Направи дарение на училище!

Автор: Катя Еремиева

Търговец по смисъла на закона е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговска дейност. Търговецът се определя по три признака:

• Да е физическо или юридическо лице – това означава, че трябва да е субект на гражданското право, т. е. да може да придобива права и задължения. Освен правоспособност, търговецът трябва да притежава и дееспособност, т. е. възможност със собствени сили да придобива права и задължения.
• Да извършва търговска дейност. Законът посочва десет групи дейности, извършването на която и да е от тях определя търговеца. Той посочва също, че търговецът може да извършва и други дейности, стига да води своите дела по търговски начин. За да се водят делата по търговски начин, е необходимо дейностите да се извършват от името на търговеца с цел реализиране на печалба за него.
• Да извършва търговска дейност по занятие. Това означава, че лицето трябва да извършва дейността като постоянна работа, а не да сключва единични търговски сделки със случаен характер. Това предполага, че търговската дейност е източник на постоянен доход за лицето, т. е. лицето извършва такава дейност системно, с цел извличане на печалба в свой, частен интерес.

Лицата, които притежават и трите изисквания се признават за търговци. Липсата на кое и да е от тях отнема търговските им качества.

Търговският закон определя изрично лицата, които не са търговци, въпреки че отговарят на вече посочените изисквания за такива. Това са:

Разбери повече за БГ Наука:

***

1. Физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност. Те не се признават за търговци и не е необходимо да се регистрират и да водят търговски книги, независимо от това дали произвеждат за лично потребление или за пазара. Това не важи за кооперациите, занимаващи се със селскостопанска дейност.
2. Занаятчиите и лицата, извършващи услуги с личен труд. Използването само на личен труд предполага малък обем на извършваната работа, която не оправдава регистрирането на търговска фирма и воденето на счетоводство. В случай, че занаятчията или лицето, извършващо услуги наеме персонал и предприеме мащабна дейност, то трябва да се регистрира като търговец.
3. Лицата, упражняващи свободни професии. Това са научни работници, преподаватели, адвокати, художници, архитекти, лекари, преводачи и т. н. Те трябва да извършват дейността си с личен труд. Ако тази дейност бъде организирана в консултантски фирми, дизайнерски бюра, адвокатски къщи, учебни школи, проектантски бюра и т. н. то необходима е търговска регистрация.
4. Лицата, извършващи хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Лицата предоставят стаите си срещу наем, т. е. по граждански договор, което не дава основание да се смятат за търговци.

Основните индивидуализиращи признаци на търговеца са:

1. Търговска фирма – това е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, т. е. тя е търговското му име. Не трябва да се смесва това разбиране за фирмата с фирмата по смисъла (вече отменен) на Указа за стопанска дейност, като форма на организация на стопанската дейност и като правен субект. Всеки търговец е задължен да има фирма. Тя задължително трябва да се запише при регистрирането му и да се посочва в търговската му кореспонденция. Фирмата може да се използва само от търговеца, който я е регистрирал. Използването на чужда фирма е форма на нелоялна конкуренция и е наказуемо.
2. Седалище – това е мястото, където се намира централното управление на търговеца. Всеки търговец има само по едно главно седалище. Седалището на търговеца може да е различно от местожителството му като физическо лице. Седалището не трябва да се отъждествява с адреса. Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му, т. е. конкретното място, където се намира то, докато седалището посочва само населеното място. Освен адреса на централното управление, търговецът може да има адрес за съобщения. В търговската си кореспонденция търговецът е длъжен да посочва освен фирмата, също и седалището и адреса си.

Регистрация на търговеца

Регистрацията на едноличния търговец става въз основа на негово заявление, в което той посочва следните индивидуализиращи го обстоятелства:

1. Име, местожителство, адрес, единен граждански номер.
2. Фирмата, под която ще се извършва дейността.
3. Седалището и адреса на управление на дейността.
4. Предметът на дейност.

При регистрацията на търговските дружества се вписват обстоятелствата, част от които са общи за всички дружества, а други са специфични за някои от тях.

Към общите за търговските дружества обстоятелства се отнасят:

1. Фирма и седалище.
2. Предмет на дейност.
3. Управление и представяне на дружеството – органи на управление.

Специфични за отделните търговски дружества обстоятелства, подлежащи на вписване са:

1. За събирателно дружество (СД): име, местожителство, фирма, седалище и адрес на съдружниците.
2. За командитно дружество (КД): име, местожителство, фирма, седалище и адрес на съдружниците, размер на вноските на ограничено отговорните съдружници.
3. За дружество с ограничена отговорност (ООД): име, фирма, размер на капитала, срок на дружеството, ако е предвиден такъв.
4. За акционерни и командитни с акции дружества (АД и КДА): размер на капитала, срок на дружеството /ако е предвиден такъв/, вид, брой, номинална стойност на акциите, други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството.

Регистрацията при образуване, преобразуване и прекратяване на дружеството с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно дружество с акции, задължително се обнародва в Държавен вестник. Обнародването е официално оповестяване, което изхожда от съда по регистрацията. С обнародването регистрацията влиза в действие.

Не се обнародва вписването на събирателните и командитните дружества. Не се обнародва и решението за вписване и на еднолични търговци, но се обнародва прехвърлянето на фирмата на едноличния търговец.

1. Характеристика на предприятието на Едноличния Търговец (ЕТ)
2. Да е физическо лице, т. е. да има правоспособност. Едноличният търговец е носител едновременно и на граждански и на търговски права и задължения. Като такъв той ще отговаря по всички задължения (търговски и от частния си живот) с цялото си имущество – не само с търговското си предприятие, но и с останалото си имущество.
3. Да има местожителство в страната. Лицето може да е чужд гражданин, стига да се е установил да живее в страната.
4. Да бъде дееспособен. Това означава лицето да е пълнолетно (да е навършило 18 години) и да не е поставено под запрещение.

Регистрирането като едноличен търговец става по инициатива на лицето, което подава в окръжния съд заявление с информация за обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно закона.

Със заявлението за регистрация се предоставя и образец от подписа на търговеца. При регистрацията на търговеца трябва да се посочи и предмета на дейността му, но това не отменя правото му да извършва всякаква друга стопанска дейност, освен забранената със закон.

С вписването на едноличния търговец в регистъра става регистрирането и на неговата търговска фирма. Тя трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното име на търговеца. Освен това тя може да съдържа и указание за предмета на дейност, както и свободно избрана добавка.

2. Характеристика на публичното предприятие

Формирането на такова предприятие е начин за преобразуване на държавните и общински предприятия, чрез разпределяне на имуществото им в дялове и акции.

Статутът на тези предприятия се урежда от Търговския закон, Закона за преобразуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (приет на 27. 06. 1991 г) и от закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (приет на 23. 04. 1991 г и отменящ съществената част от разпоредбите на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество).

Търговският закон определя, че държавните и общински предприятия могат да бъдат еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Допуска се тези предприятия да образуват и други търговски дружества или обединения на търговски дружества. Законът за преобразуване и приватизация разпорежда преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества да се извършва от Министерския съвет или определен от него орган. Когато балансовата стойност на дълготрайни активи на предприятието е над 10 млн. лв, това е задължение само на Министерския съвет. Преобразуването на общинските предприятия в еднолични дружества става с решение на Общинския съвет.

Управлението на едноличните търговски дружества се регламентира в Търговския закон. Съгласно него, едноличният собственик на капитала на ООД управлява и представлява дружеството лично или чрез определен управител. Едноличният собственик (държавата или общината) решава въпросите от компетентността на общото събрание.

При образуването на еднолично АД, едноличният акционер утвърждава устава, определя системата на управление (едно – или двустепенна), назначава първия надзорен съвет (съответно съвет на директорите) и определя мандата им.

Прякото оперативно управление на едноличните търговски дружества се възлага с договор за управление. Той има статут на орган на дружеството и го представлява в обема на представителната власт, предоставена му с договора за управление.

Преобразуването на държавните и общински предприятия е етап по пътя на приватизацията им. Това е така, защото настъпват значителни промени със собствеността им.

С преобразуването на държавното предприятие в акционерно дружество, държавата губи собствеността си върху имуществото му. Правото на собственост преминава върху дружеството. Вместо това, за държавата като единствен акционер и притежател на всички акции се пораждат други права – правото на дивидент и лик видационен дял, управленски и контролни права. Това не са вещни права върху имуществото. То е излязло от единния държавен фонд и има автономност в рамките на акционерното дружество. Това е първата крачка към приватизацията му.

Същият е смисъла на трансформирането на държавните и общинските предприятия в дружества с ограничена отговорност.

Втората крачка към приватизацията е продажбата на държавните и общинските дялове в акции.

Законът за преобразуване и приватизация предвижда те да се предлагат за продажба в срок от 5 години от датата на регистрация на дружеството. За дружествата преобразувани преди приемането на закона, срокът започва да тече от влизането му в сила.

Разлики между предприятията на търговските дружества и техните разновидности:

Търговско дружество е вид търговец. Търговският закон го определя като обединение на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.

Учредители на дружеството могат да бъдат български или чуждестранни физически или юридически лица. Единственото изискване към тях е да са дееспособни.

Участник в търговското дружество може да бъде и държавата (включително и чужди държави).

Броят на лицата, които могат да образуват дружеството не е ограничен в горна граница, а долната граница е две лица. Учредителите на търговското дружество сключват помежду си договор, наречен дружествен или учредителен. Ролята на такъв договор при АД е уставът.

Учредителният договор регламентира организацията на търговското дружество и правоотношенията в него. Законодателството изисква минимално необходимо съдържание, а извън него могат да се добавят и различни уговорки в рамките на договорената свобода.

Възникването на дружеството не съвпада с момента на сключването на учредителния договор. Към това трябва да се прибави и регистриране в окръжния съд, при което трябва да се впишат всички изисквани от закона обстоятелства за дружеството. Регистрирането е достатъчно за възникването на Събирателното и Командитното Дружество, а също така и КДА и ООД възникват след обнародването им в Държавен вестник. От този момент възниква дружество, което е юридически субект. То е нов правен субект, различен от участниците в него.

Дружествата формират своето имущество от вноските на съдружниците или акционерите, затова участниците във всички търговски дружества са задължени да правят вноски. Видът и размерът на вноските зависят от волята на учредителите.

Вноските могат да бъдат парични и непарични.

Търговските дружества могат да се класифицират по различни признаци. Съгласно търговския закон те са:

1. Събирателно дружество (СД);
2. Командитно дружество (КД);
3. Дружество с ограничена отговорност (ООД);
4. Акционерно дружество (АД);
5. Командитно дружество с акции (КДА).

Според основанието за възникването им, дружествата са:

– договорни – възникват по силата на договор, сключен между участниците. Такива са: СД, КД, ООД

– уставни – АД и КДА

Според отговорностите на съдружниците търговските дружества са:

– с неограничена отговорност. При тях съдружниците от СД и неограниченоотговорните лица от КД и КДА са неограничено отговорни с личното си имущество по отношение на предприятието.

– с ограничена отговорност – Съдружниците не носят отговорност с личното си имущество спрямо кредиторите на дружеството. Тяхната отговорност е само по отношение на дружеството и е в размер на вноските им. По отношение на кредиторите на дружеството отговаря самото дружество със собственото си имущество. Такава е отговорността на акционерите в АД, на съдружниците в ООД, както и на ограничено отговорните в КД и КДА.

Според стопанската им организация, търговските дружества са:

1. Персонални дружества – такива са СД и КД (но в частта за неограниченоотговорните съдружници. Характерно за персоналните търговски дружества е: предполагат лично участие на съдружниците при осъществяване на търговската дейност, дяловете на съдружниците са непрехвърляеми, при напускане на съдружник дружеството се прекратява, отговорността на съдружниците е лична и неограничена.
2. Капиталови дружества. Тези дружества изискват концентрация на големи парични суми, без оглед на личните качества на лицата, които ги дават. Затова на преден план излиза не личното участие, а участието на капитал. Характерно за капиталовите дружества е: съдружниците не участват лично в търговската дейност, а само с капитал, дяловете на участниците са непрехвърляеми, при напускане на участник дружеството не се прекратява, отговорността на съдружниците е ограничена.

Капиталови дружества са: АД, КДА, ООД (Няма чисто капиталов характер, защото в известна степен се изисква и лично участие на съдружниците).

3. Характеристика на Събирателното Дружество (СД)

СД е персонално дружество. В него се сдружават обикновено дребни и средни търговци. То е юридическо лице.

В СД могат да участват както физически, така и юридически лица (търговски дружества). То се основава на сключен дружествен договор. Този договор се съставя в писмен вид с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

След сключването на учредителния договор дружеството трябва да се регистрира в окръжния съд на седалището му. Това става на основата на подадено заявление, което се подписва от всички съдружници. Към заявлението се прилага и сключения договор.

СД възниква с акта на регистрацията му. . Не е необходимо обнародване в Държавен вестник.

СД извършва търговската си дейност под обща фирма. Тя се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници и с указанието “ събирателно дружество”, “сдружение”(с – ие). Фирмата на СД не може да бъде използвана от отделните съдружници, когато действат за себе си.

Съгласно закона СД се прекратява в следните случаи:

1. С изтичане на уговорения срок;
2. По съгласие на съдружниците;
3. С обявяване на дружеството в несъстоятелност;
4. Ако не е уговорено друго – със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник или прекратяване на съдружник – юридическо лице;
5. С обявяване на съдружник в несъстоятелност;
6. С предизвестие за прекратяване от съдружник;
7. По решение на съда в предвидените от закона случаи.

Прекратяването на дружеството е моментът от който то преустановява търговската си дейност. Дружеството продължава да съществува, но влиза в ликвидация, по време на която трябва да се приключат всички висящи правоотношения и се разпределя останалия актив на дружеството. Едва тогава се стига до заличаването на СД като юридическо лице.

4. Характеристика на Командитното Дружество (КД)

КД е дружество, при което един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

Всички правни признаци на това дружество с изключение на условието за двата вида съдружници, съвпадат с тези на СД. Ето защо КД може да се разглежда като модификация на СД.

Неограничено отговорните съдружници (комплементарите) имат същото правно положение като на съдружниците в СД. Те имат неограничена и солидарна отговорност за задълженията на дружеството.

Правата им също се покриват по съдържание с тези на съдружниците в СД, но някои от тях незначително са модифицирани. Получената печалба трябва да се разпределя не само между тях, но и между ограничено отговорните съдружници. При това се отчита неограничения риск и факта, че те водят управлението на дружеството.

Ограничено отговорните съдружници в КД (командистите) носят ограничена до размера на вноските им отговорност. Правата им се различават от тези на неограничено отговорните съдружници. Дори в случаите когато те съвпадат по вид, обикновено не съвпадат по съдържание и обем. Командистите обикновено не вземат участие в дейността на дружеството за постигане на целите му. Участието им е само с капитал. Ето защо тяхната част от печалбата (основното им право) се определя само на основата на вноската им. Единственото право на ликвидационен дял е еднакво по съдържание и обем и за двата вида съдружници.

Командистът има право на контрол върху дружествените работи. Той може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния счетоводен отчет.

Задълженията на командиста се свежда до това, да направи уговорената вноска (парична или непарична).

Началното условие за образуване на КД е сключване на дружествен договор. Той трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Фирмата на КД трябва задължително да съдържа обозначението “командитно дружество” или „КД” и името на поне един от неограничено отговорните съдружници. Ограничено отговорните съдружници не се вписват във фирмата. В случай, че името на даден ограничено отговорен съдружник е вписано във фирмата, той се счита за неограничено отговорен.

Сключването на договор не е достатъчно условие за възникването на КД. Необходимо е то да се регистрира. Задължението за регистрацията е на неограничено отговорните съдружници. Те подават заявление до съда. Към заявлението се прилага сключения договор и образци от подписите им.

КД се смята за възникнало от датата на вписването му, което не подлежи на обнародване. На вписване подлежи всяка промяна на вписаните в регистъра обстоятелства. Прекратяването на КД става при същите обстоятелства като при СД.

5. Характеристика на Дружеството с Ограничена Отговорност (ООД)

ООД е капиталово дружество (макар в известна степен да изисква лично участие на съдружниците). Капиталът на дружеството е 2 лева.

Съдружниците в ООД отговарят за задълженията на дружеството солидарно, но ограничено до размера на дяловата си вноска в капитала. Освен да внесе дялова вноска всеки съдружник е задължен да участва в управлението на дружеството, да съдейства за осъществяването на дейността му, както и да изпълнява решенията на общото събрание. При неизпълнение на тези задължения, съдружникът може да бъде изключен от дружеството.

Съдружникът има право на дял от печалбата на ООД съразмерно на дела му в капитала, освен това той има право да участва в управлението на дружеството, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството, както и право на ликвидационен дял.

Съдружникът може да прехвърля дружествения си дял на друго лице. Този дял може да се наследява.

Изходно условие за образуването на ООД е сключването на дружествен договор. Той трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите. За да възникне ООД, то трябва да се регистрира, а регистрацията да се обнародва.

Фирмата на дружеството, освен другия текст трябва да съдържа означението “Дружество с ограничена отговорност” или само “ООД”.

Управлението на дружеството се осъществява от:

– общо събрание;

– управител или управители (не е задължително да са съдружници).

Общото събрание се състои от съдружниците. В случай, че управителят не е съдружник, той участва в заседанията на общото събрание само със съвещателен глас. Когато в дружеството са наети повече от 50 души, те имат право на представител в общото събрание със съвещателен глас. Съдружниците имат толкова гласа в общото събрание, колкото са дяловете им в капитала. Решенията обикновено се вземат с мнозинство повече от ½ от капитала. Пълно единодушие на съдружниците се изисква само когато: изменя се и се допълва дружествения договор, приема се или се изключва съдружник, дава се съгласие за прехвърляне на дружествен дял, решава се изменение на капитала или се решава придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

6. Характеристика на Акционерното Дружество (АД)

АД е капиталово дружество, на което капитала е разделен на акции. То се образува от най-малко две дееспособни физически или юридически лица. Законът допуска образуването на АД и само от едно лице (ЕАД).

Предложението за учредяване на АД в писмена форма се изработва и подписва от учредителите. Не могат да бъдат учредители лица, обявени в несъстоятелност.

Има два начина за учредяване на АД:

1. Чрез подписка. При този начин учредителите обнародват предложение за откриване на подписка с информация за бъдещото дружество. Всяко правомощно и дееспособно лице може да запише акция срещу направена вноска. Вноските могат да бъдат: парични – внесени по предварително обявена банкова сметка, непарични – оценени от три вещни лица.

Стойността на акциите, както и капиталът на дружеството се определят в левове. Минималната номинална стойност на една акция е 100 лева, а ако се определя по-голяма номинална стойност, тя трябва да е кратна на 100.

При образуване на АД чрез подписка се изисква минималната стойност на капитала да е 5 000 лв.

Независимо от начина на образуване, минималната стойност на капитала на АД, занимаващи се с банкова или застрахователна дейност е 10 000 лв. На внеслите вноски се издава временно удостоверение, срещу което те по-късно получават акции.

2. Без подписка (симулативно). Две или повече лица записват капитала на АД. Това може да стане и на самото учредително събрание.

При този начин на учредяване се изисква минималната стойност на капитала на дружеството да е 1 000 лв.

Фирмата на акционерното дружество, освен другите текстове, задължително включва и означението “ Акционерно Дружество” или съкращението “АД”. За да възникне АД, то трябва да се впише в търговския регистър, а регистрацията да се обнародва в Държавен вестник.

Внеслите капитал лица получават акции, които са ценни книжа, АД не може да издава акции с различна номинална стойност. Купюрите на акциите могат да са от по 1, 5, 10 и кратни на 10 акции.

АД може да прави изменения в размера на капитала си, по ред, предписан от закона. Увеличението на капитала може да стане чрез издаване на нови акции (включително и чрез превръщане на част от печалбата в акции), чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции или чрез превръщане на облигации в акции. Капиталът може да се намали с намаляване на номиналната стойност на акциите или чрез обезсилване на акции.

По решение на общото събрание на акционерите, АД може да издава облигации. Облигациите не дават право на глас в общото събрание, но то може да изслушва представители на облигационерите. Облигацията дава право на погасяване и на лихва.

Има две системи за управление на АД – едностепенна и двустепенна. И при двете системи, върховен орган на управление на АД е общото събрание на акционерите му.

При едностепенната система на управление, АД се управлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от 3, но не повече от 9 души, избрани от общото събрание. Той се събира на заседание най-малко веднъж на 3 месеца. Избира си председател и зам. председател, както и изпълнителни членове, на които се възлага текущото управление на дружеството.

При двустепенната система на управление, общото събрание избира надзорен съвет в състав от 3 до 7 души, който не участва пряко в управлението. АД се управлява от избран от надзорния съвет управителен съвет, броят на членовете, на който не може да надвишава 9 души.

7. Характеристика на Командитното Дружество с Акции (КДА)

За разлика от КД, в КДА за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да е по-малък от 3. Те се набират с подписка.

КДА се учредява от неограничено отговорните съдружници, които изготвят устав. Те имат право да изберат акционерите измежду участниците в подписката и свикват учредително събрание.

Размерът на вноските на съдружниците се определя в устава, но вноските на неограничено отговорните не могат да бъдат по-малко от 1/10 от капитала.

Фирмата на КДА задължително включва и добавката “Командитно дружество с акции” или “КДА”.

КДА използва едностепенната система за управление на акционерното дружество. Във върховния управителен орган – общото събрание, имат право само на съвещателен глас.

Прякото управление се осъществява от съвета на директорите, който се състои от неограничено отговорните съдружници.

КДА може да се прекрати само със съгласието на неограничено отговорните съдружници. То не се прекратява със смъртта или обявената несъстоятелност на ограничено отговорен съдружник. Ликвидационните дялове са съразмерни на направените вноски.

По всички останали въпроси, касаещи КДА се прилагат разпоредбите за акционерните дружества.

8. Характеристика на кооперациите

Кооперацията е сдружение на дребни собственици, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват стопанска и друга дейност за задоволяване на интересите си. При нея отделните собственици се обединяват за колективно осъществяване на цялата или част от своята бизнес дейност – за съвместно производство, снабдяване с необходимите материални ресурси, осигуряване на складови площи, транспортиране, маркетингова дейност и др. Често ефективното осъществяване на тези дейности не е по силите на отделните собственици.

За да бъде учредена кооперация са необходими най-малко 7 дееспособни физически лица. Те свикват учредително събрание, което приема устава на кооперацията и определя ръководството ѝ.

Уставът урежда взаимоотношенията между кооператорите и правилата за функциониране на кооперацията.

За да възникне кооперацията трябва да бъде вписана в регистъра при окръжния съд на седалището ѝ. От деня на регистрирането тя става юридическо лице със свой предмет на дейност, със свои права и задължения. Кооперация, която не започне дейност в едногодишен срок от датата на вписването ѝ се заличава от регистъра.

Имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни материални активи, права върху търговски марки, промишлени образци, лицензии, ценни книги, дялово участие в дружества и други права и задължения.

Кооперациите отговарят за задълженията си със собственото си имущество, а членовете ѝ са ограничено отговорни за тях само до размера на дяловите си вноски.

Висш ръководен орган на кооперацията е Общото ѝ събрание. То се състои от всичките ѝ членове, които имат право на по 1 глас в него, независимо от размера на дяловите им вноски. Общото събрание се свиква редовно по един път на година или извънредно по решение на Управителния съвет и по искане на Контролния съвет или на 1/3 от членовете на кооперацията. Изпълнението на решенията на общото събрание се осигурява от Управителния съвет, избран измежду членовете на кооперацията за срок до 3 години. Текущото ръководство на дейността на кооперацията се осъществява от нейния председател, който е и председател на Управителния съвет.

Дейността на кооперацията и органите ѝ се контролира от избрания измежду членовете ѝ за срок от 3 години Контролен съвет.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!