Направи дарение на училище!

Превод: Светослава Петкова-Дишкова

Източник: Science Alert

Може би сте чували максимата, че с 10 000 часа практика можете да станете експерт по каквото и да било. Е, според ново проучване, проведено с 39 цигулари, това може да е твърде оптимистично.

10 000-часовото „правило“ е представено за първи път в едно друго проучване от 1993 г. с музиканти цигулари. Заключението е, че „много характеристики, които някога се смятаха, че отразяват вродения талант, всъщност са резултат от интензивна практика, в продължение на минимум 10 години„.

Идеята отново излезе на преден план през 2008 г. в книгата на Малкълм Гладуел „Изключителните: История на успеха“ (Outliers), в която той описва идеята за „10 000 часа практика“ като „магическото число на величие“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Психолозите Брук Макнамара и Мега Майтра от университета Case Western Reserve в Кливланд решават да поставят това на изпитание със собствена група доброволци, свирещи на цигулка – но установяват, че практиката не оказва толкова голямо въздействие, колкото може би смятаме.

„Идеята [за 10 000 часа] наистина се е утвърдила в нашата култура, но това е прекалено опростяване“, казва Макнамара пред Иън Семпъл в The Guardian.

„Що се отнася до човешките умения – сложна комбинация от фактори на околната среда, генетични фактори и техните взаимодействия обясняват различията в работата между хората.“

Изследователите организирали три групи, всяка от по 13 цигулари, въз основа на това дали техните преподаватели ги оценяват като най-добрите музиканти, добри музиканти или не толкова добри музиканти. След това участниците били помолени да попълнят дневник за своите навици да практикуват за една седмица.

Учените установили, че по-малко умелите цигулари са натрупали средно 6000 часа практика до 20-годишна възраст. За добрите и най-добрите групи обаче средната стойност е била приблизително същата – 11 000 часа.

Проучването установило, че всъщност повечето от „най-добрите“ цигулари са практикували по-малко от средното време за практикуване на групата на „добрите“.

Изследователите предполагат, че като цяло около една четвърт от уменията на цигуларите се дължи на броя на прекараните в практика часове.

Що се отнася до авторите на първоначалното проучване от 1993 г., тяхното мнение е, че новото проучване не обезсилва непременно старото – особено ако групите „най-добри“ и „добри“, се разглеждат заедно.

„Дали вярвам, че практиката е всичко и че броят на часовете единствено определя нивото, което е достигнато? Не, не вярвам“, каза пред The ​​Guardian психологът Ралф Крампе от Католическия университет в Льовен в Белгия, който работи върху статията от 1993 г., „Но все пак смятам, че съзнателната практика е най-важният фактор.“

И двете групи изследователи са съгласни, че практикуването почти винаги ще ви помогне да се подобрите, независимо дали става дума за музика, изкуство или спорт. Според новото проучване въпросът е какво значение биха оказали например 26 % повече практика, особено за професионалистите.

Това е важно, но не съвпада напълно с представеното в статията от 1993 г. Първоначалното проучване открива „пълно съответствие между нивото на уменията на групите и броя на часовете, в които участниците са се упражнявали самостоятелно с цигулката“.

Макнамара и Майтра също изглежда правят разлика между самостоятелната практика и ръководената от учители, като установяват, че самостоятелното осъзнато практикуване има малко по-голямо влияние върху изпълнението, отколкото ръководената от учители практика.

Независимо от малките размери на извадките (39 цигулари в новото проучване и 30 цигулари в по-старото), както и вариациите в подхода (проучването от 1993 г. набира всички свои цигулари от една и съща институция, докато през 2019 г. проучването използва две места), честно е да кажем, че все още нямаме окончателен отговор на дебата за влиянието на практиката и таланта.

Това, което предлага новото изследване е, че трябва да помислите два пъти, преди да отделите 10 000 часа (или повече от 400 дни) от живота си, за да практикувате нещо – може би не е гарантирано, че това ще ви направи по-добър в избраната от вас дисциплина в сравнение с тези, които не отделят толкова много време за усъвършенстване на уменията си.

„След като стигнете до висококвалифицираните групи, практиката спира да има толкова голямо значение“, казва Макнамара пред The Guardian. „Там всеки е практикувал много и други фактори се намесват, за да определят кой ще достигне най-високото ниво.“

Изследването е публикувано в Royal Society Open Science.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!