикьор, Жак Дерида, Патриарх Неофит, политици като Хелмут Кол и Михаил Горбачов и няколко нобелови лауреати.
С какво би се похвалил университетът и защо това е важно за студентите, обществото и науката?
Софийският университет е изследователски университет, негови са близо половината от всички научни публикации на българските университети. Това е важно, защото образованието, при което преподавателите предават на студентите постигнатите от самите тях резултати, е несравнимо по-добро от препредаването на знания, за които само си прочел.
Какво бихте казали на бъдещите студенти, които се колебаят между образование в България или чужбина?
Да преценят къде ще получат по-добри знания и ще се научат да мислят самостоятелно. В различните професионални направления различни университети, школи, страни са най-добри. В моята област съм учил в България и в Германия и смятам, че нивото в Софийския университет е високо. Високо е качеството на образованието и в много други направления. В същото време аз не съм от тези, които съветват кандидат-студентите да не се насочват към чуждестранни университети. Напротив, ако професорът, с когото искам да работя, е в чужбина, аз бих избрал неговия университет. Важното не е децата ни да не учат в чужбина, важното е, ако учат там, да се върнат след това.
Как държавата може да помогне на университетите в България?
За да бъде един университет истински привлекателен за преподаватели и студенти от цял свят, са нужни средства. Това важи особено за средствата за научна инфраструктура, която е скъпа, и за средствата за възнаграждения, за да може да се привлекат най-добрите преподаватели и изследователи. Доскоро не можехме изобщо да се конкурираме с водещите университети, чието финансиране е стотици пъти по-високо и някои имат бюджет, сравним с бюджета на малки страни като България. През последните години държавата най-после осигури средства за скъпа инфраструктура от оперативните програми и за повишаване на възнагражденията. Далче сме от целта, но най-после сме на правилния път.
Има ли бъдеще науката в България?
Разбира се. С изравняването на стандарта на живот между България и останалите европейски страни, много български и чуждестранни преподаватели и изследователи ще предпочетат български университети. Това вече се случва, макар и в по-малък мащаб, във връзка с центровете за върхови постижения, които разкрихме. Надявам се, че бъдещето ще ни донесе повече средства за научни изследвания, много по-голям интерес за работа в български университети и научни организации и все по-сериозни научни резултати.