Превъзмогването на фалшивите идоли в миналото и днес

В началото на XVII век английският философ и държавник Франсис Бейкън представя смела и многофазна програма за натрупване на знания за естествения свят. Критичната точка от този план е неговият труд “Novum Organum”, който наскоро отбеляза своята 400-годишнина.
В тази работа Бейкън се опита да премахне вековното господство на аристотеловите похвати за изследване, като насърчава читателите вместо това да прилагат индуктивни разсъждения за внимателно наблюдение на природния свят. 

“Книга първа“ на Novum Organum разглежда въпроса защо досега е постигнат толкова малък напредък в разбирането на природата.

Тук Бейкън предупреждава за “идоли и лъжливи представи“, които пречат на търсенето на познанието. Той практически създава първия и навярно най-изчерпателен каталог на човешките слабости, които могат да застрашат акуратността на науката. 

Бейкън окачествява тези недостатъци като “Идолите“ на “Племето“, “Пещерата“, “Пазара“ и “Театъра“. 

 


РЕКЛАМА:

***

“Идолите на племето“ са склонностите на ума да се хвърля прибързано към неправилни заключения. Като например, склонността ни “да предполагаме съществуването на повече ред и закономерност в света“, отколкото тях ги има в действителност.

За борба против този упорит идол на племето, Бейкън съветва учените да си съставят таблица с наблюденията, които са наглед убедителни, но все още непроверени. Като например факта, че макар и топлината да придружава слънчевите лъчи, тя не придружава лъчите на Луната, така че второто не следва задължително от първото.

 

“Идолите на пещерата“ се отнася до това как хората, обитаващи различни “пещери“ или групи, се различават в своите научни убеждения и практики едни от други. Тук Бейкън описва как учените могат да се привържат към идеите и практиките на дадена “пещера”, тъй като с времето са вложили много от себе си в нея и постепенно тя е станала най-обитаема за тях.

 

“Идолите на пазара“ се отнася до интелектуалните рискове, свързани с използването на езика при ръководене на науката. Бейкън разглежда тази категория идоли като „най-проблематичната от всички“, може би защото човек не може да избегне използването на езика и защото негативните ефекти от това необходимо използване могат да бъдат доста коварни.
В тази категория е включена тенденцията за приписване на имена на неща, които не съществуват, което подтиква човек да вярва, че съществуват. Това се случва винаги, когато изследователите използват един етикет, например “Рак на гърдата“, за да се позовават на колекция от явления, докато “рак на гърдата“ всъщност се отнася до много различни патофизиологични състояния.

 

“Идолите на театъра“ или “Идолите на системата“ се отнася до склонността на хората да се вкопчват в догматични системи от убеждения, които изобразяват наглед добре подредена и/или забавно поднесена, но в крайна сметка неточна картина на природата.
Бейкън, съвременник на Галилей и Шекспир, пише Novum Organum по времето, когато мнозина все още вярват, че истините за света са предадени от монарси в министри. Той говори за разрастващите се емпирични науки, като насърчава читателите да използват индуктивния метод, за да изхвърлят оковите на авторитета. Но ако искаме да реализираме визията му за научна практика, която освобождава хората от оковите както на авторитета, така и на собствения им ум, може би е добра идея да актуализираме идолите, за да отразяват съвременните предизвикателства, застрашаващи научното начинание днес.

 

Идолите на племето например трябва да се разширят, за да включат социално психологическите тенденции на груповата динамика.
Идолите от Пещерата, които първоначално са насочени към конфликтните интереси на учените, сега трябва да подчертаят повсеместността и разнообразието от финансови и нефинансови конфликти на интереси, присъстващи у масовите институционални и бюрократични системи, възникнали около научната дейност.
Към идолите на пазара междувременно можем да добавим, че натискът в рамките на академичната наука за публикуване и спечелване на безвъзмездни средства засилва използването на модерни, но недефинирани условия.
И накрая, “Идолите на театъра“ могат да бъдат актуализирани, така че да включват безкритичното придържане към системи от ритуализирани правила, предназначени да автоматизират индуктивните дейности на учените.

 

Една година след публикуването на Novum Organum, Бейкън, който тогава се оказва сериозно затънал в дългове, бива обвинен в корупция, затворен за кратко в Лондонската кула и изключен от парламента доживотно.
Минават няколко десетилетия, преди работата му да започне да получава широки похвали и през 1660 г. да вдъхнови създаването на Кралското общество. Един съвременен читател може по подобен начин да се вдъхнови от тънкостите на мисълта в Novum Organum, ангажираността да разбира природата такава, каквато е, и вълнението от потенциала науката да бъде освобождаваща сила за човечеството.

 

Източник: Science Magazine

Превод: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: