Направи дарение на училище!

Прилепите са преносители на няколко вируса, които причиняват тежки заболявания у хората. Снимка: Стивън Белчър / Minden Pictures / FLPA

Прилепите и гризачите се считат за високорискови вирусни източници на заболявания, които могат да прескочат у хората, а понякога да доведат и до епидемии. Някои учени дори твърдят, че тези животни имат определени черти, които увеличават вероятността от предаване на вирусите от тях към хора, и че те трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно. 

Но един нов анализ показва, че прилепите и гризачите не са нещо изключително в склонността си да предават вируси, заразяващи хората.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Разглеждайки най-големия набор от данни за вируси и техните гостоприемници (бозайници или птици), шотландски учени откриха, че броят на прилепите и гризачите, които са заразили хора, е пропорционален на броя на индивидите, съдържащи се в изследваните групи.

Има „доста рационално цифрово обяснение за това, което изглежда като поразителен модел“, казва екологът Даниъл Стрейкър от Университета в Глазгоу (Великобритания), който ръководи анализа, публикуван на 13 април в PNAS1. Бъдещите усилия за наблюдение и идентифициране на заплахи от животински болестни източници, трябва да надхвърлят специфичните животински групи и да се съсредоточат върху региони с високо биологично разнообразие, казва той.

Но не всички са съгласни, че това е практично, като се имат предвид ограничените ресурси. И тъй като прилепите приютяват няколко вируса, които причиняват тежки заболявания у хората, включително бяс, ебола и коронавирус, свързан с тежък остър респираторен синдром (SARS-CoV), има логика те, заедно с гризачите, да са в центъра на усилията за наблюдение и засичане на вируси. Прилепите също са основен заподозрян и като източник на SARS-CoV-2, вируса, отговорен за настоящата пандемия.

Игра на числа

Проучване, изследващо отделни видове, е установило, че прилепите носят пропорционално повече вируси от другите бозайници, но Стрейкър и Нардус Моленце, също от университета в Глазгоу, решават да проверят дали този модел съществува при различни групи бозайници и птици.

Стрейкър казва, че последователното разглеждане на животните по разреди премахва част от несигурността около това кой точно вид е носител на нов вирус. Но учените могат да установят с достатъчна сигурност за коя група животни става въпрос, въз основа на генетични сравнения между вируса, заразяващ хората и тези, циркулиращи в животни гостоприемници.

Те сравняват заразени с човешки вируси животни от 11 разреда, включително chiroptera (прилепи), rodentia (гризачи) и pasriformes (пойни птици). Въз основа на своите собствени и други бази данни, те събират информация за 415 ДНК и РНК вируси от животни, които са се разпространили по хората.

Техният статистически анализ сочи, че групи от по повече животни са склонни да носят повече и съответно по-голям брой вируси, които могат да се пренасят върху хора. Например, гризачите са били най-богато представения разред бозайници в проучването и именно те са имали най-голям брой вируси, които са се прехвърлили на хора, твърди Стрейкър.

Вирусни фактори

В друг статистически анализ екипът разглежда значението на биологията на гостоприемника, сравнена с вирусните фактори. Моделът установява, че биологията на вируса, като например това как вирусът се репликира и дали се предава от насекоми, е по-скоро резултат на пренаселването, отколкото на физиологичните или екологичните характеристики.

Например, макар да се смята, че прилепите приютяват много различни вируси поради имунната си система, Стрейкър твърди, че тези уникални функции не увеличават риска от предаване на вируси. „Нямаше единични групи животни гостоприемници, които постоянно да повишават риска от човешки вируси“, казва той. „Ако искаме успешно да прогнозираме кои вируси е най-вероятно да заразяват хората, чертите на вирусите може да са по-информативни от чертите на гостоприемниците им“.

Стрейкър предполага, че бъдещата работа трябва да се съсредоточи върху вирусните черти, които биха могли да засилят склонността им за предаване към хората. Също така трябва да се обмисли как други фактори, като търговията с диви животни и промените в околната среда, стимулират контакта на такива животни с повече хора и въздействат на появата на вируси.

От гостоприемници към хора

Заключението, че разнообразието на видовете съответства на вирусното богатство, е непреодолима причина за разширяване на наблюденията отвъд определени групи бозайници, казва екологът Кевин Оливал, вицепрезидент на EcoHealth Alliance, екологична нестопанска организация от Ню Йорк.
Но Оливал не смята, че проучването ще разреши спора дали съществуват специални развъдници за тях. В проучването вирусите са изследвани по разреди на животните гостоприемници, а не по видове – което означава, че е загубена специфичната за тях информация, като размер на популацията, плътност, изобилие от видове и интензивност на контактите с хора. 

Всички тези фактори могат да повлияят на вирусното разнообразие и разпространението му, казва той, добавяйки още, че изглежда логично да се продължат някои целеви усилия за наблюдение на прилепите и гризачите, като се имат предвид техните записки.

Вирусологът Джема Джиогегън от Университета в Отаго (Нова Зеландия), казва че преди учените да могат да използват вирусните черти, за предсказване на следващия случай на зараза, много повече вируси трябва да бъдат тествани и охарактеризирани, за да се разкрие истинското разнообразие на вирусите в природата. Дотогава тя смята, че усилията за наблюдения е по-добре да бъдат насочени към геномното наблюдение по „разломните линии“, където животни и хора често влизат в контакт, като например пазарите за живи животни. „По този начин можем бързо да разпознаем всички вируси, които се разпространяват“, добавя тя.

Източник: Nature

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!