Автор: Румяна Георгиева-Илиева, докторант в Катедра „Теория на възпитанието“ към Факултета по педагогика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме: В статията са представени резултатите от проекта „По пътя на промяната“, финансиран от Столична община по програма „София – град на младите и активните“. Представеният анализ дава основание да се твърди, че създадената образователна игра на тема пътна безопасност и пораждащото се чрез нея педагогическо преживяване са въздействащи върху нагласите на младежите в посока развитие на проактивно не-безразлично поведение спрямо пътя.
Ключови думи: образователна игра, педагогическо преживяване, проактивна работилница, рефлексия, пътна безопасност, превенция.
Резултати от проекта „По пътя на промяната“, финансиран от Столична община
Румяна Георгиева-Илиева
През месеците септември – ноември 2024 г. с финансиране от Столична община по програма „София – град на младите и активните“ се проведе проектът „По пътя на промяната“, изпълняван от сдружение „Център за учене чрез преживяване“. В рамките на проектните дейности се осъществиха общо 40 проактивни работилници с младежи от различни училища, университети и младежки центрове в столицата. Също така се проведе и обучение за фасилитатори на играта „Пътят на промяната“ с идеята педагозите, които имплементират образователния замисъл в практиката си да стават все повече и повече. В проектните дейности взеха участие общо 649 участника на възраст 14-29 години. Образователните институции, които се включиха в проекта, са както следва: 37 СУ „Райна княгиня“ – 7 работилници с ученици от 9-ти, 10-ти и 11-ти клас; 30 СУ „Братя Миладинови“ – 6 работилници с ученици от 9-ти и 10-ти клас; СУ „Св. Кл. Охридски“ – 6 работилници със студенти редовно и задочно обучение в специалностите „Педагогика“, „Неформално образование“ и „Социални дейности“; Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ – 4 работилници с ученици от 8-ми, 9-ти, 11-ти и 12-ти клас; 15 СУ „Адам Мицкевич“ – 3 работилници с ученици от 9-ти, 10-ти и 11-ти клас; ЧУ „Увекинд“ – 3 работилници с ученици от 11-ти клас; 170 СУ „Васил Левски“ – 2 работилници с ученици от 10-ти и 12-ти клас; 117 СУ „Св. Кирил и Методий“ – 2 работилници с ученици от 11-ти клас; НПГПТО „М. В. Ломоносов“ – 2 работилници с ученици от 11-ти клас; БЧК – 2 работилници; по една работилница със следните организации: ЦНСТДМУ „Цар Симеон“, НСА, Дружество на ООН, SPOC.
Дизайнът на работилниците следва следната рамка:
- Въведение в темата на проекта с презентация;
- Кратка игра с поставяне на пет въпроса, която има за цел да покаже на участниците масовостта на адресираната проблематика. Условието на петте въпроса е всеки участник, за когото отговорът на въпроса е „Да“ да се изправи след задаването му. Първият въпрос беше формулиран така: “Някой някога пресичал ли е неправилно?“ Следват въпросите „Някой някога возил ли се е в кола без предпазен кола на предната или задната седалка?“, „Някой някога шофирал ли е неправилно (кола, мотор, тротинетка, колело)?“, „Някой някога попадал ли е в пътен инцидент /катастрофа?“. С последния въпрос се навлиза всъщност и в дълбоката сериозност на пътната реалност: „Някой някога губил ли е познат или близък на пътя?“;
- След петте въпроса участниците гледат видеото, създадено от екипа на сдружение „Център за учене чрез преживяване“ „Пътят на промяната“;
- След своеобразното въведение в темата участниците се разделят на групи, получават по един комплект карти от играта и задача да подредят за около 30 минути картите в причинно-следствени връзки;
- След работата по групи участниците представят накратко начина, по който са разсъждавали и съответно подредили картите;
- Работилницата завършва с кратка онлайн обратна връзка с три въпроса. Обратната връзка е кратка с оглед на времето, с което се разполагаше в рамките на работилницата, а именно 90 минути.
Фигура 1 представя отговорите на първия въпрос от анкетата:
Фигура 1. Процентно разпределение на отговорите първия въпрос от анкетата от обратната връзка по проекта „По пътя на промяната“
За нас представляват интерес отговорите на втория въпрос, касаещ готовността на участниците да променят поведението си до и на пътя.
Фигура 2. Процентно разпределение на отговорите втория въпрос от анкетата от обратната връзка по проекта „По пътя на промяната“
От получените общо 484 онлайн обратни връзки виждаме (имаме разминаване между участниците по списъци /649/ и попълнените обратни връзки по няколко причини: не всички имаха заредени телефони към момента; някои участници не са натиснали бутона за завършване на анкетата; някои участници отказаха да попълнят анкетата), че респондентите посочват различни отговори. 125 от тях твърдят, че биха били по-внимателни на пътя; 89 споделят, че биха променили поведението си в посока спазване на правилата. 35 участници обръщат внимание на това, че биха били по-отговорни на пътя. За нас истински изследователски интерес представляват следните типове отговори, групирани както следва:
- След работилницата двадесет и девет участници споделят, че биха били по-дейни и не-безразлични във връзка със случващото се около тях на пътя (основният фокус на образователния замисъл);
- Деветнадесет респондента изказват своята променена осъзнатост във връзка с проява на повече емпатия и толерантност на пътя. Цитираме един от отговорите: „освен за себе си да мисля и за другите на пътя“ – мисъл, която намираме и в цялостната концепция на играта;
- Осем участника заявяват не само, че няма да бъдат безразлични, но и че ще призовават околните към поведенческа промяна. Отново ще използваме цитат от обратните връзки, който ни дава основание да потърсим проблемите и на други психологически нива: „Аз бих искала да събера смелост и да започна да показвам на приятелите си какво в действителност е правилното поведение на пътя“ (Бел. на автора – подчертаното – мое, Р.Г.);
- Петима от респондентите посочват, че биха се замислили над чувството си за вечност;
- Последните отговори са особено ценни за нас, тъй като те подхранват нашата увереност, че образователната игра води до нов тип гражданско овластено по някакъв начин съзнание – в четири отговора е посочено, че тези участници биха променили поведението си с пълното съзнание, че и те самите дават пример на някого и че личният пример би могъл да е силен педагогически инструмент. Независимо че става въпрос за малък процент, ние вярваме, че с „Пътят на промяната“ работим именно в тази посока и допускаме, че с времето тези отговори ще стават повече.
Преди да преминем към изводите и анализа на емпиричните данни бихме искали да засегнем още един съществен според нас аспект. Във фигура 2 виждаме, че 18% от респондентите посочват, че не биха променили поведението си спрямо темата за пътната безопасност. Иска ни се да споменем, че 56,24% от посочилите този отговор са избрали отговора „Не“, тъй като смятат поведението си за достатъчно отговорно. В този ред на разсъждения можем да твърдим, че от 484 участвали в обратната връзка респонденти само 38,33 човека или 12,63% не останали по някакъв начин докоснати от образователната игра „Пътят на промяната“. Казано по друг начин за 87,37% от участниците педагогическото преживяване, породило се в рамките на проактивните работилници, е довело до етап на личностно осъзнаване и рефлексия, водещи от своя страна до поведенческа промяна в ежедневния живот.
В обучението за фасилитатори взеха участие общо 25 човека, повечето от които действащи учители. Дизайнът на обучението беше подобен на проактивните работилници с изключение на етап от втората част, когато отново с презентация се представят основните принципи и методически насоки при поставянето на играта „Пътят на промяната“. Обучението завърши с обратна връзка с шест въпроса, един от които не представлява интерес за нас с оглед на проблематиката на нашия труд (незадължително питане дали участниците биха желали да споделят още нещо с нас). 96% от респондентите отговарят с „Да“ на първия въпрос „Беше ли Ви полезно нашето обучение?“, имаме един единствен отговор „Донякъде“. Интерес представляват отговорите на втория и третия въпрос „Бихте ли използвали образователната игра във Вашата практика?“ (2-ри въпрос) и „Как мислите – има ли място образователната игра „Пътят на промяната“ в нашето образователно пространство?“ (3-ти въпрос), където имаме 100% положителни отговори. Отново 100% от участниците отговарят с „Не“ на четвъртия въпрос „Има ли нещо, което бихте пропуснали от програмата на обучението?“ Както и при младежите, и в тази анкета има въпрос за нагласата за поведенческа промяна и това е въпрос №5: „Самите Вие – бихте ли променили нещо в поведението си до и на пътя? Ако отговорът е „ДА“, какво? Ако отговорът е „НЕ“, защо?“ В десет отговора виждаме нагласа за не-безразлично поведение и за готовност за въздействие върху околните, като в два от тях изрично се подчертава мисълта за другите. Седем респондента посочват, че биха променили вниманието и отговорността си спрямо темата път. Трима участници споделят, че ще променят своите действия във връзка с пътната безопасност, съзнавайки силата на примера, който дават. Тези отговори за нас са от голямо значение, защото ни доказват, че образователната игра има ефект върху възпитателните нагласи на учителите. Само двама респонденти отговарят с „Не“ на този въпрос, като единият упоменава, че определя поведението си като достатъчно отговорно. С оглед на изброените отговори можем да направим заключението, че играта въздейства и върху възрастните участници, води до замисляне и осъзнаване, прави възможна представата за голямата картина на обществото ни и мястото и възпитателната роля на съвременния педагог в него.
От казаното дотук и от посочените резултати от проекта „По пътя на промяната“ можем да заключим, че преживяването в педагогически контекст (каквото по своя замисъл и концепция е образователната игра „Пътят на промяната“) въздейства върху подрастващите. Ако искаме сериозни промени по отношение на пътната безопасност и на нагласите на подрастващите граждани в образователното пространство, разработената игра би могла да окаже положителен ефект, но няма и не може да има ефекта на магическа пръчица. Ако искаме сериозни резултати, имаме нужда от целенасочени, постоянни, ежедневни, ежеминутни действия, тъй като е изключително трудно да повлияем върху някои погрешно създадени нагласи. Цялата работа, която осъществихме в периода на проекта ни убеждава, че съвременният педагог може да използва в дейността си образователната игра „Пътят на промяната“ и самото преживяване, породено от нея, така че то да не бъде еднократна активност, а градивен компонент в нелеката кауза, наречена възпитание.
Ще завършим по един така да се каже емоционален начин – с цитат – послание от участвалите ученици и студенти: „Нашето образователно пространство няма нужда само и единствено от уроци, в които ние зубрим и четем даден материал, а от визуални уроци, в които да участваме и да се чувстваме съпричастни“ (ученичка от 11-ти клас от ЧУ „Увекинд“); „Искрени благодарности за посещението Ви при нас! Благодарим, че успяхме да се докоснем до Вашия проект – кампания! Благодарим за акцентите, които поставихте, чрез представянето и за това, че ни накарахте да се замислим за безопасността ни, на нашите близки и всички останали. В нас остава посланието, че човек сам избира, дали да бъде част от проблема или част от решението му!“ (студенти от специалност „Неформално образование“, първи курс задочно обучение).
