Направи дарение на училище!

Автор: Емил Александров, доктор по история – В. Търново

Negotiations between Bulgaria and the Great Britain for removing the capitulation regime

Author: Emil Aleksandrov, Doctor of History – V. Tarnovo

Разбери повече за БГ Наука:

***

Резюме: В настоящото изследване си поставяме за цел да покажем българо-английските преговори по въпроса за отмяна на режима на капитулациите. Последните вече са несъвместими след признаването на независимостта на Царство България. От всички Велики сили обаче все още Великобритания иска да запази своите привилегии и права, които си е извоювала във времето. В периода от 1909 г. до 1912 г. правителствата на А. Малинов и на Ив. Е. Гешов се опитват да променят английското мислене и да защитят българските национални интереси.

Abstract: In this study, we aim to show the Bulgarian-English negotiations on the abolition of the capitulation regime. The latter are incompatible after the recognition of the independence of the Kingdom of Bulgaria. Of all the Great Powers, however, Britain still wants to preserve its privileges and rights that it has gained over time. In the period from 1909 to 1912 the governments of A. Malinoff and Iv. E. Gueshoff attempt to change English thinking and protect Bulgarian national interests.

Keywords: Bulgarian Kingdom, Great Britain, capitulation regime, A. Malinoff, Foreign office, sir Edward Grey, Iv. E. Gueshoff

Успешното приключване на делото на независимостта е своеобразен атестат за зрелост на българските управляващи. В заплетения възел на европейските взаимоотношения, те се ориентират правилно и действат с оглед на перспективните, стратегически цели на държавата.1 Новият статут на България не само не намалява, а напротив увеличава политическите и икономическите задължения, на които ежедневно е необходимо да се обръща внимание, за да намерят своето разрешение. Няколко дни след признаване на независимостта, правителството на Демократическата партия, трябва да разрешава един твърде наболял вековен въпрос. Става дума за режима на капитулациите, но какво всъщност представлява и толкова ли се оказва вреден за българската страна, че да се иска неговото отпадане?

Накратко, ако трябва да припомним главната тежест, според Берлинския договор е прехвърлянето на особения режим на капитулациите върху България. На практика това означава, че всички улеснения за чужденци и чужди инвестиции, юридически режим, заемна политика и митнически и тарифни условия, потвърдени от Турция през XIX век, са задължителни и за българската държавна територия. България няма също така право на самостоятелни легации, чуждите представители имат статут на дипломатически агенти, както и нейните. Тя не може да сключва договори, конвенции, заеми без посредничеството на Високата порта. Не е позволено и екстернирането на чужденец, но Стамболов прави това през 1891 г., с журналиста на френската агенция „Хавас” и английския вестник „Таймс” Гастон Шадурн.2 Страната не се третира като равноправна и не й е позволено да сключва „самостоятелни търговски договори”, да реализира „самостоятелна стопанска политика”. Трябва да не се забравя, че скромно разчупване на леда, прави правителството именно на Стефан Стамболов. През 1887 г. той застава зад един законопроект “Законопроект за сключване на търговски договори на Княжеството с всички държави, които би пожелали това”. Той е приет от Народното събрание и е утвърден с Указ 9 от 17 декември 1887 г. Формулировката “с всички държави, които би пожелали това” по всяка вероятност не е издържана юридически и дипломатически, затова отзвукът е категорични протести от Османската империя и западноевропейските държави. Въпреки всичко, първите официални резултати са направени в 1890 г., когато се подписва търговски договор с Австро-Унгария.3 Цялата дейност на българската държава е насочена към обезсилване или ограничаване на капитулационния режим. На втората мирна конференция в Хага през 1907 г. България взема участие и е третирана като суверенна държава. Това отразява в значителна степен фактическото и международно състояние. Капитулационният режим облагодетелства и държави като Холандия, Испания, Гърция и това допълнително накърнява националното чувство на българите в емоционален план.4 Най-тежкото на капитулациите е, че България не може свободно да определя данъци, мита без разлика за всички, които живеят в страната. За всяко увеличение, трябва да се иска от Силите надлежното одобрение, което често и не се дава.5 Това тежко наследство от османското владичество е резултат от недоверието на Великите сили към институциите на България, макар последната вече да се е оформила като модерна и правова държава.6

Изобщо, може да се каже, че колкото и остри да са противоречията между шестте Велики сили (през разглеждания период вече оформени, като Антантата и Тройния съюз), се наблюдава едно тяхно единомислие за точното изпълнение на отдавна сключените неравноправни договори. Това е така, защото от столетия те се радват на неприкосновеност и при извършено престъпление, представителите им не могат да бъдат задържани от местните власти, без предварително уведомление на съответното консулство. Те подлежат на съдебна отговорност, но прехвърлени в своите държави.7

През своя мандат софийският кабинет на А. Малинов работи неуморно, като продължително време прави опити за успешното премахване на отвратителните капитулации, този интернационален сервитут, унизяващ България. Като има пред себе си споменатия по-горе исторически наследствен опит, външният министър ген. С. Паприков на 24 април (7 май) 1909 г. със специална нота под №2677 до пълномощните министри на Великите сили в София, пледира тезата на България. Счита се, че капитулационният режим е премахнат ipso facto и в отношенията с чужденците се прилагат българските закони. Това предизвиква тревога в Англия и Франция.8 Министърът изисква премахване на капитулационния режим по конкретно чл.8 и чл.20 9 от Берлинския договор “като несъвместим с новия политически строй в страната”.10 Ето и по-голямата част от този интригуващ исторически документ: „Господин Министре, през време на създаването на българската държава Великите сили, подписали Берлинския договор са мислили, че са длъжни да разпространят върху новото княжество имунитетите и привилегиите на чуждите поданици, също тъй и правата на консулска юрисдикция, такива каквито са били установени от режима на капитулациите в турската империя. Поддържането по отношение на България на този изключителен режим се обяснява в тази епоха не само с несъвършенството на политическа и съдебна организация на Княжеството, което току-що бе създадено, но още от уважение към Турция, дето това фаворизирано отнасяне спрямо чуждите поданици, продължаваше да съществува всякога. При все това, в продължение на 30 години на един автономен живот и разни политически етапи, които прекарала България, благодарение на една прогресивна и непрекъсната трансформация, е сполучила да си създаде политическа организация и законодателство, които съставляват гаранция за справедливото развитие на правосъдието, както за своите собствени поданици, тъй също за чуждите поданици. Така, прочее първите причини, които са направили да се въведе капитулационният режим в България, са изчезнали и би било мъчно да се призове какъвто и да било мотив, за да се оправдае за в бъдеще запазването на последните признаци на един режим вече неформално отменен. Търговските договори и различните конвенции, които е сключила България и великите държави и които са донесли значителни изменения в режима на капитулациите, доказват това. Освен това, симпатиите, които великите държави са засвидетелствували към България, през време извършването на Търновския акт и услужливостта, която те проявиха, за да се признае нейната независимост, идат да покажат несъвместимостта на продължаването на един подобен режим с духа на международното право и модерната концепция за суверенитета… Като се ползвам от гореизложените съображения и като се надявам, че Ваше превъзходителство ще благоволи да признае в това отношение основателността им, имам честта да Ви моля, Господине министре, да благоволите да предложите Вашата добра услуга при Вашето Високо правителство, щото то да благоволи да се съгласи, щото системата на капитулациите, каквато съществува в България, да бъде окончателно унищожена…” 11

След този ход българското правителство се заема сериозно и в продължение на 2 месеца в министерството се изработват три проекта, а именно: проект за конвенция за екстрадиция, проект за консулска конвенция и един проект на конвенция за взаимна съдебна помощ (convention d’assistance judiciaire). На 17 юни 1909 г. българския външен министър изпраща допълнително окръжно до българската легация в Лондон, за да даде пояснителни инструкции на Панчо Хаджи-Мишев, за поведението му във Форин офис при бъдещите преговори за премахване режима на капитулациите.12

В изпълнение на предписанията на София от 17 юни 1909 г. под №4126, пълномощният министър във Великобритания информира ген. Паприков, че е направил необходимото. На 24 юни 1909 г. с нота под №447, представя на сър Едуард Грей трите български проектоконвенции, които имат за цел да премахнат капитулациите в България. В личната среща в английското външно министерство Хаджи-Мишев, изказва желанието на България преговорите да се извършат в София, тъй като почти едновременно трябва да се водят и с другите Велики сили. Грей в отговор заявява, че ще отговори на въпроса, но преди това трябвало да вземе мнението на Министерството на търговията и Министерството на вътрешните работи. Първото що се отнася до търговския договор, а последното за договора по екстрадициите. Сър Едуард добавя, че по принцип те нямат нищо против отменянето на капитулациите в България, но въпросът сега се изучавал. Той си взема бележка от желанието на българското правителство да се водят в София преговорите по сключването на трите договора и се надява, че ще може да удовлетвори това.13 Естествено е столицата да е център на диалога, защото България е най-заинтересувана в случая.

След това първоначално “опипване на почвата” българският пълномощен министър в Лондон, продължава настойчиво да търси по-подробното изясняване на английската позиция. Интересно е събеседването му със сър Чарлз Хардинг (заместник външен министър) около 10 юли (23) 1909 г. В него дипломатът не скрива неприятното впечатление в София, което е вследствие на нота от британския пълномощен министър в България Максфелд де Карденал Финдли. Българското правителство ни най-малко и то от страна на Британия, не предполага, че ще започнат мъчнотии с удължаване преговорите по отменянето на капитулационния режим. Хардинг прекъсва госта си и заявява категорично, че те не са имали намерение да протакат. Опитният Хаджи-Мишев умело го контрира, че това е непонятно, тъй като английското правителство поставя отмяната на сегашния режим в зависимост от предварително сключване на търговски договор. Между другото, Великобритания и България имат наличие на такъв договор, който даже е в сила за още 2 години т.е. до 1911 г. Видял, че диалогът навлиза в по-големи специфики на материята, сър Хардинг се извинява с незнание и препраща любезно Хаджи-Мишев към помощника си сър Луис Малет. Последният приема веднага в своя кабинет българския дипломат и се впуска в дълги обяснения. Според него Англия досега не е сключвала никога с друга държава специална консулска конвенция. Малет съжалява, че г-н Финдли не е дал подробни обяснения, а е оставил София под впечатлението, че въпросът ще се забави. Напротив, английското правителство е много симпатично разположено спрямо българското желание да се премахнат капитулациите час по-скоро. За да се уреди обаче въпросът и капитулациите да се премахнат веднага, окончателното мнение (решение) на кабинета на Хърбърт Аскуит поставя условието да се сключи нов търговски договор. Хаджи-Мишев благодари за уточняващите сведения, но заключава, че приемането на английското предложение ще означава, че освен с Англия, трябва да се заловим със сключването на нови договори и с другите държави. Това няма да се окаже изгодно и ще е в ущърб на българските интереси. Малко по-късно лондонският министър се среща случайно и говори със сър Дж. Бюкянън. Последният пристига в Лондон от Хага, за да получи от английския крал ордена “Св. Михаил и Св. Георги”. В импровизираната беседа по коридорите на английските институции Бюкянън, като добър приятел и познавач на нещата на Балканите и в Близкия Изток дава следния съвет. Според него обезателно трябва да се продължи сега действащият между Англия и България търговски договор, който бил много добър за английските интереси.14 Ген. Паприков е уведомен своевременно за това развитие на ситуацията. Изминава почти месец, но все пак на 26 август 1909 г. сър Малет, проявява интерес за това как вървят работите в България. В отсъствието на Хаджи-Мишев във Форин офис се явява П. Бъчваров – шарже д’афер и секретар на българската легация. Той приятелски обяснява на Малет, че независима България се радва на спокойствие и се предава на култура, индустрия и търговия. Страната се подготвя скоро да отпразнува една година от обявяването на независимостта си. Съответно Малет се връща на открития болен въпрос, като резюмира, че преговорите за капитулациите и сключването на разни конвенции и договори са вече представени на вниманието на министерствата, прогресират бързо и добре. Той се надява и скоро време да се стигне до положителен и добър краен резултат.15 На всички обаче в София става ясно, че въпреки тези оптимистични прогнози, политическите отношения по дискусионния въпрос не вървят съвсем гладко.

Българското правителство за определен период от време трябва да отделя внимание и на други въпроси от вътрешно и външно естество. Такива са: тежкото положение на сънародниците ни в Македония и Одринска Тракия, останали в рамките на европейската част на Османската империя; затруднения на Българската Народна Банка, фиска и необходимостта от нов държавен заем, по който се водят преговори в края на 1909 и началото на 1910 г.; отношенията със Сърбия и Гърция и първи опити за преговори за разбирателство и създаване на общ балкански фронт; – обществен натиск за съдене министрите от кабинетите на експремиерите ген. Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев; искания за свикване на Велико Народно събрание за приемане на някои изменения на Конституцията, наложени от Търновския акт и живота; т. нар. Русенска случка.16 Затова за известен период, а и поради липса на напредък, въпросът по преговорите с правителството на Великобритания за отмяна режима на капитулациите се замразява.

През есента на 1909 г. отново се забелязва известна динамика по случая с капитулациите. Хаджи-Мишев все още продължава да се “бори” с английските чиновници и бюрократи във Форин офис. Те го препращат, като в един тенис мач на кортовете на Уимбълдън, по коридорите на своите ведомства, към различни началници на отдели, подотдели и т.н. Тук може да се направи една интересна асоциация. През дългите години на контакти на Британската империя с Ориента и Османската империя, до известна степен служителите във външното министерство овладяват методите, похватите на региона, с който са в досег. Това са: манкиране, вежливост, уклончивост, умишлено и целенасочено провлачване, даване на обещания, които после не се спазват и др. След редица трудности, пълномощният министър се среща на 30 октомври 1909 г. с конкретния човек, който му е нужен. Това е директорът на Търговския отдел на Форин офис г-н Лоу (Low), който е осведомен, че по заповед на българския кабинет, събеседникът му е изпратил в английското външно министерство три проектоконвенции: консулска, за съдебна помощ и за екстрадициите. В отговор на поднесеното съобщение, Лоу обяснява, че досега те са получили от г-н Карденал Финдли само един контрапроект за екстрадициите. За съдебната помощ не става въобще дума, а консулската конвенция се слага в свръзка със сключване на нов търговски договор между Великобритания и България. Хаджи-Мишев полага усилия да изкопчи от дребния чиновник отговор защо се бави благоприятното разрешение на въпроса за отменяне на капитулациите. Лоу обяснява, че се занимава изключително с търговски договори и понеже българският проект за консулска конвенция бил свързан с търговския договор с Англия, се занимавал и с този въпрос. Що се отнася до другите две конвенции, той не би могъл да осветли положението. Чиновникът от Форин офис стеснява естеството на материята, върху която протича разговорът, позовавайки се на своята некомпетентност. Българският министър предлага консулската конвенция да се вмести в една прибавка (annexe), към сега действащия търговски договор между двете страни. За ускорение на работата, тя може да се изготви от английска страна. Отговорът на Лоу е, че това е лесно да се направи и те нямат нищо против този modus procedenti. Преди това да стане, българската страна трябва да приеме английското условие по отношение осигуряването на търговията им. Лоу предвижда това да стане като им предоставим клауза за най-облагоприятствана страна и то за един дълъг период. Английският министър в София Финдли е натоварен да представи на управляващите това условие, но още няма отговор, заключава Лоу. Министерският съвет не е разбрал тази неясна формулировка на предявеното английско условие и че той си е опитвал да си го изясни, казва Хаджи-Мишев. От по-предни разговори пълномощният министър е останал с впечатление, че Великобритания се стреми да продължи досегашните си облаги, като увеличи срока на търговския договор за още пет години, след изтичане срока на настоящия договор. Но това е неудобно за България. Лоу отвръща приятелски, че английската страна няма да настоява непременно да сключи нов търговски договор. Това неудобство в отношенията, според служителя на Форин офис може да се предотврати, ако България предостави една писмена декларация. Тя трябва да се изразява в задължението да осигурим “la clause de la nation la plus favorise” (статут на най-облагодетелствана страна) за в бъдеще. Лоу определя този статут да бъде, ако не за вечни времена, то поне за един период от най-малко 50 години. За Хаджи-Мишев последните фрази на събеседника му са абсолютно неприемливи, защото едно стеснение на суверенитета на Царството ще бъде заменено с друго още по-голямо стеснение.

Предложението на английския чиновник (представляващ Великобритания) иска да отнеме на България автономията на митническите тарифи, която се счита вече за извоювана след сключване на първите търговски договори. Българският дипломат е признателен, че му се дава възможност да се осведоми, а оттам и да информира по-добре българското правителство за английската гледна точка по този плаващ въпрос. Още веднъж Лоу подчертава, че с това английско условие Британската империя не иска да ограничи суверенитета ни, но Хаджи-Мишев е непреклонен. Така определено ще ни вържат ръцете за период от 50 години. Лоу не се впечатлява много, и дори прибавя нагло, че по силата на капитулациите те имат гарантирана клауза за вечни времена. Така че, ако след изтичане срока на досега действащия търговски договор между Англия и България не се съгласим да го подновим или сключим нов, те имат de jure, правото да изискват тази клауза за тяхната търговия. В тази продължителна беседа, лондонският представител за пореден път се мъчи да парира и оспорва, като се позовава, че отдавна София се е отърсила по отношение на митническата автономия от всички стеснителни правата й задължения. Въпросът, който вълнува дипломата е, ако правителството на Малинов приеме поставеното условие, ще бъде ли решен без забавяне капитулационният въпрос. И дали ще има и други условия за предявяване. Лоу е на ниво и продължава “издевателството” над събеседника си, че с това няма може би да се изчерпят всички условия за премахване на капитулациите. Спрямо конвенцията за взаимна съдебна помощ Лоу дава надежда. От известно време насам английската Върховна Съдебна Палата (English High Court) е възприела принципа за даване ход на изпратените по дипломатически ред съдебни поръчки, но само за граждански и търговски процеси (т.е. без да се чака сключване на специален договор, може да се изпращат до английската страна съдебни поръчки за изпълнение). Общо взето проличава циничният егоизъм и интерес на Англия, която има резерви и постепенно си разкрива картите. Те не искат да губят прибързано това, което им е гарантирано и са постигнали във времето. В своя рапорт до правителството в България Хаджи-Мишев съветва да се узнае в Белград от нашите съседи дали при отменяне там на режима на капитулациите в 1881-1882 г. сърбите е трябвало да приемат подобни условия. Като последица от лошо стеклия се разговор, дипломатът допуска дори възможността от започване на митническа война с Великобритания.17

Упоритата съпротива на Великобритания не отчайва българската страна да върви по пътя, който е набелязала. През това време външното министерство прави успешен пробив по въпроса за отменяне режима на капитулациите с другите държави. Първата страна, която без всякакви резерви се съгласява да се откаже от капитулациите, е Австро-Унгария, а след нея е Италия.18 С Рим се подписва консулска конвенция, която влиза в сила, без всякакви уговорки на 25 февруари 1910 г., като пълномощният министър в Лондон е информиран за този успех. В резултат на по-горните факти Хаджи-Мишев лансира на ген. Паприков в рапорт от 16 март 1910 г. идеята, че може би е дошъл моментът да се направят постъпки от политически характер пред сър Грей. Целта ще бъде да се постараем да отклоним британските последни неприемливи предложения.

През този период на взаимоотношения с Англия пълномощният министър Хаджи-Мишев, отстъпва мястото си на изпратения от София нов извънреден пратеник. Следващият министър, оглавяващ Българската легация, е Димитър Цоков. Тази ротация на българските представители е обусловена от партийни, вътрешни и външни политически съображения. В периода на смяната Никифоров се грижи за българските дела в Англия, като докладва своевременно на министър-председателя. Така от него се разбира на 3 (16) септември 1910 г., че сър Грей с писмено уведомление информира българската страна, че “назначението на господин Цоков, за български пълномощен министър е твърде приятно на Негово Величество английския крал”.19

След период на изчакване и липса на достатъчно ясни индикации, които да удовлетворят българската страна, министър-председателят А. Малинов втвърдява тона. Преценява се, че само така може да се раздвижи безоблачното състояние, в което се намират английските кръгове и другите Велики сили. Като се доверява на съветите на Хаджи-Мишев за политически натиск, на 13 октомври 1910 г. Малинов изпраща инструкции до българските пълномощни министри при Великите сили. В тях се посочва, че въпросът е назрял и не търпи повече отлагания и че въпреки многократните уверения от всички страни, досега няма конкретни контрапроекти на българските. Политическата резолюция, която дава министър-председателят е, че ако капитулационният режим не се премахне окончателно в Царство България, те трябва да заявят, че е твърде вероятно София да денонсира търговските договори, след изтичане на сроковете им. Управляващият легацията Никифоров, като си взема бележка от по-горе казаното, се активизира и издейства среща с новия заместник външен министър Артър Никълсън. Една от задачите е да го осведоми за последните политически решения на България. Срещата става на 22 октомври 1910 г. и от Великобритания се иска най-накрая да благоволи и да не отказва да даде своето съгласие за вдигане на капитулационния режим. Сър Никълсън отговаря, че ще информира сър Едуард, който в момента отсъства от външното министерство и тогава ще се произнесат. Преди разговора, Никифоров се среща с чиновника от министерството – секретаря Максуел (Maxwell). Повтаря се за кой ли път редовното позоваване на непознаването на материята, но все пак Максуел изказва пожеланието, че ще се запознае и ще информират Българската легация по-късно. Смътното обещание не обезсърчава шарже д’афера и той прави посещение и на частния секретар на Грей – сър Уилям Тирел (1866-1947), с молба да се застъпи пред шефа си по българския въпрос, който вълнува понастоящем. Тирел обещава съдействие.20

През време на управлението на Демократическата партия, Александър Малинов и екипът му не успяват да разрешат въпроса с премахване режима на капитулациите. Те продължават да висят като тежест за развиващата се през второто десетилетие на XX век българска икономика. Разгледани през политическата призма, те стесняват суверенитета, който се оказва не така пълен. Стремежът на правителството да завърши окончателното еманципиране на нацията не отбелязва голям напредък. Това става година по-късно във войните за обединение 1912-1913 г. Българската страна не може, въпреки своето най-голямо желание и усилена работа, да промени позицията на английските управляващи кръгове в своя полза.

След 16 март 1911 г. властта поема новото коалиционно правителство Гешов-Данев. На него предстои да продължи борбата по този важен пункт на външната политика, както и още по-голямото подобряване на отношенията с Великобритания. В своите първи дни и месеци правителството на Иван Ев. Гешов се опитва да представи и разясни своите намерения пред представителите на чуждите държави в София. Основният приоритет е да не се дава никакъв повод да се обвинява България в желанието да наруши мира и статуквото на Балканския полуостров, а това ще зависи от съседа й Османската империя. България иска да установи добросъседски и приятелски отношения с последната. Друг важен въпрос, който си поставя кабинетът е за унищожение режима на капитулациите. Гешов донякъде се хвали и си приписва по-предишни заслуги, че именно той преди 15 години, като финансов министър е поставил основата с подписването на търговски договор с Австро-Унгария. С това Гешов изразява своето желание “да увенчая това свое дело сега, в битността ми на министър на външните работи”. Представителите на Великите сили в България са помолени да му улеснят задачата. Гешов се радва при срещата си, че чува от тях, че само известни техни рекламации пречат за постигането на толкова желаната в София цел. Всички тези факти са предадени на 31 март 1911 г., чрез окръжно до българските пълномощни министри при Великите сили – Русия, Германия, Франция, Италия и Австро-Унгария. Прави впечатление, че в списъка отсъства името на Британия. Явно личи, че за ситуацията там премиерът има данни, а може да се каже, че има известни сантименти, като английски възпитаник.21

За съжаление информацията идваща от Лондон не е никак задоволителна. Управляващият легацията В. Краварев (в отсъствието на титуляра Д. Цоков) с поверителен рапорт, докладва за състоянието към дата 8 април 1911 г. на министър-председателя Гешов.22 Съгласно последното поверително предписание на бившия премиер Малинов от 13 октомври 1910 г. под №1623 Никифоров прави нужните постъпки пред английското правителство (писмено и устно) за отменяне на капитулационния режим. След визита при А. Никълсън, на 22 октомври 1910 г. България трябва да чака отговора, след като се проучи обстойно положението. Като резултат от последната българска дипломатическа постъпка, след няколко месечно забавяне, сър Ед. Грей изпраща нота. В съдържанието й влиза напомняне, че правителството на Негово Величество краля е регистрирало много случаи на недоволство от начина, по който са третирани търговските интереси на Великобритания в България. Британецът рязко съобщава, че докато разните въпроси, по-които английското правителство смята да има законно основание за оплакване, не се уредят в задоволителен за него смисъл, не ще бъде възможно да поддържа идеята за премахване на капитулациите. Тази нота, според Краварев, е придружена от един меморандум, в който накратко са изложени спорните въпроси. Отново на българския дипломат е заявено, че когато последните бъдат решени в задоволителен смисъл, кралското правителство ще погледне благоприятно на искането на България. Това вдигане ще трябва да почива, според сър Едуард, на сключването на търговска и екстрадиционна конвенции, стига и другите Сили участници в капитулациите да дадат съгласието си.23

Втвърдяването на английската дипломация може да е следствие повишаването на тона на Малиновото правителство, което не прави много компромиси и отстъпки в своето управление. Това най-добре се вижда от провала на руско-българските преговори в Санкт Петербург от февруари 1910 г., а и от паралелните преговори с Гърция и Сърбия, за евентуално балканско сближение. Съществената причина обаче според нас трябва да се търси главно в Англия и нейното нежелание да пропусне своите интереси и облаги, които е получила през вековете. Британците никак не са свикнали да отстъпват на малки страни, още повече като България. Във Форин офис са особено чувствителни и следят постоянно за имиджа на империята. Още повече на фона на противоборството между двата силови блока на Антантата и Тройния съюз, всяка отстъпка, пък била тя и най-незначителната, може да се изтълкува като слабост. На българската страна на 4 юни 1911 г. (Цоков до Гешов, рапорт под № 272) са предявени някои обвинения. Димитър Цоков рапортува в допълнение до София, че външният министър Грей с нота от 13 юни (н. ст.) 1911 г. под № 20434, съобщава, че тръжната комисия при Министерството на обществените сгради е взела едно нелегално и несправедливо отношение. Това се отнася до английските търговци Уолтън, Гуди и Грипс (Messrs Walton, Goody and Gripps) по отношение на изработката и доставката на мраморни колони, тронове, бронз на катедралния храм “Св. Александър Невски” в София. Решението според англичаните е в противоречие с параграф 6 от чл. 38 на българския закон за обществените предприятия и, като санкционирано от Министерския съвет, било неотменимо. Забелязват се груби форми на намеса на Форин офис във вътрешните работи на България, в опити да лобира за интересите на английския капитализъм. Дали това действие е предприето от наличието на частен или държавен интерес в името на британската страна, не може да се каже с точност, но това е силен шок за българските управляващи. На Цоков е обърнато внимание от сър Грей, който изказва съжаленията си, гдето българското правителство дава нови доказателства за лошо третиране на търговските интереси на английските поданици. Англия държи на своята позиция, а министърът се опасява от повдигане на въпроса даже в Английския парламент.24 На общия фон на балканските трудности, с които Гешов трябва да се справя – влошаване на българо-турските отношения; натиск от страна на ВМОРО и бежанците над правителството да предприеме мерки за населението извън българските предели; натиск от Силите София да не пуска чети на ВМОРО; натиск от българското общество, опозиция и преса; демографско намаляване на българите в размирната Македония, следствие политиката на Високата Порта; страхът на Фердинанд и династията му от покушение;25 албански въстания 1911-1912 г., се струпват и тези затруднения в българско-английските преговори по въпроса за режима на капитулациите. Министър-председателят се ангажира за разрешение на спорните въпроси посочени от Лондон, но така и не се стига до напредък, тъй като трудно се преобръща вече изградената английска позиция. Следва поредната нота на ръководителя на външната политика под № 22256 от 16 юни 1911 г. за отказа на английското правителство за отменяне на капитулационния режим в България. (Цоков до Гешов от 24 юни 1911 г., рапорт под № 290)26 Приложено пълномощния министър в Англия изпраща и текста на нотата на Грей под № 21256/11 от 16 юни 1911 г. (Краварев, като секретар потвърждава верността на нотата.)27 С това приключва диалогът за 1911 г., като в следващата година България възлага определени нови надежди.

В началото на 1912 г. пробългарските настроения във Великобритания остават значими. Регионалната балканска и европейска обстановка е доста напрегната и войната вече се обсъжда като вариант в столиците на балканските държави. Проектът за създаването на Балкански съюз е в пълен ход. На политическата и дипломатическата сцена излиза Михаил Маджаров (1854-1944), който на 1 февруари 1912 г., като доверено лице на премиера Гешов, е назначен за пълномощен министър във Великобритания. С този ход Гешов цели да увлече в своите балкански проекти и Лондон, тъй като става ясно, че за да се гарантира успех в една бъдеща война, трябва да се обезпечи с подкрепата на повече Велики сили. Лично цар Фердинанд е настроен положително, като чрез финансовия министър Теодор Теодоров (1859-1924) дава напътствия: “Би трябвало да се усили нашата дипломатическа дейност. Англия е съюзник на Франция и ще играе важна роля в събитията на Изток”.28 Назначението се посреща благосклонно от Форин офис, а с него България отдава голямо значение на добрите взаимоотношения с Великобритания (въпреки неуспеха до тук с въпроса за капитулациите б.а.). Като пълномощен министър Маджаров общува с всички представители на Великите сили в Лондон, среща се на аудиенции и с крал Джордж V. Пряката му работа, обаче е свързана с контакти най-вече със сър Едуард Грей по коридорите на импозантната сграда на Форин офис. Въобще, в Англия и България се забелязва тенденция, на силна заинтересованост от политическите проблеми. Оказва се, че и Маджаров не може да оправдае така пълно българските надежди. Той гарантира по-благосклонно отношение на Великобритания към България в навечерието и по времето на избухналата Балканска война.

По отмяната на режима на капитулациите за съжаление и опитният дипломат, владеещ перфектно английски, не постига успех. Още в началото на Маджаров е обещано от сър Едуард, че винаги ще бъде приеман и изслушван, когато става дума за събитията от Балканите и Близкия Изток. На проведената опознавателна среща българският министър е представен на сър У. Тирел и по-специално на сър Л. Малет, отговарящ за близкоизточните въпроси. Пред Маджаров е загатнато от последния за преговорите, които се водят в София, въпреки че с една-две ноти (както се видя по-горе), английското правителство декларира своя отказ за отмяна на капитулациите. Потвърдено е и че чиновникът Лоу продължава своята работа. Българският пълномощен министър е на мнение, че трябва да се свърши най-после с тия преговори и се учудва как досега само Англия се съпротивлява за унищожение на капитулациите. Те по-никакъв начин не трябва да се обвързват с някакви дребни търговски недоразумения. Маджаров информира премиера Гешов и завършва доклада си, че ще се помъчи да разреши за последно въпроса по отмяната на режима на капитулациите. Препоръката към българския кабинет е да не бъде толкова неотстъпчив по въпросите, които не увреждат търговските интереси и държавното съкровище на България.29 Допълнително на 8 април 1912 г. Гешов в частно писмо до Маджаров предава, че е имал среща с Хенри Бакс Айрънсайд, пълномощен министър в София. Сър Хенри е така любезен да каже на Гешов, че ще се сложи под разпореждане на лондонския ни представител, след като пристигне в Лондон, за да се уреди така отлагания и болен капитулационен въпрос, притесняващ двете страни.30 Последното пожелание се оказва отново само думи без съдържание.

В заключение трябва да отбележим, че въпреки настойчивостта на българската дипломация, въпросът с отмяната на режима на капитулациите от Великобритания не се осъществява. Лондон брани привилегиите, които е извоювал по силата на обстоятелствата. С избухването на Балканските войни през 1912-1913 г. и последвалата я година по-късно Първа световна война, проблемът с капитулациите съвсем минава на заден план и не се разрешава. Все пак Царство България прави известен пробив, но сред другите Велики сили – Австро-Унгария, Италия, Русия, Франция. Ако направим една асоциация, подобно е положението и в българската съседка – Османската империя, която също до световната война не постига успех на заплетения капитулационен въпрос.

Използвана литература:

1 Стателова, Е. Попов, Р. Танкова, В. История на българската дипломация 1879-1913, С.,1994 г. с. 405

2 Марков, Г. Нашумелите международни афери на Третото българско царство, С.,1998 г. с.29; Пантев, А. Години на демокрация ?, С., 1992 г.,с. 119

3 Радев, Ив. Моят Стефан Стамболов, В.Т.,1999 г., с.34-35

4 Пантев, А. Години на демокрация ?, С., 1992 г.,с. 119-120

5 Станев, Н. История на нова България 1878-1941, С.,1992 г.,с.114-116

6 Крачунов, Кр. Външната политика на България (кабинета Малинов 1908-1911), С.,1931г.,с. 84

7 Марков, Г. Нашумелите международни афери на Третото българско царство, С.,1998 г. с.28

8 Дамянов, С. България във френската политика 1878-1918, С., 1985 г., с.315-316

9 Стоянов, Ив. Плетньов, Г. Планове и програми в национално-

освободителното движение през Възраждането (сборник документи)

В. Т., 1994 г., с.192-203

10 Стателова, Е. Попов, Р. Танкова, В. История на българската дипломация 1879-1913, С.,1994 г. с. 405

11 Крачунов, Кр. Външната политика на България (кабинета Малинов 1908-1911), С.,1931г.,с.84-86; ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е.301 л.2

12 ЦДА, Ф. 176 К,оп.2, а. е. 301, л.3-4

13 ЦДА, Ф. 176 К,оп.2, а. е. 303, л.10, л. гр., л.11

14 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2 а. е. 303, л.13-15л.,гр.

15 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 308, л.4

16 Малинов, А. Странички от нашата нова политическа история, С., 1938 г.,с. 139, 141-142, 154-155

17 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 302, л.1-4 л.,гр.

18 Жебокрицки, В.А. Болгария накануне Балканских войн 1912-1913 гг., Киев, 1960, с. 136-137

19 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 834, л.4 л.,гр.

20 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 302, л.43-46 л., гр.

21 ЦДА, Ф.176 К, оп.2, а. е. 302, л.48 л.,гр.

22 ЦДА, Ф.176 К, оп.2, а. е. 302, л.59 л., гр.

23 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 302,л.59,59 гр.

24 ЦДА, Ф. 176 К. оп.2, а. е. 982, л.11,11гр.

25 Констант, Ст. Фердинанд лисицата, С., 1992 г., с.280-282

26 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 302, л.50

27 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 302, л.51

28 Велев, Ив. България и въпросът за проливите в Британската външна политика през 1912 г., ВИСб.,1985, кн.6, с.145

29 ЦДА, Ф. 176 К, оп.2, а. е. 1242, л.3, 3гр., 4

30 Маджаров, М. Дипломатическа подготовка на нашите войни (извори и документи), С.,1998 г., с. 43

За контакти:

д-р Емил Александров

5000 В. Търново, България

E-mail: emil_alex@abv.bg

GSM: 0884/081 806

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!