Предархаичен и архаичен период в Гърция (2200 г. пр. Хр. до 497 г. пр. Хр.)

Предархаичен период в Гърция

Ок. 2200—2000 г. пр. н. е. Гръцките племена нахлуват от север вБалканския полуостров и побеждавайки местното население в течение на IIхил. пр. н. е., заселват неговите южни части, йонийците се настаняват вАтика и североизточната част на Пелопонес, еолийците — в Тесалия иСредна Гърция (с изключение на Атика), ахейците завземат почти целияПелопонес. Пришелците създават редица малки държавици с монархистиченстрой. Най-бързо се развиват ахейските племена (най-плодородна земя,близост до критската култура) и те най-рано преминават към класовообщество и държавна организация. Център на държавата на ахейците еАрголида (североизточната част на Пелопонес) със силния град Микена.

Ок. 1450—1380 г. пр. н.е.
Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.

XIV—XII в. пр. н. е.
Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включваПелопонес, Източна Гърция и задморските територии. Появяват сепросторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени(Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески икартини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенскитедворци се стесняват нагоре (обратно на критските). От отбранителнитестени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата“ — от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ двелъвици). В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниводостига златарството. Керамиката се характеризира със стилизиранадекорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство).Ахейците вземат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарнето писмо „Б“). Известна представа за микенската културадават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят сешахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период —куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племена. Такава е гробницатана Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей“. Влиянието намикенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцкоизкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн идостига до Италия.
Обществото в Микенска Гърция е. силно разслоено и се дели на дворцовиприближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителниплощи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля вдържавата. През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща вморска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени вдар на фараона Аменхотеп IV) и Азия. Владетелите създават съвършенаадминистрация; строят пътища и нацоителни съоръжения. По време наръзхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първиятвладетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата„Илиада“.

Начало на XII в. пр. н.е.
Троянската война — Вероятно с цел не само за заграбване на голямаплячка, но и завоюване на богатата държава, намираща се в удобен заземеделие (областта на Троя, включва плодородни земи) и морска търговиярайон, ахейците нападат град Троя, разположен на северозападнотокрайбрежие на Мала Азия, свързваща Егейско с Черно море. Споредгръцката традиция, предадена от Омир, непосредствен повод за избухванена войната е отвличането на Елена (съпруга на царя на Спарта Менелац,брат на Агамемнон) от Парис — син на троянския цар Приам. Сборнитеахейски войски под предводителството на микенския цар Агамемнонбезуспешно обсаждат Троя. Троянският цар Приам получава помощ от многосъседи. Според Омир във войската му има фригийци, ликийци, траки.Обсадата продължава дълго. Ахейците претърпяват много загуби преди дапревземат града (1184 г). Троя е превзета благодарение на хитростта наОдисеи (известният троянски кон). Събитията от похода и завръщането наахейците от Троя служат за сюжет на поемите „Илиада“ и „Одисея“, създадени от Омир.


РЕКЛАМА:

***

Края на XII в. пр. н. е.
Преселение на дорийските племена. Номадите-дорийци населяватсеверозападната част на Балканския полуостров. Под натиска натрако-илирийските племена, които се преместват навътре в полуострова,преминават планината Пинд, навлизат в държавата на ахейците и язавладяват (те воюват с железни оръжия, които ахейците още непознават). Микенската държава е заличена — от няколко десетки години тявече върви към залез. От Пелопонес дорийците се отправят към Крит и гозавладяват (окончателно разрушават Кносос), покоряват островите вЕгейско море и западното крайбрежие на Мала Азия.

XI—VIII в. пр. н. е.
Изтласкани от дорийците, йонийците и еолийците населяват Мала Азия.След дорийското преселение в някои области на материалната култура нагръцките племена се наблюдава значителен упадък. Керамиката и желязотопродължават да се използват. Преселването предизвиква сериознитериториални промени в разположението на различните гръцки племена ипрез следващите векове (в първата половина на I хил. пр. н. е.) ставаново разпределние на племената:
— дорийците заемат Югоизточен Пелопонес (Арголида, Лакония и Месана),неголяма територия в Средна Гърция (наречна от тях Дорида), островите:Крит, югозападните Споради, Кос и Родос, както и неголяма част отюгоизточното крайбрежие на Мала Азия;
— еолийците — Тесалия и Веотия, както и Еолия (северната част на източното крайбрежие на Мала Азия и остров Лесбос);
— аркадите — Аркадия в Пелопонес;
— йонийците — Атика, островите в Егейско море (освен югоизточните),Халкидическия полуостров и Йония (централната част на източнотокрайбрежие на Мала Азия);
— североизточните племена — Средна и Западна Гърция (Акарнания,Етолия, Локрида, Фокида), Северен Пелопонес (Еолида, Ахайя) и островитеКефалония и Закинтос в Ионийско море. Обществени и икономическиотношения. В дополисния период обществения строй в Гърция е обособен последния начин: племе (фила), което се състои отбратства (фратрии), а те на свой ред от родове, водещиначалото си от общи предци. Племената имат собственамноговековна традиция. Всяка клетка от гръцкото общество — фила, фратрия, род — представлява до известна степенрелигиозна организация със собствен култ и собствени обреди.Начело на филата стои филобасилевс — най-върховен вожд и жрец.Населението се занимава предимно с пастирство и земеделие.Занаятите и търговията са слабо развити. За разменни единици сеизползват добитък и ценни предмети, главно парчета метал сопределено тегло. Стопанството има натурален характер, на базатана самозадоволяването. Изменя се имущественото неравенство, а заедно снего — общественото разслояване. Общото владеене на земята преминава вчастно; земята се съсредоточава в ръцете на аристокрацията. Дребните селяни, лишени от земя, сезанимават с търговия и занаятчийство. Част от земята запазватза обработване. Освен свободните притежатели на земя има и такиваселяни, които работят като сезонни надничари. Робството сехарактеризира с патриархалния си характер. Роби се набират предимноизмежду военнопленниците. През този период робовладението все още не еразвито. Предметите за домашно ползване сеизработват най-вече в личното стопанство. Общественоторазслоение в Гърция води до бавно развитие на занаятите, най-напред на ковачеството. Постепенно се оформя и общественоразделение на труда.
Държавно устройство. Начело на държавата стои цар (басилевс), чиятовласт има патриархален характер и е ограничена от съвета настарейшините (буле). Царската власт в началото е изборна, а после ставанаследствена. Функции на царя: върховен главнокомандуващ на армията,върховна законодателна власт, правораздаване, поднасяне на жертви предбоговете и ръководна роля в религиозните тържества. Съветът настарейшините се състои от ръководителите на родовете, с времето — отпредставители на най-влиятелните и богати родове; ограничава царскатавласт в областта на законодателството и правораздаването; подготвяпредложения, които се обсъждат на племенно събрание; изпълняварешенията, взети на тези събрания. Племенното (народно) събрание —агора —свиквано от царете, се състои от всички възрастни мъже на родовете;разглежда проблеми с особена важност: напр. за войната и мира,утвърждава предложенията внесени от съвета на старейшините.
С разпадането на военната демокрация ролята и значението на народнотосъбрание намалява, а ръководството преминава в ръцете нааристократичния съвет.
Създаване на градове-държави и на амфиктионии. В хода на етническите,стопански и държавни промени все по-голямо значение придобиват главноградовете, разположени в източната част на Гърция, на островите и поЗападното крайбрежие на Мала Азия. В тях започват да се съсредоточаватзанаятчии, търговци и земеделци, както и управляващата аристокрация;градовете стават и политически центрове като се превръщат вградове-държави (полиси). За да създаде силно градско средище,аристокрацията преселва в своя град част от населението на селскитеобщини, което е изгубило политическата си самостоятелност; този процессе нарича „синойкизъм“. Образувани са и амфиктионии — това са племенниили държавни съюзи, съсредоточени около култовите центрове — с целтяхната отбрана. Голямо значение придобива Делфийската амфиктиония (вДелфи се намира известното светилище на Аполон).

Ок. X в. пр. н. е.
Гърците възприемат финикийската писменост, като я приспособяват къмзвуковете на гръцкия език и прибавят (несъществуващите във финикийскотописмо) гласни и съгласни. Така възниква гръцката азбука.

АРХАИЧЕН ПЕРИОД В ГЪРЦИЯ

VIII—VI в. пр. н. е.
Великата гръцка колонизация. Всъщност това е по-нататъшно преселение нагръцките племена, но в много по-значителни мащаби. Концентрирането наземята в ръцете на управляващата класа, нарастващият брой нанаселението, недостига на обработваема земя, примитивното земеделие, социалното и имуществено неравенство(особено в градовете със земеделски характер), най-сетне и развиващатасе търговия — принуждават гърците да търсят територия извън странатаси, където да могат да основат задморски колонии. В колониализациятаучаствуват главно градовете: Милет, Мегара, Коринт и Халкида.
Колонизираните земи обхващат: на запад — Южна Италия — градове:Сибарис и Кротон (ахейски колонии), Тарент (колония на Спарта), Куме(колония на Халкида), Неапол; Сицилия — градове: Катана, Сиракуза, Гелаи др. (тук гърците се конкурират с картагенците); Южното крайбрежие наФранция — градове: Масалия (около днешна Марсилия), Ница и др.; вИспания Майнака (около днешна Малага), където обаче гърците срещатостра съпротива от финикийците. Колониите в Сицилия и Италия санаречени Велика Гърция и имат голямо значение — оттам се внася жито,вино и дървен материал. На изток са колонизирани Северното крайбрежиена Егейско море: Потидеа, Абдера; протоците Хелеспонт (Кардиа, Абидос)и Босфора (Византион, Халкедон); крайбрежието на Черно море: Одесос(дн. Варна), Томи (дн. Констанца), Аполония (дн. Созопол), Месамбрия(дн. Несебър), Тирас и устието на Днестър, Олбия в устието на Днепър,Теодосия, Танаис в устието на Дон. По Северното крайбрежие на Мала Азиявъзникват колониите: Хераклеа, Синопе, Трапезунт; в Кипър — градСаламина. От източните колонии се внасят жито, сушена риба, кожи, роби.В замяна се доставят занаятчийски изделия и маслиново масло. На юг. поАфриканското крайбрежие възникват колониите Навкратида (в устието на р.Нил), Кирена. От Египет се внасят главно жито и папирус; от Кирена —килими, лечебни билки и др. Резултатите от гръцката колонизация сеотразяват преди всичко в разширяване на търговските връзки извънграниците на гръцкия свят. През този период се развива и търговията сроби. Около средата на VI в. пр. н. е. колонизацията отслабва, порадипрепятствия от страна на развиващата се персийска монархия (тя заграбваЙония) и най-вече от Картаген, който прави невъзможна гръцкатаекспанзия на запад (например в Корсика и Сицилия). От завоеванията наголеми територии постепенно се оформят две водеши държави: Спарта (вПелопонес) и Атина.

VIII —VII в. пр. н. е.
Обществено-държавни преобразования. В почти цяла Гърция VIII в.пр. н.е. е период на икономическо и политическо господство народовата аристокрация. В повечето гръцки държави власттапреминава в забогатялата от „продажба на земеделски продуктии търговия аристокрация, силна с родовата си организация. Същевременносе влошава положението на дребните земеделци, които заради дългове нерядко стигат до поробване. Тенастояват за разпределяне на земята и премахване на дълговете. Внякои държави вътрешните борби довеждат на властнай-богатите (тимокрацията), но често върховната власт се взема отамбициозни личности, станали водачи на народа. Така възникватиранията (в древността тази дума няма днешнотоотрицателно значение). Тираните обикновено търсят подкрепата на народа,като изгонват от страната представителите на аристокрацията и конфискуват имуществотоим. Част от него те раздават на бедните. Стремят се да предадатна управлението си монархически черти. Грижат се за стопанскоторазвитие па градовете. По време на тиранията някои градовепреживяват най-силния си разцвет (напр. Коринт при тиранаПериандър 627—585 г. пр. н. е.). Обикновено управлението натираните трае кратко, въпреки че някои правят опит да трансформиратвластта си в наследствена. След падането на тиранията (най-често врезултат на заговор) някъде властта се поема от аристокрацията. В VIIв. пр. н.е.нейното значение постепенно намалява. Процесът па колонизация ускоряваразвитието на, търговията. През този период се създавастоково-паричен пазар, (секат се и се масовизират монети), койтообуславя и възникването на нови имуществени слоеве: търговци,лихвари, корабопритежатели, собственици на занаятчийски работилници;те успяват да се домогнат до участие в управлението. Новата форма науправление — олигархията (или управлениена икономически силно малцинство) господствува по-нататък вредица градове-държави на Гърция.

776 г. пр. н. е.
Първата записана Олимпиада в Гърция. Олимпиадите се уреждат на всеки четири години в местността Олимпия и са начин за датиране.

VIII в. пр. н. е.
Омир, легендарен древногръцки поет, сляп пътуващ певец, считан заавтор на епичните поеми: „Илиада“ (отразява събитията от Троянскатавойна) и „Одисея“ (описва странстванията и завръщането на Одисеи вТроя). Някои учени са на мнение, че двете произведения са възникналичрез разширяване и преработка на но-раншен епически материал; това бимогло да бъде направено от един или от няколко поети.

VIII/VI в. пр. н. е.
Хезиод от Аскра (Беотия), древногръцки поет, създател на дидактическатанравоучителна поезия; в основната си творба — поемата „Труд и дни“отразява борбата за съществуване на дребните селскостопанскипроизводители, подтискани от произвола на родовата аристокрация както иподробности от живота на земеделците. Ценен извор за митологията епоемата „Теогония“ („Произход на боговете“) — за възникването на света(космогония) и произхода на боговете, както и „Каталог на жените“ —генеалогия на майките на героите.

Средата на VII в. пр. н. е.
Тиртей, древногръцки поет, родом от Атика, автор на военни елегии ипесни, написани по време на месенските войни, запазени самофрагментарно.
Втората половина на VII в. пр. н. е. — нач. на VI в. пр. н. е.
Сафо от Митилена (дн. о. Лесбос), най-известната древногръцка лирическапоетеса. Пише песни (любовни, сватбени — успява майсторски да изразилюбовните чувства), химни и молитви. Запазени са само няколко песни.Сафо събира край себе си млади момичета, създавайки кръг, чийто членовеобединява общият култ към богиня Афродита.

Края на VII в. пр. н. е.
Окончателно се оформят архитектурните стилове. Два от тях ставатосновни: дорийски — възниква в Пелопонес и се налага в Гърция и ЮжнаИталия (отличава се с простота, строгост и съвършенство на формите) и йонийски — изхожда от йонийските колонии наМала Азия и прониква на островите в Егейско море (отличава се спо-голяма лекота и стройност). И двата стила се използват в изкуствотона Атика — древна област в югоизточната част на Средна Гърция, с център град Атина.

Ок. 624—547 г. пр. н. е.
Талес от Милет, първият исторически достоверен представител надревногръцката философия, математик, пътешественик и политик. Основателна Милетската школа, обявен за един от седемте мъдреци на древността.Неговото учение е: „всичко е от вода, от вода е възникнало и от вода сесъстои“, т. е. материална обосновка за възникването на света. Смята сеза родоначалник на европейската “ философия. Философията му ематериалистическата.

Ок. 616—546 г. пр. н. е.
Анаксимандър от Милет, древногръцки философ-материалист, ученик наТалес, представител на йонийската школа, автор на първото в Гърцияфилософско съчинение „За природата“ (не е запазено). Според негопървооснова на всичко е материята („апейронът“) — безопределени качествени белези, вечна и безкрайна; от които под влияниена непрестанното движение възникват водата, земята, въздуха и огневияткръг (Слънцето), а от него — небесните тела. Обясняваматериалистически и възникването на живота (според учението муживотните произлезли от влагата, а човекът — от животните). На негоприписват съставянето на първата карта на света и създаването напървия слънчев часовник.

Ок. 588—525 г. пр. н. е.
Анаксимен от Милет, древногръцки философ-материалист, ученик ипоследовател на Анаксимандър. За първооснова на всичко А. смята въздухакато безгранична, единна и вечно движеща се материя. Пръв разграничавапланетите от звездите.

Ок. 565—473 г. пр. н. е.
Ксенофан, родом от Колофон, древногръцки философ, който след дългопътешествие по света се установява в Елеа и там основава философскашкола; наречена елеатска. Известен като един от първите критици наполитеизма и антро-поморфизма в гръцките вярвания.

Ок. 572—497 г. пр. н. е.
Питагор от о. Самос, древногръцки математик, философ и идеолог наробовладелската аристокрация в Кротон (Южна Италия), където основавареакционно-политически и религиозно-философски съюз. Питагор инеговите ученици приемат числото за същност на всичко в природата исвета. На питагорейската математическа школа се дължат много резултатив аритметиката и геометрията (известната Питагорова теорема),ирационалните числа. Основаната от него школа има голямо влияние презпървата пол. на IV в. пр. н. е. и прави приноси в астрономията итеорията на музиката. Аристократичният характер на питагорейската школастава причина последователите й да бъдат изгонени от Италия (края на Vв. пр. н. е.) и да се разпръснат из Гърция.

СПАРТА ДО ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ

XI—IX в. пр. н. е.
След като разрушават ахейската държава, дорийците завземат плодородната долина на р. Еврота (наричана Лакония) и създават силна държава със столица Спарта: от тук е и името спартанци или лакедемонци.. Завладяното население те превръщат в държавни роби — илоти, които са прикрепени към земята и издържат с труда си спартанеца-господар и неговото семейство. Формално те се смятат за собственост на спартанската т. нар. корпорация на воините победители. Дорийците се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.

Втора половина на VIII в. пр. н. е.
Първа месенска война. Спартанците заграбват нови обработваеми земи. Войната завършва с покоряване на Месения и поробване на населението й.

Втора половина на VII в. пр. н. е.
Втора месенска война, предизвикана от въстание на поробеното население. В 620 г. пр. н. е. тя завършва с победа на Спарта, която завладява 1/3 от цялата територия на Пелопонеския полуостров.

VII в. пр. н. е.
Окончателно е формиран политическия и обществен строй на Спарта, който до IV а. пр н. е. се запазва почти непроменен. За основател на своята държава спартанците смятат полулегендарния спартански реформатор Ликург, мъдрец, живял ок. IX/VIII в. пр.н.е. По съвета на делфийския оракул той създава древните ретри (законодателни изречения) и осъществява голяма поземлена реформа, като ликвидира преимуществото на аристокрацията. Населението на Спарта се дели на три съсловия: спартиати, илоги и периеки. Спартиатите — това са господстващите слоеве, които се ползуват от всички права. Цялата земя принадлежи на държавата и е разделена на участъци (клери), предоставяни доживот на всеки възрастен спартиат-войник. (в VIII в. пр. н. е. са около 9—10 хиляди души). Към всеки участък се прикрепят нлоти, които обработват земята и предоставят част от реколтата на спартиата. Той не работи, служи само във войската и участвува в държавните дела. Илотите, които произхождат от поробеното население принадлежат на държавата, а не на частни собственици. След смъртта на спартиата, неговият парцел се връща на държавата и се дава другиму. Лишени от всякакви права, илотите могат безнаказано да бъдат убивани от спартиатите. Периеките — третото съсловие е свободно, но безправно. Те имат собствени земеделски стопанства, които не могат да им се отнемат. Занимават се с търговия и занаяти. Във войската служат в помощните подразделения, плащат наряди и нямат политически права.
Броят на спартиатите е значително по-малък от броя на останалите две обществени групи — илоти и периеки (напр. ок. 500 г. пр. н. е. има 10 хиляди спартиати, 100 хиляди периеки, 250 хиляди илоти). Спартанците въвеждат специална възпитателна система, кояде) трябва да осигури на държавата колкото се може по-добри войници. От новородените се оставят живи само здравите и силни деца. От 7-годишна възраст момчетата прекарват живота си във военни лагери. Разрешава им се да се женят след 30-годишна възраст. Приучават ги да се изказват кратко и сбито (от там днешното определение „лаконично изказване“, което произлиза от наименованието на страната Лакония).
Начело на държавата се избират двама наследствени царе от родовете на Агиадите и Еврипондите. До края на VI в. пр. н. е. те заедно командват войската, само в походи се разделят; изпълняват и жречески функции. С времето царската власт е ограничена от съвета на старейшините (герузията) и петимата ефори, които постепенно заграбват цялата административна и съдебна власт, контролират всички държавни дела, имат влияние над царете (които дори могат да ги поставят пред съда и осъдят). Ефорите (петимата най-силни в народното събрание — „апела“) направляват външната политика, свикват „апела“, който се състои от всички мъже-спартанци, навършили 30-годишна възраст; народното събрание утвърждава предоставените му предложения.

VII—VI в. пр. н. е.
Спартанците покоряват и други народи на Пелопонес, като в отделни случаи (напр. в Аркадия) гарантират могъществото си чрез сключване на съответни съюзи.

Ок. 550 г. пр. н. е.
Създаден е Пелопонеският съюз, който обединява всички държави от Пелопонес, освен Арголида, Ахайя и северните части на Аркадия. Богатият търговски град Коринт встъпва в съюза по-късно. Военният съюз действа на принципа на агресивно-отбранителен съюз . (симахия). В него най-голямо значение има Спарта (командва обединените съюзнически сили). Поотделно съюзните държави запазват независимост във вътрешните си работи, но навсякъде Спарта поддържа олигархическите режими. Във външните дела постановките на Съюзния съвет, състоящ се от представители на съюзните държави, са задължителни. Макар още през VI в. пр. н. е. позициите на Спарта да са застрашени от Атина, хегемонията й продължава до битката с переннците край о. Саламин (в Саропическия залив — 480 г. пр. н. е.).

АТИНА ДО ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ

XIV—XII в. пр. и. е.
Разположена в южната част на полуострова Атика в Средна Гърция, Атина е населена с нонийски гърци. По това време е зависима от Микеиа. Държавата се управлява от царе. Според легендата един от царете (навярно Тезей, син на Егей) побеждава на о. Крит чудовището — Минотавъра, а след смъртта на баща си взема властта и чрез съжителството на отделните селища обединява Атика под водачеството на Атина. Трайното обединение на Атика фактически настъпва по-късно.

IX в. пр. н. е.
Разпокъсаната на дребни общини Атика е обединена в държава, чийто политически център става градът държава Атина. Около началото на VI в. пр. н. е. постепенно завършва процесът на формиране на атинската държава и тя придобива голямо значение в Гърция. Политически и обществен строй. Най-старата политическа власт в Атина е царската — базилевс, който едновременно е и главнокомандуващ, но към VIII в. пр. н. е. тя е заменена от властта на родовата аристокрация (евпатридите), из средата на която се избират първоначално един, по-късно — девет архонти (висши длъжностни лица, които съсредоточават в свои ръце цялата изпълнителска власт). Първият архонт — опонимът изпълнява висша административна власт (по негово име се нарича всяка година). Вторият архонт царят (базилевс) е върховен жрец, третият — полемархът е върховен, военачалник и командващ атинското опълчение. През VII в. г.р. н. е. са прибавени още 6 архонти — законодатели (гесмотети), а през VI в. пр. н.е. и десетият — секретар. Върховната контролна власт се упражнява от ареопага т. е. съвет, който се избира измежду бившите архонти; архонтите се избират от средата на евпатридите. Могъществото на богатите родове в Атика се дължи предимно на земевладението и родовата организация. Преобладаващата част от населението се състои от собственици на дребни имоти, занаятчии и търговци. Освен гражданите съществува и друга многобройна група — чужденците и техните потомци, живеещи постоянно в Атина. Те са свободни, без граждански права, но с повинности към държавата. Занимават се главно със занаятчийство, търговия и лихварство. Най-нисшият обществен слой са робите, чиито брой непрекъснато расте.

VII—VII в. пр. н.е.
С разширяване на колонизацията и пазарите аристокрацията се стреми да изтласка селяните от производството на вино и маслиново масло, които й носят най-големи печалби. Това влошава положението им. В именията се трудят най-вече роби, техният брой постоянно се увеличава и те също изместват свободните селяни. Обединяващото селячество взема от евпатридите заеми с високи лихви и в случай, че не успее да ги върне, което се случва често, длъжниците заедно със земята си стават собственост на лихваря. Те получават название „шестаци“, защото продължават да обработват предишната си собствена земя, но дават на лихваря 1/6 от получената продукция (според някои тълкувания — 5/6). Заемодателят също има право да продаде длъжника-роб, а земята му да присвои. По такъв начин се създават големи поземлени имения, изчезват по-малките парцели и се заличава слоят на дребните собственици, които са по-голямата част на атинската армия. Засилва се недоволството между селяните и занаятчиите, чиито брой се увеличава във връзка с нарасналото производство на сечива и керамика. Недоволстват и по-богатите търговци и корабопритежатели. Те се стремят да лишат аристокрацията от привилегиите й и да вземат властта.

Ок. 635 г. пр. н. р.
Бунтът на Килон, Недоволството от ръководството на родовата аристокрация довежда до широко революционно движение против евпатридите. В него участвуват различни групировки от атинското общество. Използвайки тази обстановка и нарасналото недоволство на масите, аристократът Килон, заедно със своите привърженици завладява Акропола и прави опит да завземе върховната власт в Атина. Не получавайки подкрепа от народа, на който той разчитал, Килон успява да избяга, а неговите привърженици след опит за укриване в олтара на богиня Атина са избити от представители на знатния атински род на Алкмеонидяте. Това убийство хвърля позорно петно върху този род. Те са проклети и изгонени от Атина. Завръщат се по време на Солон.

621 г. пр. н. е.
За първи път в историята на Атина са записани действащите закони. Преразглеждането и записването им е възложено на архонта Драконт от тука и израза „драконтови закони“). Отличаващи се с необикновена суровост, те предвиждат най-често смъртно наказание, особено за нарушаване правото на частната собственост. Тяхното записване и публикуване прави невъзможно издаването на странични присъди от евпатридите. В тях се покровителстват онези, които не принадлежат към родовете, заменят кръвното отмъщение на роднините на убития с обществено наказание, определено от съда. Законодателството на Драконт е първата сериозна отстъпка на евпатридите, които се опасяват от повторен бунт, но то не намалява недоволството на по-заможните занаятчии и търговци, стремящи се към участие в управлението. Въпреки несъвършенството си тези закони имат голямо значение за народа.

594 г. пр. н. е.
Реформите на Солон. Атински политически деец, законодател и поет. Избран за пръв архонт, Солон провежда социални и политически реформи, които нанасят съкрушителен удар на родовата аристокрация (евпатридите) и разчистват пътя за развитие на робовладелското общество. Реформите имат демократичен характер.
Обществени и стопански реформи: премахнати са дълговете, при които заложник е личността; длъжниците, които са в робство са освободени; с държавни средства се откупуват длъжниците, продадени като роби в чужбина. Въведена е свобода на завещанията. Издадени са редица разпоредби в полза на развитието на дребните стопанства, търговията и занаятите; една от най-важните между тях е: всеки баща е длъжен да обучи синовете си на някакъв занаят, в противен случай на старини няма право на грижи и издръжка от синовете си. Забранен е износът на жито от Атика. Солон провежда и финансова реформа, с която създава по-изгодни условия за търговията с развиващите се градове на Йония. Политически реформи: разделя атинските граждани на четири групи според имуществения им ценз. За единица доход е приета мярката за житни храни — медимна (крина). Към I се числят пентакосиомедимни (500 мерки и повече годишен доход жито). Към II група — хипеис (конници), които могат да поддържат на собствена сметка кон със снаряжението му (300 мерки жито годишен доход). Тези две групи имат пълни политически права, но и най-големи задължения: първите — трябва да работят за сметка на държавата (да строят със собствени средства кораби, развлекателни съоръжения и игрища за народа по повод на големи религиозни празници); вторите — да служат на собствена сметка в конницата. Представителите на двете първи групи заемат и най-висшите държавни длъжности, които по принцип са безплатни. Към III група спадат — завгитите — притежателите на волски впрягове, хора средно заможни (200 мерки жито годишен доход). Те служат в тежковъоръжената пехота. Към IV група — тети (ратаи) — принадлежат всички останали граждани. Служат в лековъоръженат пехота. Народното събрание (еклесия), което по време на неограничената власт на евпатридите загубва политическото си влияние, сега придобива важно значение. В него участвуват всички граждани (мъже), навършили 20 години. Солон създава съдът на заклетите съдии (хелиея), апелационна инстанция за присъдите на чиновниците. Той се състои от съдии, които се избират измежду атиняните от всички класи (групи), независимо от имуществения ценз. Създава и Съвет на четиристотинте (буле), в който всяко от 4-те племена (фил) избира по 100 души, принадлежащи към първите три имуществени ,класи. Съветът ограничава властта на успоредно съществуващия ареопаг, в чийто състав влизат представители на първите две класи. Въпреки демократичния си характер реформите на Солон (изписвани и поставяни на специални дъски на пазара) не задоволяват евпатридите и народа. Евпатридите остават недоволни от премахването на дълговете (кабала), а селяните — от липсата на радикално решение по земеделския въпрос.

561—527 г. пр. н. е.
Тиранията на Пизистрат След падането на Солон в условията на ожесточена борба между родовата аристокрация и все още слабите демократични елементи, водачът на радикалния лагер Пизистрат, с помощта на наемни войски превзема в 561 г. пр. н. е. Акропола. Не успява да задържи властта и е изгонен. В 564 г. пр. н. е. отново се завръща в Атина и заграбва върховната власт. Пизистрат преразпределя земята за сметка на аристокрацията, принудена да напусне Атина. Тази реформа е в основата на създаден силен слой от среднозаможни селяни. Разширява външната и вътрешната търговия, грижи се за интересите на търговците и занаятчиите (навярно първи той е сякал монети в Атина), както и за снабдяването на градовете с евтини хранителни продукти. По това време Атина изгубва контрола на земите край Хелеспонт, което се отразява върху ръста на производството и търговията с черноморските страни. Поради големите разходи на двореца и армията, Пизистрат въвежда данъка от 1/20 върху добивите, което предизвиква силно недоволство сред народа. Строи великолепни храмове и водопроводи, красиви здания. По време на управлението му Атина започва да се превръща във важен културен център на Гърция. По поръчение на Пизистрат е извършено окончателното и цялостно записване на поемата на Омир („Илиада“ и др.)

527—510 г. пр. н. е.
Управление на синовете на Пизистрат — Хипий и -Хипарх (т. нар. „пизистратиди“). Нараства съпротивата срещу тиранията и управлението на Пизистратидите става все по-сурово. През 514 г. пр. н. е. загива (от заговорници) Хипарх, а през 510 г. пр. н. е. Хипий, който е обграден в Акропола (с помощта на спартанците) и принуден да избяга при персийския цар Дарий I.

510—508 г. пр. н. е.
След сваляне тиранията на Пизистратидите, политическите борби в Атина продължават. Първоначално надмощие взема лагерът на аристократите, подкрепян от Спарта, после обаче побеждават демократите, начело с Клистен (от рода на Алкмеонидите). Той провежда по-нататъшна демократизация на държавата и редица реформи, което води до окончателно утвърждаване на Атина като робовладелска демократична република.

508—507 г. пр. н. е.
Реформи на Клистен. Целта на реформите е да се премахне надмощието на аристократическите родове. Вместо съществуващото разделение на племена (фила), братства (фратрии) и родове (гене) Клистен въвежда териториално разделение на страната. Атика е разделена на три окръга: град Атина, крайбрежието и вътрешността. Всеки окръг се състои от десет (т. нар. „трити“). Три тройки „трити“ по една от всеки окръг образуват териториална фила. В състава на всяка от десетте новосъздадени фили влизат гражданите на три различни отдалечени помежду си райони на страната: от града, край морето и от вътрешността. Премахнато е съществуващото родово деление, ликвидира се надмощието и влиянието на аристокрацията, тъй като в народното събрание гласуването става в съответствие с новото разделение на фили. Филата се дели на деми (най-малката административна единица), която разполага с определено самоуправление. Наименованието на тази единица (дем) се поставя по задължение пред името на всеки гражданин, изпълнявайки ролята на фамилно име. Премахнато е поставянето на бащината фамилия при името (т. нар. патронимикон), за да се заличат обществените различия, произтичащи от произхода. Клистен увеличава броя на членовете на Съвета (бум) до 500 (по 50 представители от всяка фила), реформира и военното командване като го предоставя на 10-те стратези, избирани по 1 от всяка фила. За да предотврати насилственото променяне на държавния строй, въвежда (т. нар. остракизъм) всяка година, всеки възрастен гражданин на специално събрание изписва с черупка на глинена плочка фамилията на човека, който по негово мнение заплашва съществуващия строй (т. нар. „черупков съд“). В съда участвуват най-малко 6 хил. души. Гражданинът, чието име получи болшинството гласове му налагат да замине на 10-годишно изгнание, без да губи гражданските и имуществените си права. С времето остракизмът променя значението си и се използва като средство за политически борби и лични интриги. Реформите на Клистен завършват дългия период на борбата на народа с рейдовата аристокрация и утвърждават демокрацията в Атина.

VI—IV в. пр. и. е.
Оживена дейност на първите представители на Милетската школа (най-древната философска школа) Талес, Анаксимандър, Анаксимен. Милетските последователи заместват религиозно-митичната интерпретация на света с материалистически теории, схващани диалектически (стихийни диалектици); за пра-субстанция на света се приемат природните фактори.

Ок. средата на VI в. пр. н. е.
Езоп, полулегендарен старогръцки баснописец (според Херодот той е от Фригия или Лидия). Басните му са с морализаторски и със сатиричен характер (обобщава житейски въпроси), предавани устно. През III в. пр. н. е. са събрани и записани от Деметрий от Фалерон.

Втората половина на VI в. пр. н. е.
Алкей от Митилена (роден на о. Лесбос), един от първите велики древногръцки поети-лирици. Възпява оръжието, любовта и виното. От неговите творби („Любовни песни“, „Бунтовни песни“) са запазени само фрагменти.

Ок. 544—483 г. пр. н. е. Хераклит от Ефес, древногръцки философ-материалист, основоположник на диалектиката. В съчитанието си „За природата“ той твърди, че природата е в постоянно движение, че нещата постоянно се променят („панта рей“ — всичко тече, всичко се изменя). Според Хераклит материална първооснова на всичко е огънят.

Ок. 540—478 г. пр. н. е.
Хекатей Милетски, древногръцки географ и пътешественик от Мала Азия. Принадлежи към първите историци, които предават древните генеалогии (т. нар. логографи). Автор на „Генеалогии“ (описания с историко-митологически характер) и „Земеописание“ (географско съчинение). Съставя карта на известните на гърците части от земята. Творбите му са запазени фрагментарно.

525—456 г. пр. н. е.
Есхил, древногръцки поет, драматург, основател на класическата гръцка трагедия; един от тримата (освен Софокъл и Еврипид) велик трагически писател. Автор на 70 трагедии (напр. „Перси“, „Прикованият Прометей“, трилогията „Орестия“, „Седемте против Тива“) и 20 сатирични игри. Въвежда втория актьор, с което се слага начало на диалога. Творбите му се отличават с мащабност и величественост, създават съответно настроение; ограничава ролята на хора, поставя на преден план диалога, обогатява костюмите на актьорите.

518—438 г. пр. н. е.
Пиндар от Тива (в Беотия), изтъкнат древногръцки поет, класик на гръцката тържествена хорова лирика. Запазени са 4 групи оди: Олимпийски, Питийски, Истмийски и Немейски.


Европейска нощ на учените 2022 г.: