Направи дарение на училище!

Добри вибрации

Мъжките раци от род Uca използват много методи, включително размахване на щипки, за да привлекат женските към входовете на своите дупки, както и излъчване на вибрации, с които ги канят да влезнат. Но женските са взискателни, според скорошно изследване на учени от Япония: те предпочитат да посещават мъжки, които произвеждат вибрации, отговарящи на по-голям размер на индивида. Откритието е публикувано миналият месец (на 30-ти май) в The Science of Nature.

„Женските значително предпочитаха мъжки с по-високи нива на повторение на пулса, когато са разположени на входа на дупката си” – пишат авторите в статията – „което показва, че женските използват вибрационните сигнали на мъжките, за да решат дали да влезнат в дупката.”

В манипулативни експерименти, екипът използвал фалшива женска, контролирана чрез дълга тел, за да предизвикат ухажващо поведение при мъжките. Записвайки вибрациите на мъжките чрез микрофон, изследователите открили, че по-големите мъжки обикновено произвеждали по-високи нива на повторение на пулса.

„Тези фактори показват, че вибрациите предават информация за характеристиките на мъжките, като размер на тялото и издръжливост” – казва в изявление съавторът на статиятаFumio Takeshita от Университета на Нагасаки, предполагайки, че женските използват вибрациите, за да подберат по-качествени мъжки.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Блещукащи пера

Пауните правят повече от това просто да разтворят цветните си ветрила пред женските, според проучване, публикувано по-рано тази година (на 27 април) в PLOS ONE; те вибрират перата на опашките си с резонансни честоти, като по този начин правят шумно, трептящо цветно шоу, като използват минимална мускулна сила.

„Използвайки високоскоростно видео, открихме, че пауните трептят с перата на опашките си с честота средно 25,6Hz,произвеждайки пулсиращ механичен звук с тази честота” – пишат авторите от Университета на Британска Колумбия в своята статия. „Движението на перата е точно каквото е очакваното за пера, които трептят почти в резонанс”, което означава, че „пауните могат да извършват вибрации с перата си енергийно ефективно.”

Изследователите открили и че въпреки трептенето, „очите” на перата остават относително неподвижни по време на „ритуала”, благодарение на микроскопични кукички, които закрепват власинките в „окото” една за друга. Околните власинки се движат независимо една от друга, което води до блещукащия ефект.

„Необходими са още изследвания, за да определим дали женските използват вариации в тези аудиовизуални ефекти, за да си подберат мъжки” – пишат авторите – „и каква полза биха имали от това.”

Родителски капан

Родителската грижа е скъпа и въпреки все повечето доказателства, че оцеляването на поколението зависи от грижата и на двамата родители, има само няколко примера в природата за помощ от бащата, да не говорим за грижа, полагана само от него. Забележително изключение е това на големите водни бръмбари от род Appasus, чиито мъжки носят яйцата, снесени от женските, на гърба си, докато се излюпят. Сега, изследователи от Япония са установили как това необичайно явление се поддържа: женските предпочитат да се чифтосват с родителски настроени мъжки.

„Нашите резултати предполагат, че сексуалната селекция играе важна роля в поддържането на изявена бащинска грижа при големите водни бръмбари” – пишат авторите в статията си, публикувана на 4 май вRoyal Society Open Science.

За да изследват предпочитанията на женските, учените провели експеримент за избор на партньор, в който женски от род Appasus можели да избират между мъжки, носещ 10 яйца и такъв, чиито яйца били премахнати от учените. Въпреки че начинът, по който мъжките ухажвали женските не се различавал в зависимост от присъствието или отсъствието на яйцата, женските от вида A. major – и в по-малка степен тези от вида A. japonicas – определено предпочитали мъжките, които носят яйца.

Нечестна игра

Някои изследователи предполагат, че социалната игра се улеснява от възприемането на „правилото 50:50”, при което индивидите поддържат равновесие между загубите и печалбите с партньорите си. Но при вълците не съществува подобно равенство, според проучване на популации в плен, публикувано на 11 май в PLOS ONE.

“Проучването представя първото доказателство, че вълчетата не са привърженици на егалитарния стил на игра” – казва в изявление съавторът на изследването Jennifer Essler отWolf Science Centerв Австрия.

Когато започне игра между две неравнопоставени животни – например, възрастно животно и малко – правилото 50:50 изисква по-силният играч да се преструва на осакатен, например, да се претъркулва или да лежи по гръб. Но въпреки че вълчетата играят относително спазвайки правилото 50:50 с другите малки на тяхната възраст, изследователите забелязали, че „възрастните вълци изглежда не се преструват, за да въвлекат малките в игра” – казва Essler. В действителност, точно малките се престрували на ранени и не били толкова нападателни, когато си играели с по-доминантни индивиди.

„Трябва да бъдат проведени изследвания и при домашни кучета, живеещи в глутница, за да можем да сравним поведението им с това на вълците” – заключават авторите.

Превод: Росица Ташкова

Източник: www.the-scientist.com

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!