Търсене
Close this search box.

Пробабилистично либертарианство

Пробабилистично либертарианство

Пробабилистично либертарианство

Пробабилистично либертарианство


Направи дарение на училище!



***

Автор: Д-р Лъчезар П. Томов

 

Увод

Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като ги съчетава в кохерентна философия за ролята на властта и държавата.  Основният принцип на пробабилистичното либертарианство е, че не данъците, а трансферът на риск е кражба. Това е по-общо понятие, което включва данъците над някакво ниво едни случаи, а в други случаи всички данъци, но и нещо много по-важно. Държавата се смята за арбитър между различните частни интереси, а ролята ѝ е в общото намаляване и справедливото преразпределение на риска между всички участници в икономиката и бизнеса.

Държавата като колективна застраховка

Според съвременните социлогически и политологически теории държавата възниква, за да отговори на т.нар. дилема на затворника, водеща до трагедия на общото. Дилемата на затворника е вид игра от теория на игрите и отразява индивидуално рационално поведение, което води общо до субоптимален резултат. Оригиналният пример е с два престъпника, извършили заедно кражба. Полицията ги хваща и затваря в отделни килии. Всеки е разпитван поотделно, без да има контакт с другия. Ако единият престъпник признае престъплението си и посочи своя съучастник, на него му се обещава да бъде освободен, а другият ще лежи пълна присъда от три години. Ако не каже нищо, ще лежи една година за по-малко престъпление. Ако не каже нищо и другият престъпник го посочи, нашия престъпник ще лежи три години, а другият ще остане на свобода. Рационалното решение за всеки престъпник е да уличи своя другар, като така и двамата лежат по три години. Това е значително по-лош резултат, отколкото ако и двамата мълчат и лежат само по една година. В реалността подобни дилеми се преодоляват или с комуникация, или с наличието на етика, формирана от всички участници („законът на омертата“ в мафията, неписаните правила, култура и възпитание).  Всъщност капанът на рационалността се преодолява с вяра.  Доверието е вид вяра в други хора. Обществата се крепят на доверие, институциите също. Всяка организирана група от хора стои организирана, защото хората си вярват едни на други. Подобна дилема е ситуацията с ядрените свръхсили САЩ и СССР, преди Китай да се въоръжи – рационалното решение при наличието на оръжия за масово поразяване е да се отправи изпреварващ удар, но ако и двете страни вземат рационалното решение, биха понесли твърде големи щети. Ролята на ядрените оръжия като въздържащо от насилие средство е разработено от икономиста Томас Шелинг (съветник  в Белия дом на президента Рейгън) в Стратегия на конфликта (Schelling, 1981).

Развитието на затворническата дилема за множество от хора води до т.нар. „Трагедия на общото“ (Hardin, 1968). Оригиналният пример е за едно пасище от крави, обща собственост на едно село, което има краен капацитет колко крави може да изхрани, над който тревата няма да може да израства достатъчно бързо, за да компенсира изпасеното. Такова едно пасище има оптимална бройка крави, при която всяка крава дава най-много мляко.  Всеки рационален пастир обаче иска да изцеди общо най-много мляко от своите крави, поради което има интерес да добавя още крави на пасището. Печалбата от още една крава е по-голяма от загубите от намалената ефективност. Ако на пасището има 100 крави, ще дават 30 литра на ден или общо 3000 литра. Ако са 2000 крави, ще дават по 25 литра на ден, или общо 5000 литра. Ако са 300 крави, ще дават по 20 литра на ден, или общо 6000 литра. Така нарастването на стадата на пастирите им носят все повече печалба, въпреки намалената ефективност на кравите… до един момент, в който кравите пасат повече трева, отколкото може да израсне и пасището е изтощено и превърнато в гола земя, от която вече не може да се възпроизведе. Това е т.нар. разруха (ruin) – неограничената свобода за всички предизвиква разруха за всички. В среда с крайни ресурси индивидуалното рационално поведение може да доведе до катастрофа.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.”Българска наука”.

 

Виж повече за Абонамента тук.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.