Преподаването на емпатия на учениците значително подобрява техните творчески способности

Преподаването на деца по начин, който ги насърчава да проявяват емпатия към другите, измеримо подобрява тяхната креативност и потенциално може да донесе още ползи от обучението, показват нови изследвания.

 

Преподаването на деца по начин, насърчаващ ги да проявяват емпатия към другите, довежда до измеримо подобряване на тяхната креативност и потенциално може да донесе допълнителни ползи от процеса на обучение, твърдят нови изследвания. 

Данните са резултат от едногодишно проучване, проведено от Университета в Кеймбридж, съвместно с Design and Technology (D&T). Проучването е проведено в две различни училища в Лондон, като броя на участващите в проучването е 9, а възрастовата граница е в диапазон от 13г. до 14 г. В едното училище учениците прекарали времето според предназначената училищна програма, докато другата група се водила по уроците, използващи метода на D&T. Те включвали набор от инструменти за мислене в посока на инженерния дизайн, които имат за цел да насърчат способността на учениците да мислят креативно, както и да проявят емпатия, докато търсят решение на реални проблеми. 

И двете групи били оценени за креативност, както в началото, така и в края на учебната година, като за оценяване е използван Тестът на Торенс за креативно мислене (Torrance Test of Creative Thinking): утвърден психометричен тест.
Резултатите показват значителен прогрес сред учениците в интервенционното училище, които използвали мисловните инструменти. В началото на годината оценките по креативност на учениците в контролното училище, следващи стандартната учебна програма, били с 11% по-високи от тези на децата в интервенционното училище. В края, обаче, учениците от интервенционната група показали 78% по-високи резултати за креативност, в сравнение с контролната група. 


РЕКЛАМА:

***

Изследователите проучили и специфични категории в рамките на Теста на Торенс, които са показателни за емоционална и когнитивна емпатия, като „емоционална експресивност“ и „непредубеденост“. Учениците от групата по интервенционното обучение отново получили по-високи резултати в тези две категории, което довежда до твърдението, че значителното подобрение в емпатията е основен двигател на резултатите по креативност.

Авторите на изследването предполагат, че насърчаване развитието на емпатия не само подобрява креативността, но и би могло да задълбочи общата ангажираност на учениците към ученето. По-специално, открити са доказателства, че момчетата и момичетата в интервенционното училище са реагирали на курса по D&T по начин, който не съответства на традиционните стереотипи за пола.  Момчетата показвали значително подобрение в изразяването на емоции, отбелязвайки 64% по-високи резултати в края на годината, в сравнение с началото на годината. Момичетата, от друга страна, се подобрили по посока на когнитивната емпатия, показвайки 62% по-развит мироглед. 

 

Снимка: Unsplash

Изследването е част от дългосрочно сътрудничество между Факултета по образование и Катедрата по инженерство в Университета в Кеймбридж, наречено „Проектиране на нашето утре“ (DOT), ръководено от Бил Никъл и Иън Хоскинг. То предизвиква учениците да решават реални проблеми, като мислят за вижданията и чувствата на другите.

Конкретното предизвикателство, използвано в проучването, задава на учениците от интервенционното училище да проектират „пакет“ за лечение на астма за деца на възраст под 6 г. На учениците били раздадени различни творчески „инструменти“, пораждащи емпатия: например, споделени са им данни за броя на смъртните случаи от детска астма в Обединеното кралство и видеоклип, показващ малко дете в пристъп на астма. Те проучили ситуацията и тествали своите идеи, чрез ролеви игри от гледна точка на различни заангажирани, например пациенти, членове на семейството и медицински персонал.

Никол, старши преподавател по образование в областта на дизайна и технологиите, който подготвя учители, обучаващи се в университетския курс D&T PGCE, каза: „Преподаването на емпатия е проблематично, въпреки че е част от Националната учебна програма за D&T в продължение на повече от две десетилетия. Това предполага, че звеното е липсващо в творческия процес и е жизненоважно, ако целим образованието да насърчи създателите и инженерите на утрешния ден. “ 

Д-р Хелън Деметриу, преподавател по психология и образование в Педагогическия факултет, със специален интерес към емпатията, както и другият изследовател, участващ в изследването казват: „Явно събудихме нещо в тези ученици, като ги насърчавахме да се замислят за мислите и чувствата на другите. Изследването показва не само, че е възможно да се преподава емпатия, но че по този начин ние подпомагаме развитието на детското творчество и тяхното по-широкоспектърно учение. “ 

Очертаните в проучването полови различия показват, че това е позволило на учениците да преодолеят някои от бариерите в обучението, които поеманите роли често създават. Например, момчетата често се чувстват обезсърчени да изразяват емоции в училище, но това било една от основните области, в която те постигнали значителни подобрения по отношение на креативността си, сочат тестовете. 

В допълнение към тестовете за Торенс, изследователите провели задълбочени интервюта с ученици, както в интервенционното училище, така и в трето училище (предназначено само за момичета), които също се включили в предизвикателството за астма. Тази обратна връзка отново предполага, че учениците са дълбоко съпричастни с предизвикателствата, пред които са изправени малките, страдащи от астма, както и че това е повлияло на креативните им решения в класната стая. 

Например, много от тях използваха фрази като „в обувките на другия“ или „поглед над нещата от друга гледна точка“, когато обсъждали пациентите или семействата им. Едно момче споделило на изследователите: „Мисля, че до края на проекта бих могъл да разбера хората с астма… ако бях дете, което използва инхалатор, аз също бих се страхувал.“
Друг участник споделил: „Нека кажем, че имаш сестра или брат в същото състояние, аз бих искал да мога да направя нещо, с което да им помогна.“
Авторите предполагат, че тези открития показват необходимостта да се възпитават „емоционално интелигенти ученици“, не само в  D&T часовете, но и по други предмети, особено в контекста на публикуваните, по-всеобхватни научни доказателства, показващи че чувството на емпатия намалява през годините, докато растем. 

„Това е нещо, върху което трябва да се замислим, тъй като учебните програми продължават да се базират основно на изпити“, споделя Деметриу. „Добрите оценки са важни, но за да процъфтява обществото са необходими творчески, комуникативни хора с емпатия, които също са важни.“

Никол добавя: „Когато преподавах Дизайн и Технологии, не виждах децата като потенциални инженери, които един ден ще допринесат за икономиката; те бяха хора, които се нуждаеха да бъдат готови да навлязат в живота на 18 г. Да учиш деца на емпатия е да градиш общество, в което се оценяват вижданията на другите. Със сигурност това е нещо, което искаме да прави образованието.“ 

 

Изследването е публикувано в списанието „Подобряване на училищата“ (Journal: Improving Schools). 

Източник: sciencedaily.com
Превод: Анжелика Иванова


Европейска нощ на учените 2022 г.: