Направи дарение на училище!

В продължение на близо 70 милиона години Луната е имала атмосфера, образувана от вулканичен газ.

В своето минало Луната е преминала през някои доста бурни и тежки периоди. Само няколкостотин милиона години след формирането си, тя преживява това, което астрономите обичат да наричат период на късно тежко бомбардиране. През това време – с продължителност от около 4,1 до 3,8 милиарда години назад – Луната (и всъщност цялата вътрешна Слънчева система) понася безкрайна канонада от удари на междупланетни отломки. На Луната това предизвика поредица от вулканични изригвания, които оставят на повърхността ѝ адски пейзаж, изпълнен с потоци от лава, разливащи се на стотици километри.

В скорошно проучване, публикувано в Earth and Planetary Science Letters, двама изследователи показаха, че преди между 3 и 4 милиарда години, когато първичната Луна претърпява този изключително бурен период на вулканична дейност, тя е изхвърлила достатъчно газ, за да произведе относително гъста атмосфера, която се е задържала така за период от около 70 милиона години.

Въпреки че тази атмосфера е изключително гъста за лунните стандарти, тя бледнее в сравнение с тази на Земята. В най-гъстата си среда (преди около 3,5 милиарда години) атмосферата на Луната би оказала налягане от около 1 килопаскал, докато на морското равнище на Земята изпитваме около 100 килопаскала налягане.

За да се изчисли какво е било съдържанието на газ в древната лунна атмосфера, изследователят Дебра Нийдъм от Центъра за космически полети на НАСА Маршал и Дейвид Кринг от Лунния и планетарен институт (LPI) анализираха древните потоци от лава върху Лунната повърхност, както и лунните скали, събрани по време на мисиите Аполо 15 и 17. Проучвайки скалите, изследователите определят какви видове газове са присъствали в древната лунна атмосфера, докато картографирането на втвърдените потоци от лава им позволява да оценят общия обем на образувания тогава газ.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В скалните пробите от Аполо изследователите са открили доказателства за въглероден окис, водород и кислород (съставките, необходими за образуването на водата), сяра и редица други летливи газове. Освен това учените са използвали скалите, за да изчислят кога са настъпили най-интензивните периоди на лунния вулканизъм. Резултатите показват, че това е било преди около 3,8 – 3,5 милиарда години назад.

Тези проучвания драстично променят възгледите ни за Луната от безвъздушно скалисто тяло към такова, което преди е било заобиколено от атмосферен слой, по-дебел от този около Марс днес“, казва Кринг в прессъобщение.

Въпреки че впоследствие по-голямата част от лунната атмосфера се е откъснала от слабата гравитация на Луната и се е разнесла в космоса, има някои газове, които биха могли да се утаят в замръзнали, сенчести кратери близо до лунните полюси.
Ако това действително се е случило, тези летливи газове могат да бъдат уловени в ледени отлагания, образувайки резервоари с въздух и гориво, които астронавтите могат да използват за бъдещи мисии до Луната и след това. И в такъв случай може би си е струвало суровото време на Луната от преди милиарди години.

Източник: astronomy.com
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!