Правни предизвикателства пред 3D принтиране на огнестрелно оръжие?

3d-printed-gun.jpeg

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/3d-printed-gun.jpegWiki Weapons Project/Проект Уики оръжия/ http://defensedistributed.com/ е инициатива за създаване на 3D-принтирано огнестрелно оръжие и за свободно он-лайн разпространение на дигиталния файл за дизайна му. Явно търсенето на абсолютна свобода, провокирано от „Уики Лийкс“ е намерило последователи и в тази така странна и нова човешка дейност като 3D-принтирането.* Проектът се опитва да заяви свободни права върху домашното 3D принтиране на оръжия, но, противно на мнението, изложено в този материал на „Популярна наука“ – http://www.popsci.com/technology/article/2012-10/fyi-it-legal-3-d-print-handgun – това никак няма да е лесно начинание. Друг е въпросът дали и кому е изобщо нужно.

 

Правото да се притежава оръжие е уредено от Конституцията на САЩ (за Европа нещата са повече от ясни – притежаването на оръжие се допуска по изключение). Но и на двете места, новостта на 3D принтирането поставя правни въпроси, според някои трудно, а може би и не толкова трудно разрешими. Дали е законно да си правим оръжия в къщи?

 


РЕКЛАМА:

***

Тази седмица Wiki Weapons Project  се натъкна на пречка,  когато 3D принтер провайдъра „Стратазис“  http://www.stratasys.com/  прекрати договора за заемане на принтер който беше дал на групата. „Стратазис“ цитира клауза в споразумението за наем на 3D принтера, която позволява на компанията да го анулира, ако смята, че принтерите се ползват за незаконни цели. Това повдигна очевидния (и деликатен) въпрос: Проект „Уики оръжия прави ли нещо незаконно?

 В САЩ този, който иска да произвежда оръжия за продан, трябва да има федерален лиценз. Хората от проекта „Уики оръжия“ не са демонстрирали никакво намерение да продават потенциалните оръжия които биха създали, но смятат да разпространят  безплатно дигиталния файл така, че всеки с подходящия хардуер и ръководство да може да принтира свое собствено оръжие. Тоест, да го произведе. Смята се, че щатските закони не са взели предвид такава ситуация.  Проектът „Уики оръжие“, твърди, че иска да ни накара да погледнем какво се случва във свят където информацията (която иска да е свободна) може да бъде лесно преустроена във физически предмети много от които не са предназначени за свободно ползване (като огнестрелните оръжия например).

 „Това повдига много интересни въпроси,“ казва Майкъл Вайнбърг, юристконсулт в „Обществено знание“,   правен консорциум, фокусиран върху дигиталните технологии, интернета и интелектуалната собственост. „Ще има много истории в бъдеще за хора правещи интересни и безинтересни неща с 3D принтирането. Въпроса който хората трябва да си зададат е: беше ли това възможно преди 3D принтирането? И, ако отговора е да, то използването на 3D принтер промени ли из основи естеството на това нещо. Отговора на този въпрос според мен е не.“

 Това като че ли обобщава гледната точка на юристите.

 „С традиционните металообработващи машини човек вече е способен да произвежда собствени огнестрелни оръжия,“ казва Кристофър Уолш, аспирант в Центъра „Беркман“ за интернет и общество към Харвард. “Въпреки, че не съм експерт по законите за регулиране на оръжия, бих бил много изненадан, ако съществуващите закони не са взели предвид направата на огнестрелни оръжия в домашна обстановка. Също така в днешно време се искат много по-малко пари, усилие и познание за да си купиш оръжие на черния пазар отколкото да 3D-принтираш едно.“

 Каквито и закони да регулират произвеждането на огнестрелни оръжия в домашни условия посредством средства различни от 3D принтиране също така трябва да регулират и това, което „Уики оръжия“ забърква (защото е въпрос на време те да намерят друг 3D принтер/.

 Някои подържат мнение, че „има съображения които са отвъд строго правните“. Само че, отговорът е – „не, няма такива“. 

 „От моя гледна точка, това не повдига някакви необикновенни въпроси за интелектуалните авторски права, разума и възможните граждански и престъпни задължения,“ казва Майкъл Пауъл, адвокат занимаващ се с дела свързани с интелектуалната собственост. „Каква „защита“ се опитва да постигне тази група която не може да бъде постигната използвайки законно купено огнестрелно оръжие или дори електрошок, флакон с лютив спрей, палка или друго средство за защита?“

 Лидера на проекта „Уики оръжия“ Коди Уилсън, студент по право в Тексаския университет твърди, че проекта е за да „се сломят разликите между дигитална информация и материални стоки“ и „изявление към онези международни клептократи показващо, че това не е във ваш контрол вече.“  Бунтарско, дръзко и…. глупаво и неадекватно. Да, твърдението на Уилсън е, че 3D принтирането е технология чието време е дошло. Но оттук нататък той не сочи нищо логично, за да ни убеди, че 3D технологията е променила с нещо принципите на правния режим на забранените за производство стоки – в случая оръжие, но  няма пречка това да се отнася и за наркотици или други забранени вещества, стига технологията да го позволява.

 Тези, които смятат, че строго погледнато проекта „Уики оръжия“ не е незаконен в сегашната законова щатска рамка, се основават на постулата за свобода на информацията, като въвеждат като някаква изключителна новост 3D принтирането, тъй като то скъсявало и дори смесвало информацията и вещта, т.е бързото превръщане на първото във второто. „Какво значи това за бъдещето на свободната информация където данните бързо могат да се превърнат в физически предмет? Как може нещо като това да повлияе на бъдещето на закона за интелектуалната собственост? И подрива ли си собствените си идеали „Уики оръжия“ като „избутва“ тази идея за свобода на информацията в този й противоречив вид?“

 Всъщност, този диспут и проблем е класически пример за „самоцелно бунтарство“, което този студент и неговата организация представят. И днес, и дори при най-примитивните етапи от човешкото развитие, производството на нещо има две фази – замисъл, информация и произвеждане, овеществяване.  Това, че днешните действително много авангардни технологии скъсяват разликата между едното и другото не значи, че същността на този процес с неговите два елемента се е променила. Съвременното право, което ограничава, лицензира или забранява някои производства, не държи сметка за скоростта на превръщането на информацията в продукт, а просто забранява продукта. С други думи – ако в САЩ законът съдържа празнина по въпроса за това дали можеш да си правиш оръжие за лично ползване – то 3D принтирането само улеснява това производство. /Друг е въпросът, че този, който  продаваш матрица или метод, дигитален файл, за производство на оръжие чрез 3D принтиране, то тогава той очевидно участва в производството на оръжие и би могъл да попадне под изискването за федерален лиценз/. Ако пък домашното производство за лична употреба все пак е забранено от закона, то 3D принтирането просто е нов вид производство. Забранено.

 Затова, ако обърнете внимание на позицията на „Уики оръжие“, то тя е – „ние не произвеждаме, но при условията на свободна информация предлагаме на всеки методът за производство“. Само че, законът отдавна познава тази фигура – постигане на непозволен резултат с позволени средства, наричайки я „заобикаляне на закона“. Нещо, което е точно толкова забранено, колкото и прякото му нарушаване.

 В Европа, целият този правен проблем е много облегчен и на практика го няма. Притежаването на оръжие е забранено изобщо и се допуска по изключение  – това е т.нар. „разрешителен режим“. Следователно, никой няма право без разрешение от държавата да купи, произведе по класически способ, респективно и по който и да било нов такъв, бил той и 3D принтиране, оръжие.

 Новите технологии, колкото и шокиращо нови да са /а 3D принтирането е такава!/ не винаги ще изменят класическите правни или морални принципи.

 

Вижте още: http://science.icnhost.net/migrate/forum/index.php?showtopic=11815

 

 По материали от:  http://www.popsci.com

 Превод: Велимир Макавеев

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: