Направи дарение на училище!

Проф. Албена Александрова в Лаборатория „Свободно-радикални процеси“ на ИНБ-БАН.

• Бихте ли се представили на нашите читатели?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Здравейте! Казвам се Албена Александрова, проф., д-р. От 1988 г. работя в Лаборатория „Свободно радикални процеси“ към Институт по Невробиология-БАН (бивш Институт по физиология), изминавайки пътя от технически сътрудник до професор. Понастоящем съм също и преподавател по биохимия в НСА и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към НСА. Водила съм лекции и упражнения в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Същевременно продължавам работа си в ИНБ, където заедно с колегите работим по редица проекти и индивидуални задачи с актуална тематика.

• Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Лаборатория „Свободно-радикално процеси“ към направление „Биологична активност на природни и синтетични вещества“ на Институт по Невробиология-БАН има над 40 годишна история в изучаване на оксидативния стрес. Оксидативният стрес е естествена реакция на всички аеробни организми на Земята към външни и вътрешни въздействия и се изразява в нарушаване на баланса между клетъчните прооксидативни процеси и антиоксидантната защита. Редица външни въздействия като йонизираща радиация, ултразвук, замърсители на околната среда, вкл. вещества с битово, промишлено и агрозащитно приложение, метаболизират до радикали или образуват радикали на ендогенни вещества, увеличавайки прооксидантните процеси. Това, от своя страна, предизвиква промени в структурата и функционирането биомолекулите, което се отразява негативно и на по-високите нива на организация, вкл. на природните екосистеми. 

По отношение на човека, оксидативният стрес е в основата на редица заболявания: сърдечносъдови (атеросклероза), невродегенеративни (болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест и др.), белодробни (астма, респираторен стресов синдром, белодробна фиброза), бъбречни, ракови, метаболитни (диабет) и др. 

Всички тези проблеми се изследват от един малък, но професионален и ангажиран научен колектив.

• Бихте ли представили ваш научен проект накратко?

Понастоящем нашият колектив работи по няколко проекта. Три от тях са финансирани от ФНИ. Те имат сходни цели, но касаят различни моделни организми. 

Аз съм ръководител (а Лабораторията е водещ партньор) на проекта „Комплексно екотоксикологично изследване на псамофилни видове миди от сублиторални местообитания на българската акватория на Черно море“. Другите два проекта са: „Изследване на екологичния натиск в българската акватория на Черно море чрез интегрирани микробиологични, биохимични и генетични маркери в черноморската мида Mytilus galloprovincialis Lam.“ (водещ партньор Шуменски университет) и  „Екосистемен подход за оценка на биоразнообразието и състоянието на популации на ключови видове риби от българското крайбрежие на Черно море“ (водещ партньор Институт по океанология – БАН).

С работата на Лабораторията по тези проекти за първи път се изследва екотоксикологичния статус на природни популации от различни морски биоиндикаторни видове (черни миди, бели миди и риби) от българското черноморско крайбрежие чрез интегриране на специфични морфологични, биохимични, генотоксикологични и микробиологични изследвания. Само такова интегрирано, мултифункционално изследване може да даде обективна оценка на екологичното състояние и стресовите реакция към променящата се среда на обитаване на характерни и екологично важни видове морски организми от българското черноморско крайбрежие. Това ще предостави нова и ключова информация за мониторинг и устойчиво управление на черноморските екосистеми.

• Кои са партньорите по проекта?

Наши партньори по тези проекти са Шуменски университет, Факултет Природни науки, катедра „Биология“ с ръководител проф. Цветеслава Иванова, Институт по молекулярна биология – БАН, Лаборатория по Молекулярна Генетика с ръководител проф. Георги Милошев, Институт по океанология – БАН, Секция „Биология и екология на морето“, доц. Виолин Райков.

• С какво финансиране разполага и кой го осигурява?

И трите проекта са финансирани от Фонд Научни Изследвания.

• Каква ще бъде ползата за обществото от успешното реализиране на проекта?

Развитието на човечеството винаги е било свързано с необходимостта от търсене и експлоатиране на нови или неизползвани до момента ресурси. Това обаче, винаги е било съпроводено с различни по сила въздействия върху природната среда. 

Нашите изследвания ще отговорят на възможностите за устойчивото ползване на ресурсите и нарастващата загриженост за последствията от въздействията върху Черно море и по-специално от замърсяването с токсични вещества като полихлорирани въглеводороди (ПХВ), полиароматни въглеводороди (ПАВ), тежки метали и др. Напоследък, особено внимание привлича замърсяването с устойчиви пластмаси (в т.ч. микропластика), които са най-разпространеният материал в твърдите отпадъци, попадащи в Черно море. Тези, както и други замърсители могат да се биоакумулират в морските организми и да окажат негативно влияние върху тях и морските екосистеми, като цяло. Освен това замърсителите, акумулирани в морските организми, могат да се пренасят по хранителните вериги и в крайна сметка да достигнат до човека и да увредят неговото здраве.

• Как оценявате работата на екипа си?

Когато през 1988 г. започнах работа в Института, екипът на нашата лаборатория „Свободно радикални процеси“ беше значително по-голям, но през годините съставът, по ред причини, беше силно редуциран. Независимо, че останахме малко, всички полагахме усилия да се запази лабораторията, да поддържаме нивото си, да въвеждаме нови методи и тематики и да продължим да сме водещи в изследванията в областта на „Оксидативния стрес“. Понастоящем, ръководството на Института следва сериозна и последователна политика за привличане на млади учени.

• Трябва ли да се говори за наука и защо?

Определено трябва да се говори за наука, защото тя е в основата на човешкия прогрес и устойчивото развитие.

• Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, има млади хора, които искат да се занимават с наука. При нас идват студенти за провеждане на практики в реална лабораторна среда и аз виждам тяхното желание за работа, за усвояване на нови знания и умения. Напоследък бяха назначени и нови колеги. Те са млади хора, някои от които дори са все още студенти, но всички са изключително ентусиазирани и всеотдайни към работата в лабораторията. Само от нас зависи този ентусиазъм да се запази и да се задълбочи като им предоставяме възможност за активно участие в развитието на нови перспективни научни направления, свързани с управлението на околната среда и устойчивото развитие, като екотоксикология, стрес екология, молекулярна екология, внедряване на генетични методи в екосистемните изследвания и др.

• Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен трябва да се променят много неща. На първо място да се преустанови недофинансирането на науката и да се подобри заплащането на учените. Не е тайна, че то е едно от най-ниските в БАН. Това води до необходимостта учените да търсят допълнителна заетост, за да се запълни семейният бюджет. Съответно, в много случаи, ученият машинално прави анализи и тича от една работа на друга. Постепенно се натрупва умора и нежелание, и невъзможност за творческа работа. Ученият няма условията и спокойствието да се посвети на търсене на нови индикатори, нови методики, тъй като науката изисква време – време за запознаване със съвременните достижения в съответната област, а понастоящем с възможностите на интернет вече количеството информация е огромно; време за обмисляне, разработване и верифициране на методики; време за прилагане на методиките и получаване на резултати; време за разпространение и публикуване. Друго, което бих посочила, е конкретната обстановка в институтите на БАН. Не само като апаратура, но и като интериор – тъмно, мрачно, овехтяло. Също така, според мен, трябва да се отделя повече внимание в медиите на работа на учените, да се показват техните достижения, които водят до подобряване на живота на хората – създаване на нови лекарства, уреди, апарати, технологии. Учените, от своя страна, също трябва активно да търсят начини да правят достояние на обществеността своя труд. Тук е мястото да благодаря на БГ наука за усилията в тази посока. Само по този начин учените ще могат да получат необходимото и заслужено уважение и признание.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!