Бурята продължила само няколко минути, но причинила огромни щети в град Утрехт, Холандия. Днес вече може би има обяснение.
Продължило едва 15 минути. Интензивна и силна, но кратка, бурята преминала през Северозападна Европа една лятна нощ преди почти 350 години. Оставила социален и архитектурен отпечатък върху град Утрехт, който се усеща и до днес.
Ново изследване предлага най-доброто обяснение досега за точната форма, която възприела бурята.
Краят на 17. век бил предизвикателно време за Холандия. Холандците се оказали във война срещу няколко чужди сили, включително Франция и Англия.
Годината 1672 конкретно е с позорна слава в холандската история. Позната е като „Катастрофалната година“, защото отбелязва нахлуването в Холандската република от Англия, Франция и регионите, които сега са Германия.
„Французите взели всичките пари. Утрехт останал напълно разорен“, казва Gerard van der Schrier от Холандския кралски институт по метеорология в Де Билт.
Градът бил оставен напълно неподготвен за голяма природна катастрофа. Което е жалко, като се има предвид, че две години по-късно се случила точно такава.
Сряда, 1 август 1674, бил обичайно топъл и влажен летен ден в Северозападна Европа. Към края на деня се излял проливен дъжд с гръмотевици – отново, това не е нетипично за влажен летен ден.
Но бурята ескалирала все повече и повече. Към 6 вечерта опустошителната буря започнала да се разпростира на север през региона, оставяйки след себе си голямо опустошение.
Съществуват спомените на десетки очевидци на сцената.
Според вестника „в Брюксел падаше градушка, голяма колкото мраморни парчета, много дървета бяха изкоренени от земята, но и фасадата на много къщи падна… В Страсбург падаше градушка, голяма колкото бебешка главичка“.
Холандски търговец на име Gerrit Jansz Kooch написал поема след това, описвайки как лодките в Амстердам били отнесени от водата и прехвърляни през няколко полета, преди да се разбият. Kooch разказва също и историята на един фермер, който не можел да разпознае собствените си полета, след като преминала бурята. Дърветата, които ограждали земята, били изчезнали, както и църковните кули от близките села.
Утрехт изглежда е понесъл най-голямата тежест. Дори и до ден днешен ефектите от бурята са видими.
„Катедралата „Св. Мартин“ е най-видният знак за бурята“, казва van der Schrier. Централната част от сградата била разрушена от нея. „Сега има голяма дупка между кулата и мястото, на което пее хорът.“
Много други църкви в Утрехт също били повредени. „Някои от тях нямат кули, което е странно. Една църква по своето естество имала две кули. Това все още е така, но върховете били отнесени от бурята, така че двете кули вече не си приличат.“
Но според свидетелите още две неща стават много явни.
Едното е, че щетите били силно локализирани. Сградите на една улица може да са били приравнени със земята, докато тези на съседната били пощадени от всякакви значителни щети.
Друг интересен факт е, че бурята била много кратка.
„Има няколко разказа на фермери, които се скрили, когато видели приближаващата буря, която била много тъмна“, казва van der Schrier. „Те обясняват, че всичко продължило само 15 минути. След това, когато се показали, небето било напълно ясно отново.“
През 1980 година метеоролози заключили, че бедствието в Утрехт трябва да е било резултат от торнадо, което може да си пробие път през дадена територия бързо и да остави локализирани разрушения след себе си.
Но van der Schrier и колегата му Rob Groenland мислят, че сега има по-добро обяснение за бурята от 1674 година. Те разказват подробно за своето проучване в списанието Natural Hazards and Earth System Sciences.
Проблемът е в това, че торнадото е прекалено локализирано и твърде ограничено, за да може да бъде отговорно за всичките щети в Утрехт. Може да бъде отговорно за разрухата в една част от града, но не може да обясни защо имало няколко горещи точки на силна активност през широкия регион на Северозападна Европа.
Но определена форма на буря, наречена „bow echo“, може.
Тези бури са сравнително нови за метеоролозите. Изразът бил използван за пръв път преди около 40 години и когато метеорологичният радар станал разпространен навсякъде, бурите „bow echo“ станали по-лесни за определяне и изучаване.
Те са широки, дъговидни метеорологични фронтове – с формата на лък, всъщност – които могат да бъдат десетки хиляди километри дълги.
Преминават през дадена местност за няколко часа най-много и се свързват със силни и локализирани пориви на вятъра, наречени „straight-line winds“.
Тези ветрове са свързани с движенията на въздуха – ветрове, които се движат вертикално към повърхността на Земята с голяма скорост. В случая с „bow echo“, ветровете духали паралелно на земната повърхност в посока на фронталната система, след като достигнат земята.
„Успяхме да реконструираме формата на фронта, като използвахме исторически наблюдения“, казва van der Schrier.
Например разказите на свидетели подсказват, че централната част от фронта преминала над Утрехт малко преди фланговете, което пасва на представата, че фронтът бил леко извит във формата на дъгообразен лък.
В рамките на правите ветрове, малки различия в силата на вятъра могат да породят малки вихрушки. В съответствие с това, има доказателства за такива вихрушки в Утрехт.
Картини на разрушението показват, че главният кораб на Домската катедрала и някои кули на църкви са се срутили в северна посока – пътят, по който минавал фронтът – но други паднали на запад, перпендикулярно на посоката на фронта. Те биха могли да бъдат срутени само от вихрушки, които водят до силни западни пориви.
„Досега всичко, което имаме от свидетелски разкази пасва на хипотезата, че това е „bow echo“, казва van der Schrier.
Този тип работа може да е ценен за властите в Холандия, казва van der Schrier. Те искат да се уверят, че сградите и други структури са достатъчно здрави, за да устоят на редки, но тежки бури.
„Нямаме достатъчно измервания на тези екстремни събития – имаме само около 100 години измервания – но в случая, тази буря се оказва едно от редките събития и е добре докумнтирана.“
Разбирането на начина, по който се е развила бурята от 1674 година и внимателното документиране на резултатите от щетите, може да бъде полезно за проектирането и изграждането на сгради, които да са достатъчно здрави, че да издържат на подобни бури.
Но освен това има и степен, до която този вид научни разследвания са интересни от чисто любопитство. Бурята е важна, дори и понякога да е пренебрегвана, глава от историята на Утрехт.
Поради факта, че бурята дошла само две години след „Катастрофалната година“ имало малко средства, с които да се платят операциите по почистването. Домската катедрала останала в развалини в продължение на десетилетия. „Руините се превърнали в място, на което хомосексуалистите можели да се срещат“, казва van der Schrier.
Повече от 50 години по-късно холандците започнали да преследват такива хомосексуални дейности. Съдебните процеси започнали в Утрехт по нареждане на Josua Wils – мъжът, който отговарял за сакралността на Катедралата.
„Тогава хомосексуалното поведение било описвано като идващо от град Утрехт“, според van der Schrier. Холандската дума „Utrechtenaar„ станала синоним на хомосексуалността. „Това все още важи и днес и се свързва с тази буря. Въпреки че не много хора го осъзнават.“
Превод: Никол Николова
Източник: BBC
