Направи дарение на училище!

Автор: доц. Михаела Варнева, д.м

Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“-Варна

Резюме: Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. В България профсъюзното движение възниква след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. Следват обществено-политически промени, които водят до промяна в дейностите на професионалните съюзи. След 9 септември 1944 г., когато Отечественият фронт завзема властта в България промените са радикални. На 16 септември е взето решение да се учреди Общ работнически професионален съюз (ОРПС), който обединява съществуващите и новосъздадените професионални съюзи. В периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите постепенно се обезличава. С рухването на Берлинската стена (ноември 1989 г.) настъпва ентусиазъм за големи политически промени. Това се отразява на всички сфери на обществения живот. На 8 февруари 1989 г. е учреден Независимия профсъюз “Подкрепа”, а в началото на следващата година на 12 февруари 1990 г., БПС се преименува в Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Постепенно се увеличава частното производство и се възраждат много съсловни организации, които са премахнати в периода 1944-1947 г.. Всичко това води до намаляване на членовете на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Според различни данни синдикатите в България, които имат право да участват в преговорите с правителството при обсъждане на социалната политика, все повече се стопяват. Към настоящия момент (юни 2020 г.) не намираме данни за брой членове на официалните им сайтове. Възниква въпросът, наистина ли те трябва да са национално представителните и признати организации от правителството, и чии интереси защитават? 

Ключови думи: исторически данни, Конфедерация на независимите синдикати, Конфедерация на  труда „Подкрепа“, членове, представителност 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въведение: Професионалният съюз (съкратено профсъюз или професионални (работнически) синдикати) е доброволно обединение на хора, свързани с общи интереси в дадена професионална сфера – обслужване, производство, образование, култура. Обединението се създава преди всичко с цел защита на правата на работниците и служителите, като представлява техните интереси пред работодатели и правителство (9).

Класическата дефиниция за професионален съюз е дадена от съпрузите Сидни и Беатрис Уеб още през 1896г.: „Дълготрайно сдружаване на наемни работници с цел запазване и усъвършенстване на условията на техния трудов живот.“ (6,9).

Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. Оттам те получават широко международно разпространение (9). В България профсъюзното движение възниква след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. То се създава и развива по-късно (от останалите европейски страни) и е повлияно от техния опит и традиции, но в него се проявяват и редица национални белези и специфики (4).

След Първата световна война Българското синдикално движение се оказва идеологически разделено и неспособно за единодействие. Превратът на 9 май 1934 г. оказва влияние и върху синдикалното движение. Забранени и разтурени са съществуващите професионални обединения на работниците и служителите и на тяхно място са създадени „казионни“ синдикати (7).

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт завзема властта в България. Още на 16 септември същата година е взето решение да се учреди Общ работнически професионален съюз (ОРПС), който обединява съществуващите и новосъздадените професионални съюзи. Извършва се основно прегрупиране на класово прогресивна основа, но не е възможно да се избегне напълно тясно професионалния облик на съществуващите профсъюзи. Създават се 33 отделни профсъюза, обединени в ОРПС (1). 

След национализацията на частната собственост, ликвидиране на многопартийната политическа система се създават условия за механично пренасяне на модела на съветските профсъюзи. Започва внедряване на съветската система във всички сфери на обществения живот, включително и в здравеопазването. Профсъюзните организации започват да играят все по-голяма роля в управлението на предприятието – в т. нар. “тройки”, директорът на предприятието, партийният секретар и председателят на профкомитета участват наравно в управлението на предприятието. Постепенно на профсъюзите в България се налага ролята на трансмисия между партията и трудещите се (2, 4).

Профсъюзите започват да отделят много място на „мобилизацията на масите“ за повишаване производителността на труда, подобряване на квалификацията и т.н. Те ръководят и т.нар. социалистическо съревнование. От друга страна профсъюзите се занимават и с безопасността на труда, здравословната среда, отдиха и почивката на трудовите колективи, организирането на евтини столови, културни и спортни изяви и т.н. (8). 

В периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те все повече се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията (4,8). 

На 8 февруари 1989 г. е учреден Независимия профсъюз “Подкрепа”, който в своята Програмна декларация издига, като основни принципи “свободата на сдружаване” и “независимостта” на профсъюзите. Няколко месеца по-късно, в края на годината (25 ноември 1989 г.) на Петия разширен пленум Централния съвет на Българските професионални съюзи (БПС) се приема Резолюция, обявяваща независимостта на българските профсъюзи от политическите партии, държавата, бизнеса и административните органи и организации. В началото на следващата година, на XI извънреден конгрес на БПС, проведен на 12 февруари 1990 г., БПС се преименува в Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), която преотстъпва част от имуществото си на опозиционния синдикат „Подкрепа“ (4,8). Подкрепа е наричан опозиционен синдикат, защото в него се включват по-демократично настроените, недоволните (от управлението след 9.09.1944 г.), инакомислещите, представители от различни професии и съсловия.

На 6 март 1990 г. е подписано първото общо споразумение между КНСБ и КТ „Подкрепа“, а на 20 април 1992 г. КНСБ и КТ „Подкрепа“ излизат с общ Меморандум за социална защита на доходите. В първите години на демокрацията се създават множество други структури като: Народен профсъюз „Единство“, Национален профсъюз „Бизнес“, Асоциация на демократичните синдикати (АДС) и други. Признати за национално представителни са КНСБ и КТ „Подкрепа“ (4). 

Двете конфедерации обединяват усилията си. Освен тях се ситуират още няколко по-малки и всички те си поделят членовете на БПС.

През 1991 г. КТ „Подкрепа“ става член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. През 1995 г. КНСБ и КТ „Подкрепа“ са приети за членове на Европейската конфедерация на профсъюзите. През същата година КНСБ става член и на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (4,11,12).

Цел: Да поставим за пореден път въпроса за представителността на определените за национално представителни организации КНСБ и КТ „Подкрепа“ и изразим лично мнение.

Материали и методи: за постигане на целта проведохме проучване на литературни и интернет източници по темата.

Резултати и обсъждане: Много от съвременниците на събитията помним, че след рухването на Берлинската стена (ноември 1989 г.) настъпи ентусиазъм за големи политически промени, както в световен мащаб, така и в страната. Това се отрази на всички сфери на обществения живот. В обществото се усещаше всеобща надежда и подем. Приеха се редица закони и нормативни актове в съзвучие с новата политическа обстановка. Отмениха се Закони, Наредби и постановления на МС, които загубиха своята актуалност.

В първите години на демокрацията се ситуираха най-големите синдикални организации в България, които по настоящем все още се изявяват, като представители и защитници на интересите на голяма част от трудещите се. Дали обаче сега, тези организации наистина имат национално представителство?

Според различни данни, синдикатите в България, които имат право да участват в преговорите с правителството при обсъждане на социалната политика, все повече се стопяват. Данните в потвърждение на това твърдение са представени в таблица № 1. Източник на данните поместени от първа до шеста колона е Европейската обсерватория за индустриални отношения (EIRO) (10). 

Таблица № 1. Членове на КНСБ и КТ „Подкрепа“ за периода 1993/2015г.

Забележка: 

* Данните за 1993 г. са според информация, предоставена от самите организации.  

Данните за 1998 г. и 2003 г. са получени от официално преброяване. 

** Използвани са данни от НОИ за заетите лица през 2003 г. средно за годината (10) 

*** Данните за 2012/2015 г. са от сайта на КНСБ и сайта на КТ „Подкрепа“ (11,12)

През 1998 г. освен двата големи синдиката, в България има още 6 профсъюза, които имат малка членска маса – общо 14 499 членове (4,10).

Според Светла Костадинова няма точни данни за членовете на синдикатите в страната и синдикалните членове са по-малко от 10% от общо работещите (3). Цифрите изнесени в таблица №1 потвърждават нейното становище и ясно показват, че от 1993 г. за период от 10 години (към 2003 г.) членовете на двете организации намаляват драстично и представляват едва 17,7% от работещите лица. 

Към настоящия момент, самата КНСБ се определя като най-голямата неправителствена организация. Според данните изнесени от Конфедерацията за 2012 г., с общия брой на членовете е 275 762 души. Организацията обединява 35  федерации, синдикати, съюзи и редица асоциирани членове. Според информация изнесена на сайта и прочетена към настоящия момент, тя е призната за национално представителна с решение на Министерски съвет № 635 от 26 юли 2012 г. за срок от 4 години. (11). В свое изказване в Дупница, през април 2015 г. Чавдар Христов (вицепрезидент на КНСБ) изтъква, че организацията обединява около 300 000 души и към момента има повече от 2500 сключени 

колективни трудови договори (КТД) по предприятия и повече от 70 секторни КТД (11). 

За национално представителна е призната и Конфедерацията на труда „Подкрепа”.  Към 2015 г. членовете на Конфедерацията са над 150 000 (12). Пълноправните членове са обединени в 35 регионални синдикални съюза, 24 федерации и национални синдикати, и 4 асоциирани организации (13). 

Според данните от синдикалните организации, които сме нанесли в последната колона от таблица №1 е видно, че за 10 години (от 2003 до 2013 г.) членската маса продължава да намалява, следователно намалява и националната представителност на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Драстично намаляват членовете на КНСБ, докато тези на КТ „Подкрепа“, малко се увеличават в сравнение с 2003 г. (според данни от 2015 г. изнесени от самите тях). 

Да, двете големи синдикални организации понякога са изразител и защитник, но на много малка част от работниците и възниква въпросът дали е редно и сега да са национално представителни, с решение на Министерски съвет?

Като съвременник на събитията, преди и след демократичните промени, можем да твърдим, че в началото на 80-те години на XX век преобладават държавните предприятия и фирми в различните отрасли на икономиката. Основен собственик е държавата. Всички масово членуват в работническите профсъюзи. Ситуацията се промени с разрешаване на частната инициатива (след 1990 г.). Постепенно се увеличи делът на частния бизнес и самонаетите лица. Много професии възстановиха своите съсловни организации (които са били разтурени през периода 1945-1947 г.), а именно: почти всички професии в здравеопазването, строители, архитекти, юристи, нотариуси и мн. други. Някои от тях, явно много малка част, остават в КНСБ и КТ „Подкрепа“.

Данни изнесени в сайта на Института за пазарна икономика показват, че чувствително нараства делът на частния сектор в общата заетост – около 70% от всички заети. Преобладаващата част от фирмите са малки и средни предприятия, където по-трудно може да се организират хората в синдикална дейност. Намалява интересът на хората към извънработни дейности и липсва заинтересованост (не само от страна на младите хора, но и сред хората в активна работна възраст) към дейността на синдикатите (10). 

Друга причина за намаляване на членовете е разочарование, от липсата на защита на интересите пред работодателя, което е една от задачите и приоритетите на синдикалните организации. Понякога синдикалните лидери в първичните звена са съюзник на ръководството, а не защитник на своите членове, или пък самите те напускат организацията заради несъгласие с политиката провеждана от ръководството, в лицето на Председателя на КНСБ или КТ „Подкрепа“.

Интересен факт, определящ членството е, че има и такива, които членуват само заради 2-та дни допълнителен отпуск, който се полага на членовете на КНСБ. Може би трябва да се потърси отговор и на въпросът – Защо се полагат два дни допълнителен отпуск? Трудовите задължения са конкретизирани в длъжностните характеристики на работещите. Според нас не е редно, при едни и същи задължения работникът/служителят, който е член на КНСБ да получава 2 дни допълнителен отпуск.

В таблица № 2 представяме данни от НСИ за 2015 г., за да сме в унисон с изнесените от синдикатите данни, тъй като не намираме информация на сайтовете им за членската  им маса, за периода след 2015 г.

При сравняване на данните от НСИ, представени в таблица № 2 и данните изнесени от Петя Славова, броят на заетите у нас е нараснал и е около 3,2 милиона. Пак според нея, работещите по трудови договори са 2,8 милиона. Над 100 хиляди са регистрираните като работодатели, а около 250 хиляди са самостоятелно заетите лица (свободни професии) (5). 

Таблица № 2 Брой на заетите лица на възраст от 20 до 64 години за 2015 г.

 (според данни на НСИ)

Не е ясно колко от работниците по трудови договори работят в държавни и колко в частни предприятия, но според изнесени по-горе данни, за увеличение на работещите в частния сектор (70%), се налага изводът, че сравнително малка част работят в държавния сектор. Предвид демографската криза и напускането на страната от млади работоспособни лица (през последните няколко години) най-вероятно са довели до намаляване, както в броя на заетите, така и в броя на членуващите в двете най-големи синдикални организации. Към настоящия момент (юни 2020 г.) не намираме данни за брой членове на официалните им сайтове. Не ни остава друго освен да се доверим на изнесената там информация, която е от преди 5 до 8 г., но дали тя отговаря на реалната обстановка?

Повече от месец в страната има масови протести на граждани, които продължават и днес. В свои изказвания, по някои от телевизиите, синдикалните лидери на КНСБ и КТ „Подкрепа“ определиха исканията на протестиращите, като социални. Тогава можем да зададем въпроса – Къде са национално представените синдикати и каква е тяхната позиция? Защо не подкрепят протестиращите и техните искания, ако те наистина са социални? Може би отново синдикатите подкрепят своите партньори, признали ги за представителни, а членовете ………..

Заключение: От позицията на времето можем да направим извод, че конкретните форми на професионалното сдружаване зародили се през втората половина на XIX, като малки местни организации представляващи един занаят или професия, през 90-те години на XX век те прерастват в огромни национални и многонационални синдикати. 

Българското синдикално движение преминава през няколко етапа в своето развитие и се променя в годините за добро или за лошо, в унисон с историческото развитие на България. Понякога е арена на спорове и натиск от страна на властимащи политически партии, затова можем да приемем, че понякога е било в услуга на един или друг политически режим, а не на членовете си.

След 1990 г. в България се наблюдава възраждане на професионални съсловни организации, които представляват и защитават професионалните интересите на различните съсловия и намаляване на членовете на големите синдикални организации (КНСБ и КТ „Подкрепа“). 

От всичко написано по-горе възниква въпросът, наистина ли те трябва да са национално представителните и признати организации от правителството, и чии интереси защитават? 

Литература: 

1. Василев В., 1982, Беше ли грешка обединението на Профсъюза на здравните работници с профсъюза на хигиенните работници през 1949 г., Доклади от юбилейна сесия „1300 г. България“, част I, 26-27.10.1981г., Централен профсъюзен дом на културата на здравните работници, София, 41-45
2. Давидова В., 1956. История на здравеопазването в България, държавно издателство „Наука и изкуство“, София
3.  Костадинова Св. 2007. Ефектът от синдикатите, https://ime.bg/bg/articles/efektyt-ot-sindikatite , ИПИ (30.06.20209)
4. Михайлова Т., Хр. Атанасов. 2004. 100 години организирано работническо синдикално движение (1904-2004), Институт за социални и синдикални изследвания, 29
5. Славова П., 2018, https://www.dnes.bg/stranata/2018/01/30/rabotnicite-v-bylgariia -3-2-mln-a-rabotodatelite-100-hil.366518, (3.07.2020). 
6. Тодорова М. Роля на организациите на работниците и служителите в индустриалните отношения, http://www.referati.org/profsyiuzi-syshtnost-i-vidove/59265/ref (20.05.2020)
7. Христов Ж. председател на КНСБ. 2004. Обръщение предговор, 100 години организирано работническо синдикално движение (1904-2004), Институт за социални и синдикални изследвания, 29
8. http://www.omda.bg/page.php?tittle=Български_професионални_съюзи&IDMenu=530&IDArticle=5789 БПС (31.03.2020)
9. http://mitko.villaverde-bansko.com/Institucii.pdf    (4.04.2020)
10. https://ime.bg/bg/articles/sindikatite-w-bylgariq-ne-w-tozi-format/ ИПИ(30.06.2020)
11. https://www.knsb-bg.org/index.php (20.05.2020)
12. http://podkrepa.org  (20.05.2020)
13. http://podkrepa.org/осп/пълноправни членове (16.07.2020)

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!