Пандемията covid-19 наскоро премина психологическата граница от милион смъртни случая, а инфекциите продължават да нарастват. През следващите месеци и може би години, ще трябва да поддържаме баланс между минимизиране на смъртните случаи и вредите, причинени от коронавируса, и продължаване на социалния живот, за да поддържаме икономическото и психическото си благополучие.
„Преодоляването на тази пандемия по същество е упражнение в управлението на риска“, казва Алисън Шрагер, икономист от Манхатънския институт в Ню Йорк. За да се справим добре с тази задача, трябва да разчитаме на информацията, която получаваме от експерти в областта на общественото здраве, от медиите и от правителствата. Искаме да знаем колко опасен е вирусът за нас, както и за нашите приятели и близки, които може да са по-уязвими, поради възрастта или други фактори. Искаме да знаем рисковете, произтичащи от настоящия скок на инфекциите, така че да преценим дали мерки като подновяване на блокиранията ще са адекватни.
Комуникацията с такъв риск е трудна работа дори в най-добрите времена, но в много страни пандемията covid-19 доведе до поток от страшо изглеждаща статистика и графики за броя на заразените и нарастващите жертви.
Дейвид Шпигелхалтер, председател на Центъра Уинтън в университета в Кеймбридж, го нарече „театър на числата“.
И така, как да извадим драмата от този театър и да стигнем до премерена оценка на несигурностите, пред които сме изправени?
Няма лесни отговори, но като разберем как мозъците ни се справят с риска, взимайки предвид начина, по който често ни се представят числата, отнасящи се до него, можем да стигнем до някакво облекчаване на психичното бреме през пандемията и след това.
Въпреки почти непрекъснатото медийно отразяване от началото на годината, пандемията covid-19 остава непозната заплаха за повечето от нас. Тук започват трудностите с оценката на рисковете.
„Ние сме свикнали с рисковете, които поемаме всеки ден, но нови и драматични рискове ни хвърлят в паника“, казва Шрагер.
Това е особено вярно, когато единични събития причиняват вреда на много хора за кратък период, като самолетни катастрофи, терористични атаки и природни бедствия. Изображенията на такива събития активират силно части от мозъка, еволюирали, за да се оцени рискът и да ни накарат да му обърнем сериозно внимание.
„Една област, амигдалата, реагира до степен, в която нещата са рискови, докато вентромедиалната предфронтална кора ни позволява да преценим баланса от разходите и ползите от различни опции, така че да можем да решим кое е най-доброто нещо, което трябва да направим”, казва Джоузеф Кейбъл, евро учен от Университета на Пенсилвания.
Проблемът е, че тези така генерирани отговори могат да замъглят рационалното мислене, когато заплахите са нови и драматични.
Изследователят на риска Герд Гигеренцер от Университета в Потсдам (Германия), категоризира като „страховити рискове“ тези заплахи с емоционално въздействие, изкривяващо схващането ни за това колко опасни смятаме, че са те за нас.
„Въпреки че причиняват по-малко смъртни случаи, отколкото някои рискове, с които щастливо живеем; страховитите рискове привличат вниманието на медиите, предизвикват безпокойство и ни карат да се страхуваме прекомерно от някои неща“, казва той.
Този страх може да промени поведението ни по начини, които действително увеличават риска от нараняване или смърт.
През 2004 г. Гигеренцер установи, тъжното обстоятелство, че след нападенията от 11 септември, когато много хора са били ужасени от самолети, мнозина са предпочели по-опасния всъщност вариант – да шофират. „В резултат на това още около 1600 американци загубиха живота си по пътищата“, казва той.
По същия начин хората сега избягват посещения в болници, защото се страхуват да не се заразят с covid-19. Според Световната организация за инсулт през първите месеци на пандемията в 100 проучени страни приемът в болница за симптоми на инсулт е намалял средно с 60% в сравнение със същия период на 2019 г.
Имаше подобни спадове при приеманията със сърдечен удар в САЩ и Великобритания. Едно проучване в Англия и Уелс установи, че между март и края на юни липсата на здравни грижи е довела до 2085 повече смъртни случая от сърдечни заболявания и инсулт, отколкото би могло да се очаква обикновено, или 17 допълнителни смъртни случая на ден.
Страховитият риск от covid-19 се различава от събития като 11 септември, тъй като той се движи предимно от числа и статистики, отколкото от картини на катастрофи в съзнанието. Сцените на хора, страдащи или умиращи от вируса, реално са незабележими за обществеността, поради необходимостта въпросните пациенти да се изолират. Но числата сами по себе си могат да бъдат достатъчни, за да предизвикат ужас, особено когато нямаме сигурна справка с това, което те всъщност означават.
Това сочи към втори проблем, отвъд развитите ни реакции на страх, който прави оценката на риска трудна. „Повечето хора нямат обучение по статистическо мислене“, казва Гигеренцер. Дори числата, свързани с ежедневните рискове, могат да ни заблудят.
Какво означава например прогноза за времето, която казва, че има, да речем, 30 процента шанс за дъжд утре?
„Някои смятат, че това означава, че ще вали през 30 процента от времето, други, че ще вали в 30 процента от региона, който прогнозите покриват, а трети – че 3-ма от 10 метеоролози ще предскажат дъжд“, казва Гигеренцер. А всъщност означава, че има 30 процента шанс да има изобщо дъжд.
Това е относително безобиден пример, но подобни неясноти или липсващ контекст могат да ни заблудят и със здравните рискове.
Например, когато в средата на 90-те години Комитетът по безопасност на лекарствата в Обединеното кралство предупреди, че някои противозачатъчни хапчета удвояват риска от потенциално смъртоносни кръвни съсиреци или тромбоза, това накара много жени да спрат да ги приемат. Поредица от нежелана бременност доведе до допълнителни 13 000 аборта през следващата година. Рискът от тромбоза звучеше тревожно, но в абсолютно изражение това означаваше, че 2 на 7000 жени, които са приемали противозачатъчно хапче от трето поколение, са имали тромбоза, в сравнение с 1 на 7000 при жени на хапчета от второ поколение. Първоначалният риск е нисък и така относителното удвояване на риска означава, че абсолютният риск също е нисък.
Често се нуждаем от двата вида информация, за да поставим даден риск или полза в перспектива. Но дори предполагаемите експерти могат да се объркат по отношение на тях – нещо, което сме виждали и по време на пандемията covid-19. През август Стивън Хан, ръководител на Американската администрация по храните и лекарствата, направи изявления, в които каза, че кръвната плазма, взета от хора, които са се възстановили от covid-19, ще може да спаси 35 живота на всеки 100 лекувани. В действителност за това лошо проектирано проучване се установи, че плазменото лечение намалява смъртността на covid-19 от около 14% на 9% – относително намаляване на риска с 35%, но абсолютно намаление на риска от само 5%, което означава, че реално лечението би спестило пет на всеки 100 пациенти с covid-19.
За тези от нас, които се опитват да се ориентират в нестабилните води на риска от коронавирус – просто трябва да са наясно с разликата между относителния и абсолютния риск и да знаят кой представлява дадено число и това вече е голяма стъпка в разбирането на истинската му значимост. Но дори и тогава опитът да се определят рисковете около covid-19 може да бъде объркващо упражнение. През цялото време се появява нова информация. Рискът, който covid-19 представлява за всеки от нас – в абсолютно или в относително изражение – зависи от това на колко години сте и дали имате някакви предварително съществуващи здравословни проблеми.
„Връзката между възрастта и шансовете covid-19 да бъде фатална за вас е изумителна“, казва Шпигелхалтер. „80-годишният е 1000 пъти по-вероятно да умре от него, отколкото 20-годишният.“ Оценките на екип от Imperial College London изчисляват шанса да умрете от covid-19, ако го хванете, когато сте на възраст между 10 и 20 години, на 0,006% или шест смъртни случая на всеки 100 000 заразени хора на тази възраст. Ако сте във възрастовата група 40-49 г., рискът достига до 15 на 10 000 и ако сте на възраст над 80 години, това е почти 1 на 10.
Изобилие на рискове
Обикновено значимостта на тези числа е трудна за оценка без допълнителен контекст. За да се опитаме да го дадем – в САЩ доживотният риск от смърт при катастрофа с моторно превозно средство е 1 на 106, според изчисленията, съставени от Националния съвет за безопасност, американска организация с нестопанска цел. Доживотният риск от смърт от сърдечни заболявания е 1 на 6.
За да се онагледи по-смислено как covid-19 увеличава шансовете ви да умрете в сравнение с другите рискове за живота обаче, Шпигелхалтер предлага да го оразмерим спрямо риска от смърт през следващата година, нашия годишен риск от смърт. Той нараства експоненциално от около 10-годишна възраст, като се удвоява на всеки осем години горе-долу. Получаването на covid-19 удвоява нормалния ви годишен риск от смърт – все още много нисък, ако сте млад, но по-висок, колкото сте по-възрастен.
Има допълнително усложнение. Всички тези оценки на риска описват степента на смъртност от инфекция – вероятността да умрете, ако имате covid-19. Съществува и степен на смъртност сред населението, както и вероятност да хванат covid-19, така и да умрат. Лесно е да се смесят тези цифри с последствия, които могат да изкривят рационалните реакции на личната и публичната политика.
През май например, Службата за национална статистика на Обединеното кралство публикува доклад, разкриващ големи разлики в степента на смъртност сред населението за различни етнически групи. Установено е, че тя е почти два пъти по-висока сред чернокожите, отколкото сред белите. И все пак новините оставиха много хора с впечатление, че ако сте чернокожи и получите covid-19, имате два пъти по-голяма вероятност да умрете, отколкото ако сте бели и че широко разпространеното неравенство в здравеопазването прави малцинствата по-уязвими към инфекции.
Що се отнася до самия риск от инфекция, тези цифри са още по-трудни за определяне, тъй като има толкова много различни фактори, които могат да допринесат – включително цялостната експозиция на вируса. При всички обърквания, когато се използват правилно числата могат да ни помогнат да калибрираме естествения си страх и безпокойство. В контекста на коронавируса представената от тях картина е обнадеждаваща, особено ако сте здрави и на възраст под 50 години. Но това със сигурност не означава, че излагането на вируса е безрисково за по-младите хора: все още се борим за да се установят истинската бройка жертви на постоянните симптоми или т.нар. продължителен covid.
И дори ако личният риск е нисък, рискът да разпространите инфекцията върху други по-уязвими хора остава. Ето защо, когато решаваме как да реагираме и да се справяме с несигурността на пандемията, трябва да излезем отвъд индивидуалния риск и да помислим за колективния риск, казва Насим Никълъс Талеб от Tand on Engineering School, Ню Йорк. „При пандемия индивидуалните рискове могат да бъдат ниски, докато колективните рискове са високи.“
Тази допълнителна особеност възниква, защото инфекциозните болести се разпространяват и размножават в обществото по начин, по който други индивидуални рискове, като тези от автомобилни катастрофи или инфаркти, не могат. Въпреки че тези други рискове са стабилни с течение на времето и обществото има капацитета да се справи с тях, ново огнище добавя неочаквано напрежение върху цялата система, заплашващо да спре нормалното функциониране на обществата.
„Пандемиите са толкова непредсказуеми“, казва Талеб. Когато той и Паскуале Цирило от Технологичния университет в Делфт (Холандия) разглеждат масовите огнища на инфекциозни заболявания през последните 2500 години, те откриват, че повечето имат относително слабо въздействие. Но все пак част тях са катастрофални.
Например Черната смърт убива до 200 милиона души от 1331 до 1353 г. Мащабирано като процент от световното население днес, това би било близо 4 милиарда смъртни случая. „Новите се появяват внезапно и бързо излизат извън контрол, превръщайки се в реална екзистенциална заплаха“, казва Талеб. Още през януари той заявява, че са необходими извънредни предпазни мерки, за да се гарантира, че тази епидемия няма да излезе извън контрол. „Колективната заплаха от covid-19 означава, че всички сме заедно. Жизненоважно е хората да осъзнават, че да бъдеш част от обществото означава да поемеш отговорност за другите“, казва Гигеренцер.
Разнородни съобщения
И така, как изглеждат нещата на практика? Как можем да оценим рисковете, пред които сме изправени лично – и в обществото – и да вземем решения, които ни позволяват да продължим с живота? Не е просто.
Несигурните, трудно интерпретируеми ситуации създават двусмислие, което предизвиква по-големи реакции в мозъчните зони, които регистрират риска. Това прави още по-трудно поддържането на разпознаваемостта на заплахите в перспектива. Всички ние се различаваме както в нашата толерантност към несигурността, така и в това, което считаме за приемливо ниво на риск. Въпреки това има някои основни правила, които специалистите по рисковете препоръчват.
Като начало се опитайте да запазите перспективата, както определите дали цифрите, с които разполагате, представляват относителни или абсолютни рискове, като не позволявате емоциите ви да изменят тяхното значение. Също така, бъдете в течение с движението на статистиките. Въпреки че натрапчивото проследяване на коронавирусните новини може да има свои собствени рискове за психичното здраве, в ситуация, която се променя бързо, е важно да се търсят надеждни източници и да се преценяват оценките на риска, когато постъпва нова информация. Например, в началото на пандемията изглеждаше, че повърхностите могат да бъдат невероятен източник на разпространение. Сега, според най-новите доказателства, споделянето на въздух на закрито се определя като най-опасният фактор.
Не забравяйте също, че не можете да премахнете напълно риска и че има компромиси: избягването на един риск може да създаде други, по-лоши.
За да ни помогнат да разберем всичко това, някои служители в областта на общественото здравеопазване препоръчват да си определите седмичен „бюджет за контакти“ – като вземете предвид личните ви обстоятелства и уязвимостта към тежки последици от инфекцията, както и да ограничите броя на дейности с по-високи нива на потенциално излагане на вируса. Също така е от решаващо значение да се помисли как вашият избор може да застраши или защити други хора, казва Гигеренцер.
Въпреки че все още не сме излезли от гората, тази пандемия в крайна сметка ще отмине. Но ще научим ли нещо от нея?
„Мисля, че това ще ни промени много и в бъдеще ще се справяме с това съвсем различно“, казва Шрагер. „В много страни, включително САЩ, комуникацията с рискове е голям провал в общественото здраве. Няма достатъчно обсъждане на това как да осмислим рисковете, свързани с covid-19, и как да ги комуникираме по начин, който хората могат да разберат. „Може би една от ползите от тази криза е, че тя най-накрая ще послужи като сигнал за събуждане относно важността за подобряване на начина, по който говорим и мислим за рисковете.
Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров
