Правото и правната норма

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Автор: Стела Боянова Куртева, Юридически факултет, Русенски университет „Ангел Кънчев”

 

Резюме: Правото е тясно обвързано с държавата и правните норми. Те не могат да съществуват поотделно във външният свят. Те могат да бъдат определени като скачени съдове, които не могат да бъдат разделени. 


РЕКЛАМА:

***

 

Ключови думи: Право, правна норма

      

      Правото се регулира от разума, като висша форма на съзнание. Правото е една динамична наука, която от своя страна разрешава и разглежда различни проблематики, а правната норма не може да съществува извън правото и правовият ред. Според проф. д-р Тенчо Колев „Правото има за цел преодоляване на ентропия (безпорядък) и създаване на ред.” 

         Значението на думата „lat. norma” бълг. пр. е „правило”, „модел”, което означава генерализирано, общо правило за поведение.  Правните норми са предложения за правна регулация на едно субективно правоотношение, което се конституира в правовият ред на дадена държава. Правната норма може да съществува в правовият ред, като обща важаща за определен кръг от държави и/или като специална спрямо първата за дадена държава и държавен суверен. Това отношение определям, както от общо към частно, така и обратно. Правната норма има своята логика и социална обвързаност, защото се създава в динамичен правов ред. Според Келзен нормите са валидни, каквото е отношението на тяхното съдържание към съдържанието на по-висшата норма. Нормите от своя страна могат да бъдат валидни тогава когато дадено правоотношение бъде реализирано. Тогава ще се породят и реализират своите правни последици. 

   Според Мишел Тропер „една норма не може да бъде нито вярна, нито невярна, а само съблюдавана или не”. Правната норма следва логиката на една абстрактна реалност, която бидейки реализирана може да породи правни последици за субектите в дадено правоотношение. 

   Правната норма има своя структура – хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата съдържа конкретен юридически факт. Диспозицията съдържа в себе си правило за поведение, а санкцията може да бъде определена, като протекция на двете по-горе посочени части. Правната норма има своя лексикален смисъл, съдържание и структура. Тя е част от конкретен правен отрасъл на публичното право или частното право. Може да бъде тълкувана коректно или некоректно. 

   Мога да обобщя, че правната норма представлява ключът към правото, както и обратно, което отваря вратите на необятния правов свят. 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Тропер М. За една юридическа теория на държавата Академично издателство проф. Марин Дринов София 1998 
  2. Колев Т. Теория на правото  изд. Сиела Норма АД София 2015
  3. Келзен Х. Чисто учение за правото изд. къща „Юриспрес” София 1995