Как се прави наука в медицината у нас? (Румяна Додова) (от видео в текст)

Румяна Додова е молекулярен биолог към Центъра по молекулна медицина, който е звено на катедрата по медицинска химия и биохимия към Медицински университет, София.

Този текст е част от Най-добрите видеа в текст (Специализиран брой на БГ Наука)

Занимавам се с наука вече може би повече от 10 години, като основните ми насоки са в областта на онкогенетиката, както генетика така и епигенетика на онкологични заболявания. Също така през последните години започнах да се занимавам с фармакогенетика и популационна генетика. Оказва се, че когато човек се занимава с дадено онкологично заболяване, когато пациентите станат много, вече на дневен ред идва и популационната генетика, защото вече започваме да виждаме определени характеристики на дадена група.

 

Хората, които ме научиха да правя наука в България, това са проф. Кънева и доц. Миткова и аз съм им много благодарна, че ми казаха върху какво да наблегна и ми показаха пътечката, най-краткият път, по който от наука нещата могат да се превърнат в нещо полезно за пациентите.


РЕКЛАМА:

***

Дисертацията, която направих беше на тема Формиране на рак на гърдата и яйчника. Започнахме преди 10 години за една много малка моя разработка за дипломна работа като магистърска степен към Биологическия факултет. Тогава започнахме с може би 1/10 от BRCA гените при 25 човека. Нещата тръгнаха, стана накрая и дисертация. И досега сме направили диагностика на може би повече от 1500 души с това заболяване, като сме дали отговор на доста голям брой от тях защо се е развило заболяването при тях. Целта ми като докторант беше (а и все още е) да определям популационно специфичните характеристики на рака на гърдата и яйчника, също така да разработвам и скринингови програми за контрол на тези заболявания.  Тъй като се оказа, че нашата здравна система все още не го е въвела като рутина. Това означава, че една пациентка с фамилност, за която ние знаеме, че най-вероятно в семейството ѝ може да открием такъв вариант, е препоръчително много по-често да ходи на профилактични прегледи в сравнение с жени, които нямат в семейството си такъв тип заболявания. Като идеята е този тип рак да се хване много по-рано, за да може да се даде както по-добра прогноза на заболяването, така и да бъде по-податлива на лечение. Също така евентуално да се видят мутации у родствениците на пациентката за да могат те също да си правят съответните профилактични преглед много по-често. Това означава, че освен хората, които са развили заболяването от нашата таргетна група и близките им родственици, да можем да проследяваме и здравите хора по-често и ако те хванат същото заболяване да можем да го засечем навреме.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в специализирания брой – Най-добрите видеа в текст>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: