Направи дарение на училище!

Ушните маркери с безжична антена за радиочестотна идентификация, заедно с интелигентна роботизирана захранваща машина, могат да сигнализират на фермерите всеки път, когато всяка крава отива да се храни и каква доза минерални добавки приема. Снимка: Иван Андонович

Изобилието от храна, което можем да намерим по рафтовете на супермаркетите в цяла Европа, е резултат от знания, натрупани в продължение на хиляди години от поколения земеделски производители.

Но с глобалното човешко население, което вероятно ще се увеличи с 2,2 милиарда през следващите 30 години, за да достигне 9,8 милиарда, в резултат на което вече ще има много повече гърла за изхранване. В същото време фермерите са изправени пред проблема, че ще трябва да отглеждат тази допълнителна храна, като използват все по-малко вода, земя, торове и пестициди.

Само селското стопанство е отговорно за малко над 10% от емисиите на парникови газове и 44% от използването на вода в Европа, докато употребата на пестициди има голямо влияние върху опрашителите и по-широката екосистема.

За да посрещнат тези предизвикателства, фермерите в цяла Европа се обединяват с учени и инженери за разработване на нови технологии, които се надяват да доведат до ера на „прецизно земеделие“. С мрежи от сензори, инсталирани в полето или прикрепени към животни, те могат да събират данни в реално време за здравето на техните култури и стада, което им позволява да вземат по-добри решения за това как да ги управляват.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Трябва да решим проблема с екологичния отпечатък на селскостопанската система, като правим повече със същите ресурси или дори с по-малко“, казва Франсоа Линард, мениджър по комуникациите в проекта „Интернет на храните и фермите 2020“ (IoF2020). Проектът координира поредица от експерименти, при които сензори, селскостопанска техника и автоматизирано оборудване са свързани заедно, за да образуват един своеобразен селскостопански „интернет“.

Млечни крави

В един примерен случай, 2200 млечни крави от шест ферми в Дания, Германия, Латвия и Литва са снабдени с ушни маркери с безжична антена за радиочестотна идентификация, за да идентифицират всяко животно, когато посещава интелигентна роботизирана хранилка. Хранилката може да засече кога кравата вкарва главата си в нея и записва времето на посещението на всеки отделен екземпляр, както и това каква точно доза минерални фуражни добавки са му били дадени.

Диетата на млечните крави преди да родят и 100 дни след отелването е особено важна за поддържането им здрави и осигуряването на качеството на млякото, което те произвеждат, където минералните добавки могат да са от полза.

Лошото здраве на млечните крави може да повлияе на плодовитостта им и така да намали броя на животните, способни да произвеждат мляко, както и да повлияе на качеството на самото мляко.

Цялата статия можете да прочетете в новия брой 132 на списанието. Изтеглете броя от тук.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!