На прага на съдбоносни решения

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Тази статия е кратка препратка към всички онези интересни моменти, свързани с продължаващите климатични промени в глобален мащаб и стремежа ни да ги спрем или поне да ги забавим. Тези въпроси, както и още много други по темата са разгледани в подробни детайли в наскоро излезлия специализиран брой на Българска наука – „Климатичните промени“, който е напълно безплатен и може да бъде прочетен онлайн или изтеглен в pdf формат от този линк.

Живеем в критична точка от историята на планетата, когато настъпва едно от най-бързите глобални затопляния, с които тя някога се е сблъсквала, допълнително подхранвано от антропогенния фактор, т. е. човешката дейност. На този фон все повече хора си задават въпроса дали ще успеем навреме да намалим достатъчно въглеродните емисии преди да е станало твърде късно и има ли опасност да изпуснем последния влак.

Сега, на предстоящата среща на COP26 в Глазгоу през ноември, правителствата ще обсъждат именно този проблем. Целта е спешно да се активизира засичащия двигател на действията, предприемани досега срещу климатичните промени и да се справим с ангажиментите, поети в Париж през 2015 г., за да се ограничи нарастването на глобалното затопляне до „безопасното“ ниво от 1,5°C.

Фактите не чакат. Глобалната температура вече се е повишила с повече от 1°C. Топенето на ледниците, повишаването на морското равнище и екстремните метеорологични условия – от урагани до горещи вълни – вече ни показват част от това как ще изглежда един затоплен свят.


РЕКЛАМА:

***

Добрата новина е, че светът е постигнал известен напредък в намаляването на въглеродните емисии, движещи климатичните промени. Лошата новина е, че това съвсем не е достатъчно и новите изследвания показват, че въздействието на емисиите в атмосферата може да бъде дори по-голямо, отколкото сме се опасявали досега.

За да имаме шанс за предотвратяването на евентуална бъдеща катастрофа, трябва да стигнем до т. нар. емисии „нула-нула“, т.е. да извеждаме въглероден диоксид в атмосферата не по-бързо, отколкото естествените процеси на Земята или наличните технологии могат да ги отстраняват – за по-малко от три десетилетия. 

Последните изследвания са ясни: за да се избегнат най-лошите климатични въздействия, глобалните емисии на парникови газове трябва да спаднат наполовина до 2030 г. и да достигнат желаната нула около средата на века или в най-лошия случай докъм 2070 г.

Днес светът вече се е затоплил с 1°C над нивата отпреди индустриалната епоха. Той е на път да премине границата, поставена в Париж от 1,5°C между 2026 и 2042 г. Очаква се средната глобална температура да надвиши 2°C над нивото си от преди индустрията между 2040-те и 2070-те години, ако не предприемем достатъчно адекватни мерки. 

На теория, дори светът още да се затопли над 1,5°C, все още можем да постигнем целта от Париж до 2100 г. чрез изсмукване на достатъчно CO2 обратно от атмосферата, за да охладим отново планетата, но как точно ще успеем да го направим остава спорен въпрос.

Надежди разбира се има, а се появяват и нови. Една от тях, която чак смая еколозите, се появи когато на Общото събрание на ООН през септември китайският президент Си Дзинпин обяви, че Китай се стреми да стане въглеродно неутрален до 2060 г. Особено като се има предвид, че това е най-замърсяващата икономика, отговорна за около 28% от всичките световни емисии, която сега вече поема безусловен ангажимент да постигне нивото “нула-нула”, независимо дали други страни ще последват примера им.

И за щастие Китай не е сам в това. Великобритания беше първата голяма икономика в света, която пое правно обвързващ net zero ангажимент през юни 2019 г. ЕС последва примера им през март 2020 г. Оттогава също Япония и Южна Корея се присъединиха както и общо над 110 държави, които са си поставили нулева нетна цел до средата на века. Заедно те представляват над 65% от глобалните емисии и над 70% от световната икономика. А след избора на Джо Байдън в САЩ, и най-голямата икономика в света вече се присъедини отново към общия хор за намаляване на въглерода.

Пътят към тези цели няма да е лесен, но с общи усилия и с развитието на възобновяемите енергоизточници се дава зелена светлина за успешното провеждане на този процес.

 

Всякакви подробности по тази и много други подобни теми, свързани с продължаващите климатични промени и стремежа ни да ги спрем или поне забавим, можете да прочетете в специализирания брой на Българска Наука – „Климатичните промени“, напълно безплатно.

 

Автор: Радослав Тодоров