Търсене
Close this search box.

Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“


Направи дарение на училище!



***

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Аз съм класически филолог, професор по латински език и римска литература в Софийския университет. Публикувал съм няколко книги и статии за антична и средновековна литература и за произхода на основните политически идеи в този период. От 2015 г. съм ректор на Университета.

Каква е основната функция на ректора?

Често се шегувам, че задълженията на ректора обединяват функциите на министър-председателя и на президента – от една страна те включват оперативното ръководство на университета, което в случая означава на най-голямата публична организация в страната, а от друга страна, не остава време за тези важни задължения заради представителната функция на ректора – откриване или участие в няколко тържествени събития всеки ден.

Може ли да разкажете накратко за историята на университета?


Разбери повече за БГ Наука:

***

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-старият български университет, открит през 1888 г., когато само 15% от българите са грамотни, със седем преподаватели, възпитаници и доктори на престижни университети в Лайпциг, Женева, Виена, Йена и Париж. Това става възможно, благодарение на дарителите Христо и Евлогий Георгиеви, които даряват място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на висшето училище.
Днес Софийският университет е най-големият и престижен изследователски университет в страната, който обхваща 16 факултета и три департамента, музеи, втората по големина библиотека след Националната, стотици лаборатории, центрове и звена.
Известните възпитаници на Университета са много – от Йордан Йовков и Димчо Дебелянов до Цветан Тодоров, Борис Христов и президентите Стоянов и Първанов. Наши почетни доктори са личности като Иван Вазов, Никола Тесла, Фредерик и Ирен Жолио-Кюри, Дмитрий Лихачов, Умберто Еко, Пол Рикьор, Жак Дерида, Патриарх Неофит, политици като Хелмут Кол и Михаил Горбачов и няколко нобелови лауреати.

С какво би се похвалил университетът и защо това е важно за студентите, обществото и науката?

Софийският университет е изследователски университет, негови са близо половината от всички научни публикации на българските университети. Това е важно, защото образованието, при което преподавателите предават на студентите постигнатите от самите тях резултати, е несравнимо по-добро от препредаването на знания, за които само си прочел.

Какво бихте казали на бъдещите студенти, които се колебаят между образование в България или чужбина?

Да преценят къде ще получат по-добри знания и ще се научат да мислят самостоятелно. В различните професионални направления различни университети, школи, страни са най-добри. В моята област съм учил в България и в Германия и смятам, че нивото в Софийския университет е високо. Високо е качеството на образованието и в много други направления. В същото време аз не съм от тези, които съветват кандидат-студентите да не се насочват към чуждестранни университети. Напротив, ако професорът, с когото искам да работя, е в чужбина, аз бих избрал неговия университет. Важното не е децата ни да не учат в чужбина, важното е, ако учат там, да се върнат след това.

Как държавата може да помогне на университетите в България?

За да бъде един университет истински привлекателен за преподаватели и студенти от цял свят, са нужни средства. Това важи особено за средствата за научна инфраструктура, която е скъпа, и за средствата за възнаграждения, за да може да се привлекат най-добрите преподаватели и изследователи. Доскоро не можехме изобщо да се конкурираме с водещите университети, чието финансиране е стотици пъти по-високо и някои имат бюджет, сравним с бюджета на малки страни като България. През последните години държавата най-после осигури средства за скъпа инфраструктура от оперативните програми и за повишаване на възнагражденията. Далче сме от целта, но най-после сме на правилния път.

Има ли бъдеще науката в България?

Разбира се. С изравняването на стандарта на живот между България и останалите европейски страни, много български и чуждестранни преподаватели и изследователи ще предпочетат български университети. Това вече се случва, макар и в по-малък мащаб, във връзка с центровете за върхови постижения, които разкрихме. Надявам се, че бъдещето ще ни донесе повече средства за научни изследвания, много по-голям интерес за работа в български университети и научни организации и все по-сериозни научни резултати.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.