Прилепите могат да създават приятелства

Накратко: Ново проучване показва, че кръвосмучещите прилепи могат да изграждат социални връзки и приятелства в плен, които се запазват дори след освобождаването им в дивата природа. Изследването проследява как тези животни споделят храна и демонстрират лоялност, макар че някои връзки между родени в плен и диви екземпляри се разпадат.

Кръвосмучещите прилепи (Desmodus rotundus) са известни като доста кръвожадни, но едно ново проучване осветли и една тяхна мила и дружелюбна черта – те могат да установяват приятелски връзки докато са държани в плен, които се запазват и след като бъдат пуснати на свобода.

За да научат повече за тази страна от характера им, учените проучват поведението на женски кръвосмучещи прилепи,  които често споделят помежду си храна (обикновено кръвта на добитък). За целта екипът изследователи задържат в плен 17 прилепи от дива колония заедно с потомствата им за период от  близо 2 години. На определени интервали от време отделят от групата отделни прилепи и ги лишават от храна между 26 и 28 часа. Когато ги връщат при останалите, анализират как групата ги обгрижва, споделяйки с гладните си другарки вече  частично смляната храна. С течение на времето, някои от прилепите изглежда създават „приятелства“ като се редуват да се грижат едни за други и да споделят храната си.

В края на експеримента изследователите  екипират прилепите с мънички предаватели и ги освобождават, за да се присъединят към съществуваща колония, обитаваща изсъхнало кухо дърво. Междувременно 27 диви прилепи от тази колония също са снабдени с предаватели, с помощта на които да могат да се наблюдават социалните им взаимодействия в продължение на 8 дни.

Авторите на изследването разкриват пред Current Biology, че много от вече създалите „приятелства” прилепи демонстрират лоялност към своите другарки от пленничеството и предпочитат да се движат заедно с тях вместо сред стотиците други диви прилепи.

Все пак не всички приятелства оцеляват. Някои се разпадат, особено приятелства между прилепи, които първоначално са били диви, и такива, родени в лабораторията. Освен това се оказва, че повечето от родените в плен прилепи избират да се заселят извън дървото, а някои носели следи от ухапвания и белези от битки с други прилепи, което предполага, че те не са били приети в колонията на дивите прилепи. Само след 6 дни всички родени в плен прилепи напуснали кухото дърво и се отправили към други местообитания.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: Sciencemag.org

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.