Пръстените на Сатурн може би произлизат от древна луна

 

Цветните пръстени, разполагащи се около Сатурн, не са единствените характеристики, които отличават планетата от останалите в Слънчевата система. Наричана още „препасаният гигант“, втората по големина планета се върти под наклон от 26,7° (за сравнение наклонът на земната ос е 23,4°). Но защо?
Учени твърдят, че наклонът на Сатурн се дължи на гравитационни сили между него и съседната планета – Нептун. Двете планети прецесират (изместват оста си) по аналогичен начин.

Ново проучване, публикувано в списание Science, показва, че гравитационните полета на Сатурн и Нептун някога са били в синхрон, но поради липсваща луна това се е променило. Екипът създава модел на вътрешността на Сатурн и открива разминаване на масата, която съответства на гравитационното поле. Този феномен поставя планетата в дисонанс с Нептун.
„Тогава започнахме да търсим причините“ споделя Джак Уисдъм, професор по планетарни науки в МИТ и ръководител на изследването. Екипът провежда симулации за определяне на характеристиките на обекта (като маса и радиус) и нужните условия за прекъсване на синхрона между двете планети. Виновникът е мистериозна, неизвестна досега луна на Сатурн.

Авторите твърдят, че Сатурн (който понастоящем има 83 спътника) в миналото е имал поне още една луна – Хризалис (от англ. Chrysalis – какавида), сходна по големина с Япет, третата по големина луна на Сатурн. Изследването сочи, че Хризалис и останалите спътници обикалят гиганта няколко милиарда години, така че наклонеността на оста му да е в резонанс с тази на Нептун.

Някога преди между 200 и 100 милиона години Хризалис навлиза в хаотична зона на орбитата и влиза в близки срещи с луните Япет и Титан. След това осъществява контакт със Сатурн, поради което се разбива на парчета с достатъчна сила, за да отмести планетата и да придаде наклона ѝ. Възможно е също части от спътника да са останали в орбитата си, като по-късно да са се разбили на малки заледени късчета и да са участвали във формирането на пръстените. Смята се, че макар планетата да е на 4,5 млрд. години, нейните пръстени са само на около 100 млн. години.
„Точно като какавидата на пеперудата този сателит е дълго време спящ и изведнъж се активира, след което се появяват пръстените“ казва Уисдъм.

Новото проучване използва едни от последните данни от апарата Касини, който завършва своята 20-годишна мисия с изследване и картиране на гравитационното поле на Сатурн. Това помага на екипа за изчисление на масата на планетата.
„Звучи като добра история, но както всяко откритие, ще трябва да бъде потвърдено от други,“ казва Уисдъм „но изглежда сякаш този сателит е бил какавида в очакване на движение“.

 

Превод: Йоанна Стефанова

Източник: https://www.popsci.com/science/saturns-rings-moon/

 

"Наука за ученици, учители и родители"

Изтегли безплатно:

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.